Българите знаят причините за промените в климата, но не съвсем как да се справят с тях
-
- юли 10, 2024
Българите познават основните причини за промените в климата, настояват за справедлив климатичен преход в страната, но не са много запознати с конкретните мерки и са разделени, когато става дума за компенсациите за засегнатите държави. Това сочат заключенията на изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), разпространени тази седмица.
Растящата издръжка на живота се смята за предизвикателство номер едно от българите – 70% от анкетираните я поставят сред водещите три причини за безпокойство в своята страна, което е малко над средното ниво за ЕС. В списъка със сериозни проблеми следват:
- политическата нестабилност (56%)
- неравенството на доходите (42%)
- въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда (30%, или 20 пункта под средното за ЕС ниво от 50%).
Резултатите от Климатичното изследване на ЕИБ показват, че българите все по-ясно осъзнават огромното въздействие от изменението на климата и необходимостта от незабавни действия, казват авторите на доклада. Но също така финансовата цена и последиците от Зеления преход най-вероятно ще се отразят върху личния бюджет на хората, като най-засегнати ще бъдат домакинствата с по-ниски доходи.
При положение че икономическото неравенство е на трето място сред най-значимите предизвикателства според анкетираните, повечето българи настояват за справедливи политики за справяне с неотложните въпроси относно климата.
Обаче едва 28% от анкетираните изразяват убеденост, че правителството е способно да осъществи подобен справедлив преход.
Шестото издание на климатичното изследване съдържа резултати от допитване в периода август – септември 2023 г. То обхваща над 30 хил. души в Европейския съюз, САЩ, Китай, Индия, Япония, Великобритания, Обединените арабски емирства, Канада и Южна Корея.
© Reuters
Основни констатации за България
Отговорите на анкетираните българи са оценени с 6.10 от максимални 10 точки, което ги поставя малко под средното ниво за ЕС от 6.37 точки, при проверката на знанията за причините и последиците от изменението на климата, както и решенията за справяне с тях. Класацията се оглавява от Финландия с оценка (7.22), Люксембург (7.19) и Швеция (6.96).
Общи пропуски в информираността
Има какво да се желае за подобряване на информираността на хората в България за решенията. Подобно на констатациите в повечето страни от ЕС , голяма част от българските респонденти не знаят, че налагането на по-големи ограничения на скоростта по пътищата (86 %) или по-добрата изолация на сградите (62 %) могат да спомогнат в борбата с изменението на климата.
До каква степен хората осъзнават причините за изменението на климата
Тук резултатите за България са много близки до средните за ЕС (7.19 спрямо 7.21).
- За определението за изменение на климата повечето български респонденти (71%) са избрали правилното определение („Дългосрочна промяна в глобалните климатични модели“), едва 6 % твърдят, че изменението на климата е измама.
- Над три четвърти (79 %) са наясно, че основните причини за изменението на климата са човешки дейности като обезлесяване, селско стопанство, промишленост и транспорт.
- Същевременно под една четвърт от респондентите вярва в обратното (12 % считат, че климатичните промени се дължат на екстремни природни явления, като вулканични изригвания и горещи вълни, а 9 % – че се дължат на озоновата дупка).
- На въпроса кои три държави са най-големи замърсители с парникови газове в света, повечето български граждани (66 %) правилно са избрали САЩ, Китай и Индия.
© Reuters
До каква степен хората осъзнават последиците от изменението на климата?
Резултатът по този подкритерий е 7.32 и под средното ниво за ЕС от 7.65 точки.
- 85% осъзнават, че то оказва отрицателно въздействие върху човешкото здраве (например може да доведе до увеличаване на замърсителите в атмосферата като приземен озон и прахови частици).
- 85% правилно твърдят, че изменението на климата задълбочава глада по света, като влияе върху добивите на земеделски култури поради екстремните метеорологични условия.
- 64% от българските респонденти са отговорили правилно, че нивото на световния океан се покачва.
- 36% са посочили грешен отговор за морското равнище: по-конкретно 13% от анкетираните са отговорили, че то се понижава, а 23% са заявили, че изменението на климата няма конкретно въздействие върху морското равнище.
Повечето от българските респонденти (58%, но с 11 процентни пункта под средното за ЕС) осъзнават влиянието на изменението на климата върху миграцията, което се изразява в ръст на принудителните разселвания в световен мащаб.
© Reuters
Познания за начините за борба с изменението на климата се различават
В този подиндекс оценката за българите е 3.81 (доста по-ниска от средната за ЕС от 4.25 от 10 максимални пункта).
Това показва значително по-ниско разбиране на действията, които могат да спомогнат за смекчаване на последиците от изменението на климата в сравнение с другите две изследвани области. Тук се откроява обща тенденция в страните от ЕС, тъй като повечето от тях получават ниски резултати в тази област.
- 76% знаят, че използването на продукти, подлежащи на рециклиране, може да спомогне за смекчаване на последиците от изменението на климата.
- 62% правилно твърдят, че използването на обществен транспорт вместо личен автомобил е стъпка в правилната посока.
- 38% осъзнават, че по-добрата изолация на сградите може да помогне за смекчаване на последиците от изменението на климата.
- 25% (със 17 процентни пункта под средното ниво за ЕС) разбират, че по-рядкото купуване на нови дрехи също може да повлияе положително.
- 14% (с 12 процентни пункта под средното ниво за ЕС) изглежда осъзнават, че намаляването на разрешената скорост по пътищата би спомогнало за смекчаване на последиците от изменението на климата.
Освен това повечето българи не си дават сметка за значителното въздействие, което използването на цифрови технологии може да окаже върху климата, като само 5% от тях твърдят, че гледането на по-малко видеоклипове онлайн може да помогне.
Подобно на повечето страни в Европа само малка част от българските граждани (29%, или 15 процентни пункта под средното за ЕС) са в състояние да определят правилно какво е индивидуалният въглероден отпечатък („общото количество емисии на парникови газове, отделяни от дадено лице за една година“).
Be the first to leave a review.
