От Кюстендил – съставките за прогонване на демоните
-
- юли 3, 2024
Музеят в Кюстендил разказва за страховития свят от тъмната половина на човешкия живот. Една изключително интригуваща изложба е подредена в зала „Стримон“ на Регионалния исторически музей в града. Тя носи името „В света на митологията и демонологията“ и е дело на ас. д-р Веска Спасова.
В интервю за „Фокус“ авторът на изложбата посочи, че от тази тъмна половина на човешкия живот – демонологията, надничат странни, мистични създания на човешкото въображение като самодиви, змейове, хали, караконджули, таласъми, орисници, мамници, бродници. Те са сложни, събирателни образи, гранични между сферата на профанното и отвъдното с магична „сила“ и въздействие.
„Ако я погледнем в съвременен план, тази тематика звучи някак далечна и абстрактна. В древните общества тя си има своята много богата почва за развитие. Вярата в демоните възниква още с появата на човека и се променя в зависимост от неговото социално и културно-историческо усъвършенстване“, посочи Веска Спасова.
Авторът на богатата по своята същност изложба допълни, че по своята същност и генезис българската вяра за демоните е изцяло езическа. „Идеята на изложбата е да разкаже за тези демонични персонажи от света на отвъдното, за техния драматизъм в характерите, облика, функцията – какво са представлявали те за предците ни. Как са унищожавани, как са умилостивявани и прогонвани – в зависимост от народните вярвания и представи. Да покаже, че страхът може да бъде опознат, че човек може да пребори злото. Колкото и е да страшен Дяволът – той може да бъде победен“, разказа асистент Веска Спасова.
Тя е категорична, че представителите на отвъдното заемат важно място във вярванията и в страховете на хората, а тази вяра във времето създава една богата система от обреди, ритуални и магически практики, заклинания за прогонването. В изложбата е наблегнато в митологичен аспект за представата за триделната структура на света.
Старите български традиции и митологични представи са забравени и „осъдени“ като суеверия и отживелици, независимо че вярата в пагубното влияние на отрицателната енергия, причинена от „лоши очи“, от завист, злоба, алчност, продължава да живее.
„Затова и изложбата чрез форми на митичния разказ проследява и вниква в народопсихологията на предците ни, за да ни покаже как да опознаем и преодолеем страховете си“, каза още етнологът Веска Спасова.
Изложбата разказва за лекуването чрез магия. Любопитно е баенето от люта рана с гребен, сапун и нож, както и баенето от уроки с камъче, кръстче и вода. С житен клас, босилек и перо от кокошка, вързани с червен конец, се е баело от „Подлюта“. Резето на врата и копривата са използвани за баене от заушка.
Посетителите могат да научат повече за ритуала за дъжд – „Пеперуда“, както и за обредното заораване – за предпазване на селото от чума, холера, градушка, вампири и други злосторни демони.
Изложбата разказва, кога и защо в нивата се оставя великденското яйце и как хората от Кюстендилско са се предпазвали от самодиви. Ще научите и от кои билки бягат демоните и от какво предпазват чесънът и петелът.
А кои са основните съставки за предпазване от демонични сили? „Има няколко универсални магически практики, с които се гонят всички демони. Това е омилостивяването им – с хляб, със сол, с мед и с вино. Всяка една от тези съставки има една сакралност. Бодливите растения могат да прогонят всякакви демони“, каза Веска Спасова.
Демоните, като представители на мрака, се страхуват от светлината, от слънцето, от петела – соларният знак, от чесана.
Уникалната изложба е експонирана в обновената зала „Стримон“ в двора на музея, оборудвана с експозиционни тела в рамките на проект „Обновяване на експозиционни пространства за музейни изложби и развиване на музейно образование с иновативни технологии“, финансиран от Министерство на културата. Работно време: понеделник – неделя, от 9.30 до 12.00 ч. и от 12.30 до 18.00 часа.
focus-news.net
Be the first to leave a review.
