Житото поевтинява, хлябът поскъпва

За 2 години от средата на 2022 г. до средата на 2024 г. хлебната пшеница е поевтиняла с 45,5%, или близо наполовина, а според данни на НСИ за период от 2 години цените на хляба и зърнените храни са нараснали с близо 10 на сто.

През първите месеци на настоящата година цените на хляба остават почти без промяна, но пак има малко повишение – с 0,4% за първите пет месеца на годината, въпреки продължаващото поевтиняване на пшеницата.

В същото време проверка на “Труд news” показа, че ограничителната мярка за 15 процента таван на цените на най-масовите видове хляб – “бял”, “Добруджа” и “типов” не работи заради пропуски в законодателството. Таванът в цената на хляба беше наложен с промени в Закона за ДДС в края на 49-ото Народно събрание с аргументите, че “производствените цени на хляба са ниски, но търговската надценка е висока – между 40 и 55 на сто”. Така от 1 юли данъчната основа, посочена в данъчния документ, издаден от производителя или вносителя за доставка на бял хляб, хляб “Добруджа” и типов хляб, може да бъде увеличена с максимална надценка в размер до 15 на сто без данъка по този закон по веригата доставки до краен потребител.

В края на юни пред депутатите от 50-ото Народно събрание служебният министър на финансите Людмила Петкова заяви, че финансовото министерство, заедно с министерството на икономиката и на земеделието е изготвило анализ на мярката.

“За да може да се провери по цялата верига на доставка дали се спазват тези 15% надценка, тъй като тя е от страна производител-вносител до краен потребител, тоест включва и на едро и на дребно, ако остане мярката в този вид, трябва да бъде въведена разпоредба, която лицата да са задължени да посочват в дневниците за покупки и продажби, за да може да се засече цялата стойност на надценката”, каза министър Петкова.

“Труд news” разполага с анализа на финансовото министерство (виж карето, б. р.), от който става ясно, че народните представители трябва да решат дали да оставят да действа таванът на надценката, дали да не се модифицира, или съответно да се увеличи размерът на тавана на надценката. Пак от анализа на финансовото министерство става ясно, че загубата за бюджета от прилагането на нулевата ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно са в размер над 93 млн. лева по-малко приходи от ДДС за 2023 г. Проучване на КНСБ в периода 29.08-31.08.2022 г. след въвеждането на нулевата ставка (от 20% на 0%) показа намаляване на цените на хляба с между 1% и 11%. Белият хляб и хляб “Добруджа” в големите и в малките търговски вериги е поевтиня с близо 11 на сто. Типовият хляб в големите търговски вериги обаче поевтиня с 3,2%, а в малките – с едва 1,4 на сто.