За първи път! За тайният език на дюлгериге в Ковачевица!
-
- юли 8, 2024
На странния, несъвпадащ с никой друг таен дюлгерски език на майсторите строители от Ковачевица, попаднах, ровейки в списанието за наука, обществени знания и народни умотворения „Родопски напредък” от 1912 г.
Ковачевица (в миналото Ковачовица) е уникално село в Западните Родопи близо до река Места, архитектурно-исторически резерват, преди 110 години е имало 250 къщи и около 1 500 жители. Сега там те са 62. На 24 км от Гоце Делчев, но говорът там се отличава от този на съседните села. Много чист български, както твърди изследователката Ирина Жерева, по причина, че първите заселници и основатели през 16 век са били хора от Велико Търново. Ирина е вдовица на покойния неуморен колега и поет Георги Жерев, който имаше желанието да покаже селото с целия му исторически блясък и тя сега прави всичко възможно да довърши делото му. Повтаря се една история от преди векове – сред първите заселници имало и ковач, важен занаят по онова време. Но той починал. И жена му поела ковачницата. Затова и нарекли селото Ковачовица.
Там открай време домашните и кърски работи въртели жените. Мъжете обикаляли страната, прескачали са и в Сръбско и Турско и строели къщи за чудо и приказ. И тукашните са си такива, от техни ръце градени. Неслучайно тук е сниман преди 41 години сериалът „Мера според мера”.
Тайни езици на дюлгери са доста разпространени в страната, но този от Ковачевица е особено оригинален.
Точно езикът на дюлгерите от Ковачевица провокира един „верен народен син” в Неврокоп, по-късно гонил горяни, офицер в ДС, стигнал до полковник, бащата на Шести отдел Костадин Кюлюмов още 1945 г. да даде идея МВР да се заеме с ограмотяване на милицията и ДС, за да не се даде възможност „враговете на народа” да си изработят и те таен език и тогава иди ги разбери.
В министерството веднага вземат мерки, но започват с брошурата „Тарикатският език, език на престъпността – помощно средство при търсене на престъпници”.
Народните врагове не биха се хванали да учат таен език, а колкото до необходимостта за него и майсторите, това е стремежът да се запазят тайните на занаята, професионалната терминология, с която да не позволяват на чорбаджии да са наясно с ежедневието им.
Ето част от тайния език на дюлгерите от това уникално село.
Блак – знахар
Бара – сланина
Гренд – зидар, дюлгерин
Галерия – дете
Качувица – стълба
Катре – бъклица вино
Луга – лъжица
Мещра – майстор
Мекра – брада
Мищупия – къща
Майер – нож
Мация – кесия с пари
Макетина – Луна
Палка – ръка
Цепелатие – книга
Прах – брашно
Райку – слънце
Рушки – грозде
Таме – майка
Ушату – магаре
Чернелка – кафе
Шату – село
Щицо – дъска
Шипори – керемиди
Аламан – човек
Бия – момиче
Бринги – хляб
Брана – вечеря
Наля – овца
Be the first to leave a review.
