Асим Адемов, ГЕРБ-СДС: Да спрем да се оплакваме, че сме малка държава, че нищо не зависи от нас!

Визитка: Асим Адемов е роден на 3 декември 1968 г. в село Дъбница, обл. Благоевград. Бакалавър е по българска филология от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и магистър по „Публична администрация“ от Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград. В продължение на 20 г. е учител по български език и литература в СОУ „Христо Ботев“ – с. Долно Дряново, община Гърмен, след това директор. Бил е зам.- областен управител на Благоевград. От 2017 г. е член на Европейския парламент от групата на ЕНП/ГЕРБ. Заема мястото на Мария Габриел, която е избрана за еврокомисар по цифровизация. Работи активно за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Основни приоритети в неговата работа са образованието и селското стопанство.

Г-н Адемов, обичайно ниска е избирателната активност при евроизбори. Сега, при положение че ни предстои вот 2 в 1, какви са очакванията ви?

Според това, което научаваме от социолозите, пак се очаква ниска избирателна активност. С оглед на това, че изборите ще бъдат два, се надяваме да се повиши интересът към тях. Моето желание и призив е колкото се може повече хора да се включат, за да бъде по-представителен изборът.

Прогнозата ви за резултат на ГЕРБ-СДС като брой евродепутати?

Не се наемам с точна прогноза. Убеден съм, че ГЕРБ-СДС ще има най-много евродепутати, ще победи и на националните избори. В най-лошия случай смятам, че ще запазим досегашния брой.

Какво Ви дава кампанията и вие какво влагате в нея?

Първо ще отговоря какво влагам – интересен въпрос. Влагам много енергия, голямо желание, раздавам се напълно за доброто представяне на моята партия. Винаги съм се включвал активно в кампаниите, включително и в поредицата национални избори през последните години. Така ще бъде и в настоящата. Важно е ГЕРБ да победи в двата вота и да има колкото се може повече депутати, за да имаме редовно правителство и силно представителство в Европейския парламент. А какво ми дава – много приятни изживявания и емоции от срещите с хората. Всяка кампания е трудна, изисква много усилия, ресурс, енергия, но емоциите от срещите са изключително позитивни.

Лесно или все още е трудно да се говори за Европейския съюз пред българските избиратели? 

Всъщност през 2014 г. за първи път участвах на евроизбори. След това през 2019-та и сега за трети път. Връщайки се назад, си спомням, че темата за Европа, Европейския съюз, Европейския парламент става все по-близка за повечето. Много по-ясно е какво значение върху живота ни имат решенията на европейските институции. Напук на антиевропейската политика на някои партии, за все по-голяма част от хората е ясно, че нашето място е в Европейския съюз, че това е най-доброто място, на което може да бъде страната ни. Разбират, че решенията, които се вземат в Европейския парламент, рано или късно достигат до всеки от нас. Има положително развитие в осъзнаването на важността на ЕС като цяло. Този разговор вече е много по-лек за водене.

Кой е най-странният въпрос, който са ви задавали в качеството ви на евродепутат?

За мен най-странно е, когато питат за възнаграждението на евродепутатите. Като че ли всичко се свежда само и единствено до това. А най-важно е какво върши един евродепутат, неговата ангажираност, непрекъснати пътувания, лишения, напрежение. За мен това е странно, защото всеки, който работи, трябва да получава заплащане.

А най-смисленият?

Те вече са много, включително и вашите въпроси. За мен винаги е било удоволствие да разговарям с журналисти, никога не отказвам интервюта, защото именно чрез смислените въпроси хората научават за нас и нашата работа. И аз се радвам, че смислените въпроси са много, много повече от другите.

С какви аргументи ще убедите хората да отидат до урните, защо изобщо да гласуват?

На този въпрос отговарям винаги по еднакъв начин – защото имат това право. Демокрацията ти дава право да гласуваш. Да гласуваш означава възможност да подкрепяш или да променяш, ако нещо не ти харесва. По света сигурно има милиарди хора, които са лишени от това демократично право и те със сигурност копнеят да го имат. В същото време ние, като членове на Европейския съюз и граждани на демократична държава, имаме това право, е абсолютно нелогично и неправилно да се лишаваме от него. Хората, които не гласуват, губят. И малко хора да гласуват, решенията ще се вземат. По-добре е да се включат и да опитат да влияят на събитията, отколкото да гледат отстрани безучастно.

За кои досега натрупани позитиви очаквате персонална подкрепа?

В Европейския парламент аз работех основно в две от комисиите – по култура и образование и по земеделие и развитие на селските райони. Взех активно участие по теми, касаещи дейността на учителите, в законопроектите за защита на децата от онлайн насилие, в това число и сексуално насилие. В комисията по земеделие има с какво да се похвалим и като делегация, и като мое лично участие. Мога спокойно да кажа, че имам сериозни заслуги за българските животновъди и тютюнопроизводителите да получават преходна национална помощ и през този програмен период. Смятам, че това е голямо постижение, защото субсидиите не са изравнени във всички страни от ЕС. Тази преходна национална помощ е един вид компенсация за тази разлика. С цялата българска делегация – всички 17 евродепутати, работихме много активно и защитихме българското розово производство. Има с какво да се отчетем пред избирателите си и да сме удовлетворени от свършеното, включително и аз, разбира се.

Според Вас какво и кога се счупи до такава степен в механизма на усвояване на европейски средства, та България да се окаже в безпрецедентна ситуация – да разполага с милиарди, а на практика да не ползва почти нищо от европейската солидарност в последните 2-3 години – имаме едва 4% усвоени в новия програмен период?

За съжаление това е горчивата истина. На фона на възможността, която имахме и все още имаме да се възползваме от тази европейска солидарност, от тези милиарди евро, от които имаме огромна потребност, резултатите са катастрофални. Ние сме на последно място сред европейските страни по усвояемост. Всичко се счупи след като приключи мандата на правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов. Тогава имаше оставен готов План за възстановяване и устойчивост. Следващите правителства на няколко пъти го ревизираха и се загуби ценно време. Поради некомпетентността на тези правителства – да си го кажем директно, некомпетентността на министрите в тях, се стигна до това жалко положение да има възможност за финансиране, а ние да не се възползваме на фона на всички кризи, които ни връхлетяха: Ковид-пандемия, войната в Украйна… За съжаление времето все повече ни притиска и едва ли ще имаме кой знае какъв успех занапред.

Тази щета за българската икономика поправима ли е?

На 100% в никакъв случай. Щетата е вече факт. Надяваме се тези избори до доведат до едно редовно, работещо, компетентно правителство и в оставащите къси срокове да направи всичко възможно колкото се може повече средства да бъдат усвоени и образно казано, да се вкарат в икономиката, да се усети ползата от тях. Щетата ще си остане, въпросът е да я минимизираме.

В първите години на еврочленството ни най-често споменаваният лозунг, а и цел за България беше „достойно място в Европа“. Имаме ли достойно място?

Разбира се. Аз винаги казвам, че мястото на България е в Европейския съюз. А дали мястото е достойно или не, зависи изключително от самите нас – от самочувствието ни, от работата на институциите, на правителството, на евродепутатите. Да спрем да се оплакваме, че сме малка държава, че нищо не зависи от нас, че никой не ни пита и не се съобразява с нашето мнение. Това категорично не е вярно и аз се убедих в това при досегашната ми работа в Европейския парламент. Ако наистина искаме да ни приемат като достойна държава, трябва да се държим достойно: правителството, всички останали институции и депутатите в ЕП. По мое мнение цялата българска делегация работеше в тази насока, за да изградим представа за България като достоен член на ЕС.

Каква ще е вашата лична мисия в следващия мандат?

Това вече е условно, защото предстоят изборите. Ако бъда избран, бих продължил в същите насоки, както досега, защото има още доста работа за вършене. Смятам, че това са две от най-важните комисии. Комисията по култура и образование се занимава с духовната храна на хората, а комисията по земеделието и развитие на селските райони – с материалната храна, от която хората имат нужда. Помежду им е всичко останало.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!