Топ ПРЕСА: Аферата Белица

Тодор ТОДОРОВ

Корупцията – тази чума на съвременното общество, е навлязла толкова трайно в бита ни, а метастазите й са обхванали обезкървеното тяло на държавата и изсмук­ват последните й жизнени сили. В най-общ смисъл ко­рупцията е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно – поведение на длъжностни лица, чрез което те, или техни близки се облагодетелстват неправо­мерно и незаконно, като зло­употребяват с поверената им власт. Идва от латинско­то наименование corrumpo – в буквален превод означава развращавам, подкупвам, развалям. Колко точно е по­следното определение! От корупцията лъха на развала и гнилоч, а зловонието което разпръсква задушава цяло­то общество. Въпреки това обаче говорим за корупци­ята като за имагинерно по­нятие, като за фантом, който съществува там някъде, но не сме виждали лицето му. А тя не само че има лице, но е и многолика, като многоликия бог Янус сторъка като многоръкия Шива… Днес ще предста­вим на читателите си едно от многобройните лица на корупцията, членът на кла­на Палеви – Ибрахим Палев, скандално известният кмет на община Белица. От само­то начало управлението на градоначалника е белязано с чутовни скандали. Има ли лице, с което да стои пред избирателите си Ибрахим Палев? Това е спорен въ­прос, защото както казахме корупцията е многолика. Ибрахим Палев началото

Делото за касиране на изборите за кмет в община Белица тръгва от нулата, защото Върховният адми­нистративен съд го върна на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав. Благоевградският админи­стративен съд постанови отказ за нови избори в общината. Напрежението в  планинския град е още от 30 октомври вечерта, когато станаха ясни резултатите от вота на балотажа. Стигна се до побой над общинския лидер на БСП, до счупени прозорци на  кметството и на клуба на ДПС, до срязани гуми на автомобили. Наложи се засилено полицейско присъствие в продъл­жение на десетина дни, за да утихнат страс­тите. Според хората Ибрахим Палев, който на балотажа спечели със 141 гласа предни­на пред техния фаворит Хасан Илан, за 8 години не е забил и един пирон в общината. А третия си кметски ман­дат е спече­лил с купува­не на гласове и със запла­хи… Според върховни­те админи­стративни магистрати техните ко­леги от Бла­гоевград не са взели под внимание ре­дица важни неща. Има съмнения, че протоколът от СИК № 7 в село Крайще (родното място на побе­дителя Ибрахим Палев) е манипулиран.

С поли­цейски кордон Ибрахим Палев се за­кле за кмет на Бе­лица, мест­ните мю­сюл­мани не ис­кат да тър­пят повече дерибействата на чичото градо­началник и племенникът му депутат Муса Палев, искат работа и хляб. Кордон от 50 полицаи от Банско и Разлог пази входа на общината в Белица, докато новият-стар кмет, известен като местния велможа – Ибрахим Палев от ДПС, полага клетва да служи вярно на гражданите през следващите 4 години.

Докато тече церемонията в залата, отвън се чуват скандиранията на разярените беличани, несъгласни с избора: „Палев, вън!“, „Долу ДПС!“, „Искаме Хасан!“. Полицаите се  опитват да ус­покоят хора­та, но по-радикално настроените искат да ата­куват общи­ната и да се саморазпра­вят с Палев. Основните обвинения на протести­ращите са, че за 8 години като кмет на Бе­лица и 4 години като секре­тар на общината не е напра­вил нищо нито за града, нито за хората. Негодуванието на хората е породено от дере- бейското управление на об­щината от група активисти на ДПС начело с депутата Муса Палев и чичо му, кметът Ибрахим Палев. Много от местните мюсюлмани не желаят повече да търпят те да си гледат личните инте­реси и да са под чехъла на „правата вяра“. Хората искат преди всичко работа и хляб. Ала потърпевши не са само мюсюлманите.

„Още стотина години ще сте си под робство, да свиквате“, така кметът на община Бе­лица, Ибрахим Палев, посре­ща всички недоволства на местното християнско насе­ление и единиците предста­вители на мюсюлманската вяра, които се осмеляват да възроптаят срещу действия­та му в белишкото кметство. Да „коли и беси“ в Белица пък увереност му дава отново здравият гръб на племен­ника му – депутатът Муса Палев.

ДПС се грижи отдавна да подсигури удобни чиновни­ци, които да следват линия­та на партийната централа надолу по веригата. От годи­ни в общината не се допуска християнин на работа. „Като влезеш в съвета, все едно си в Анадола. Едно българско име не можеш да видиш по вратите“, оплакват се мест­ните. За това български биз­несмен да пробие до някой от проектите на общината не може да става и дума. „Няма смисъл да си купувате тръж­ни документи. Тези неща си ги правим за наши фирми“. С тези думи подчинените на Палев посрещат же­лаещите да участват в търговете на общи­ната. „Аз няма как да разбера коя фирма е на ДПС и коя не е.

Не мога да ги раз­познавам“, невинно отговаря кметът на въпроса, защо нито една българска фир­ма не е спечелила поръчка по време на мандата му. От на­чалото на управле­нието си досега Палев е оползотворил единствено, за да облагороди родното си село – Драглище, едно от 11-те села, които влизат в община Бели­ца. Асфалтирал е главната му улица, построил е мост. Снабдил го е и с водопровод.

Малкото направено извън родното му село пък е насо­чено към останалите села, населени с твърд електорат на ДПС.

Депутатът от ДПС Муса Палев, пък не е притеснен особено от масовите недо­волства срещу чичо си Ибрахим.

За сметка на това пък в града не се е появило нищо. Дискриминацията на Бе­лица заради околните села кметът обяснява така: „Има си приоритети. В крайна сметка трябва да има йерархия. Те не са гласували за мен, нямат право да изис­кват“.

Удивен от нелепото упра­вление на Палев е дори и предишният кмет на Белица Хасан Илан, също издигнат от ДПС. „Трябва да се прес­тане с тази тайна политика и пълна некомпетентност. Много е страхлив и послу­шен пред централата. Така нищо не се постига“, убеден е Илан.

От времето, откакто Палев ръководи общината, тя е пре­къснала връзка­та си и с единстве­ната ини­циатива, от която планин­ското град­че придоби популяр­ност – пар­ка за тан­цуващи мечки на фонда­цията на Бриджит Бардо „Че­тири лапи“. „Така е само по- добре за фондаци­ята, защото може да прави каквото си иска. Общината обаче не може просто така да остави парка в ръцете им, защото цялата земя, на която е построен, е нейна“, обясни още бившият кмет.

Пълното доминиране на ДПС в града не се изчерпва само с кмета, със седем­те от общо дванайсет об­щински съветници и цялата администрация. Същото е съотношението в открития преди няколко години по­лицейски участък към РПУ-Разлог. В него християните са 6 от общо 14, а самите по­лицаи не отричат, че ако не симпатизираш на ДПС, няма смисъл да кандидатстваш за място в участъка. Товапък се отразява доста пря­ко на населението. „Елате да видите какво става в петък, когато се събират повече коли около пазара. Бележки­те за неправилно паркиране се поставят тук-там – само, където е спрял християнин“, обясняват беличани.

Кметът Палев се опитва буквално да „подари“ трие­тажния хотел в центъра на Белица на хасковската фир­ма „Финрест“ ЕООД това се оказва решаващата капка „унижение“, която беличани не могат да преглътнат. Първо кметът въобще не оповестява, че търси фирма, която да стопанисва хотела. След това създава акцио­нерно дружество заедно с хасковската фирма „Фин­рест“ ЕООД. Наричат го „Бе­лица тур“. В него кметът сам се упълномощава да пред­ставлява общината и влиза в дружеството, като апортира хотела. Оценката му в документацията е 363 хил. лв., при положение, че само последният ремонт, който е направен преди две години, е бил на стойност 270 хил. лв. Въпреки че Палев влиза в „Белица тур“ с единстве­ния сериозен имот на общи­ната, договорът е изготвен така, че тя да разполага едва с една трета от акции­те в него. Документът дава възможност и дяловете на двамата партньори да се отстраняват принудително. „Всичко е направено така, че просто общината в един мо­мент да остане без акциите си и съответно без хотела“, коментираха юристи.

Освен това пред общин­ския съвет кметът предста­вя предложението за съз­даването на дружеството с подправено име на фирмата, с която действително ще си партнира. Вместо известна­та в Турция заради честите си занимания с контрабанда „Финрест“, с която реално се готви да сключи договора, кметът вписва в документа фирма „Финтекс“.

Това изчерпва търпението на християните в града, кои­то се организират в инициа­тивен комитет и се събират на протестен митинг. С тях на площада излизат и 10-12 мюсюлмани. Инициаторите изпращат покана до кмета, под която обаче се страху­ват да се подпишат, защото са убедени, че последствия ще има. Те и не закъсняват. Палев привиква местните бизнесмени християни и им обяснява да не се захласват по гражданските инициати­ви. „Сами си ритате работата така“, предупреждава ги той.

Въобще и не се явява на ми­тинга.

За да го накарат да отго­вори на въпросите на беличани, пък членовете на инициативния комитет се принуждават да съберат всички депутати от района и да изправят кмета на раз­пит.

Сделката с хотела е спряна от тогавашния областен уп­равител на Благоевград Вла­димир Димитров с мотив за пълната й незаконосъобразност.

Местните обаче са катего­рични, че няма да спрат до­тук. „Покорният умира като роб. Следващата ни стъпка е гражданско неподчинение. Стига ни, че 500 години сме били под робство“, заканват се хората.

Но само закани не са дос­татъчни да спрат тандема Ибрахим – Муса.

Писмото

Едно писмо подписано от Шенка Илиева – управител на строителната фирма „Термикс ЕС” и член на Камарата на строителите в България, в него се казва:

„С настоящия сигнал жела­ем да ви обърнем внимание на многократните наруше­ния от страна на кмета на община Белица във връзка с провеждането на открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Обновяване и ремонт на детска градина в с. Краище, община Белица”, открита с Решение № РД-15- 170 от 10 август 2009 г. на кмета на община Белица.

С Решение № РД-15-212 от 17 септември 2009 г. кме­тът обяви класирането на участниците в процедурата. Със същото решение бяхме класирани на четвърто място, като по показателите за оценка К2 и К3 не бяхме оценени съгласно приета­та методика за оценка, с което е нарушен чл. 40 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). Обжалвахме ре­шението пред Комисията за защита на конкуренцията. Тя се произнесе с Решение № 1276 от 3 декември 2009 г., като отмени решението на възложителя и върна проце­дурата за ново разглеждане при спазване на указанията, изложени в решението.

С Решение № 15-05 от 11 януари 2010 г. на Възло­жителя, нашето дружество е отстранено от участие в процедурата, защото спо­ред комисията „офертата не отговаря на предварително обявените условия, тъй като участникът е предложил срок за изпълнение на по­ръчката от 29 календарни дни, който не е реален и не е в съответствие с нормална- та практика за изпълнение на подобни обекти…“

Това решение отново бе отменено като незаконосъо­бразно от КЗК с Решение № 274 от 16 март 2010 г. и про­цедурата отново беше вър­ната за ново разглеждане при спазване на мотивите, залегнали в решението на КЗК.

Кметът на община Бели­ца обжалва решението на КЗК пред Върховния адми­нистративен съд. На 8 де­кември 2010 г. с Решение № 14959 по адм. дело № 6142/2010 тричленният със­тав на ВАС отхвърли жал­бата на кмета като неосно­вателна, определи изводите на КЗК като „правилни и за­коносъобразни“ и изрично посочи:

указанията на КЗК не са били изпълнени от възложителя и помощния му орган.

След отмяната на обжалваното решение и поред­ното връщане на процедурата с Ре­шение № РД-15-49 от 10 март 2011 г. на кмета на общи­на Белица общест­вената поръчка с предмет „Обновя­ване и ремонт на детска градина в с. Краище, община Белица“ бе прекра­тена с уникалния мотив, че нито една от подадените оферти не от­говаря на изискванията на възложителя.

Обжалвахме въпросното решение и след като про­цедурата стигна отново до ВАС (за трети път!!!), с Реше­ние № 9681 от 30 юни 2011 г. върховните магистрати от­мениха решението на кмета и отново върнаха „нещата“ в Белица – за продължаване на процедурата по възлага­не на обществената поръчка съобразно задължителните указания, дадени в мотиви­те на съдебния акт.“

Всеки, който си помисли, че от 30 юни 2011 г. нататък в Белица е настъпил вечен мир и още по-вечна любов, а пък жителите на с. Краи­ще лягат и стават, пеейки „Одата на Радостта“ във възхвала на кмета Палев, нещо се е объркал. Защото конституцията, Законът за нормативните актове, Административно-процесуалният кодекс, ЗОП и НВМОП може да са задължителни са всички останали, включи­телно за държавния глава, министър-председателя и главния прокурор, но за гра­доначалника на Белица тези нормативни актове предста­вляват. най-обикновена за­губа на хартия и печатарско мастило.

Четем какво пише по-нататък в писмото на строителната фира „Термикс ЕС“: „След поредното отменяне на незаконосъобразните решения на възложите- Ш ля и при да дени задължителни указания, с Решение РД-15- 182 от 7 октомври 2011 г. процедурата за възлагане на обществената поръчка ОТНОВО Е ПРЕКРАТЕНА – този път на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от НВМОП. Следва поредно обжалване от наша страна и с Решение № 1647 от 29 ноември 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията ОТНОВО от­меня решението, с което кметът на община Белица прекратява процедурата за възлагане на обществена­та поръчка. Към настоящ­ия момент преписката се намира във Върховния ад­министративен съд за ЧЕТ­ВЪРТИ ПЪТ!!!“

Знаете ли какво би се случило на всеки обикно­вен бизнесмен, който за около година и половина по най-демонстративен на­чин откаже да изпълни две решения на Комисията за защита на конкуренцията и три решения на Върховния административен съд? Най-безболезнено е стартирането на „нака­зателните“ процедури, по Закона за обществените поръчки и Админи­стративно-процесуалния кодекс, завършващи в първия случай с глоба от 5000 до 100 000 лв., а във втория – с гло­ба от 200 до 2000 лв. при първо нарушение, а при повторна демонстрация на „характер“ – със санкция от 500 лв.

За… всяка седмица на неизпълне­нието. В по-тежкия вариант на обик­новения бизнесмен може да му се случат и две-три други „неща“. Примерно – упоритото му нежелание да изпълни решенията на КЗК и ВАС може да събуди интереса на държавното обвинение, което пък да включи в „играта“ иконо­мическата полиция и НАП… Но както вече сигурно сте се досетили, кметът на Бе­лица Ибрахим Палев не е обикновен бизнесмен. Със сигурност не се вписва и в категорията на обикновени­те градоначалници, които ги скъсват от ревизии, про­курорски проверки и нака­зателни производства за всяко тяхно по-съмнително действие около една или друга обществена поръчка.

Според сайта на фонд „Земеделие“ в периода 2008-2010 г. община Бели­ца е получила по линия на Европейския земеделски фонд за гарантиране на зе­меделието цели 7,993 млн. лв. Какво точно са гаран­тирали с тези пари кметът Палев и подопечните му чиновници, не е ясно, за­щото според официалната статистика тази община е една от най-изостаналите административни едини­ци в България. Доказател­ства? Само едно, макар и „леко“ периферно: според оскъдните документи, пуб­ликувани в общинския сайт, през 2012 г. амбициите на общинарите са да осигурят от стопанисването на об­щинските имоти умопомра­чителната сума от… 98 300 лв.! Горе-долу толкова стру­ва един средностатистиче­ски двустаен апартамент из крайните столични кварта­ли, но да не се разсейваме. Според Информационната система за управление и на­блюдение на структурните инструменти, по-известна като ИСУН, за последните три-четири години община Белица е спечелила само един-единствен проект. Той обаче няма нищо общо нито с икономическото въз­раждане на Белица, нито с укрепването на админи­стративния капацитет на общинските структури, нито с трансграничното сътруд­ничество. Наименованието на проекта е „Ние ще ви помогнем“, стойността му е 196 000 лв., а идеята е подбор и обучение на кадри за социален патронаж.

Абсолютно нищо не му се случва на кмета Ибрахим Па­лев и в средата на 2010 г., когато тогавашният облас­тен управител Валери Смиленов си прави любопитен експеримент. Случката е от 10 юли 2010 г. и медиите я отразяват подобаващо със заглавия „900 000 лв. за 100 метра подпорни стени зако­пани в Белица“:

„Крупни финансови зло­употреби в община Белица ще са първата задача, с коя­то трябва да се заеме нови­ят шеф на Икономическата полиция в Благоевград, чи­ето назначение се очаква тези дни. Сигналът е вне­сен в Областна дирекция на МВР не от кого да е, а от об­ластния управител Валери Смиленов. В информацията, за чиято проверка настоява губернаторът, има 4 обекта, лично огледани от него и преценени като абсурдни. Първият е 42-метрова подпорна стена в с. Черешово, за която са платени 118 000 лв. По преценката на Смиленов, който се консултирал със специалисти, „съоръже­нието“ не струва повече от 18 000 лв.,защото стената е изключително тънка и не­надеждна. В село Палатик също е правена подпорна стена от 28 метра, като за нея са платени 119000лв. Не по-малко скандална е сте­ната в местността Свирово дере на село Краище, която е струвала 369 793 лв. По проект заедно с нея тряб­вало да се построи и мост, но парите свърши­ли. Последни­ят обект е в самия град Белица.

Там за коре­кцията на дере в кв. „Русовица“ държа­вата е плати­ла 290 000 лв.

На ог­ромните суми, из­разходва­ни от общинския кмет Ибрахим Палев, губернаторът се на­тъкнал, когато изненадва­що и без предупреждение посетил Белица сам. От го­дина Смиленов се разчист­вал от срещи един ден в седмицата и рано сутринта тръгвал за някоя от отдале­чените и забравени от всич­ки общини. На място той се представял не на кмета, а търсил контакт с обикно­вените хора, които обикно­вено не го разпознавали и охотно му разказват какво им тежи. По същата схема той успял да стигне и до ин­формацията за стотиците хиляди левове, прахосани в община Белица.

И още две инвестиционни „клюки“, открити от нас в бездънните масиви на ин­тернет. В разгара на предиз­борната парламентарна кампания през 2005 г. свър­шеното от представителите на управляващата дотога­ва коалиция НДСВ – ДПС е обобщено от опозицията така: първите пари, които държавата инвестира за европеизирането на Бели­ца през периода 2001- 2005 г., са по проекта „Царското кладенче“. Става дума за изграждането на площадка за барбекю, разположена на пет километра от града в едноименната местност. А в навечерието на местни­те избори през 2011 г. една от причините, заради които жителите на Белица се раз­бунтуваха срещу манипули­рането на вота в полза Палев, гласи: „За последните осем години в Белица е построена само една градска тоа­летна“.

Но да се върнем на нашата си ис­тория. В разгърнат вид обществената поръчка (според обявлението за от­криване на проце­дурата) „Обновяване и ремонт на детска  градина, намираща в село Краище, община Бели­ца, област Благоевград“ представлява „СМР на сградата на детската градина (по покрива, смя­на на дограмата, фасади и вътрешен ремонт), на кух­ненския блок (по покрива, смяна на дограмата, фаса­ди и вътрешен ремонт), на отоплението и вентилация­та, на котелното, както и на баните и тоалетните“. Ос­новният критерий за оценка е икономически най-изгодна оферта, крайният срок за изпълнението е 90 дни, а прогнозната стойност без ДДС – 307 500 лв. Кой точно е трябвало да забогатее от тази поръчка и с колко, не е известно и едва ли някога ще научим.

(Продължава в следващия брой!)