Топ Преса ви среща Венета Франгова и нейната история от Гърмен до Кан.

(From L) Actress Veneta Fragnova, German actor Meinhard Neumann, German director Valeska Grisebach, German actor Reinhardt Wetrek and Bulgarian actor Syuleyman Alilov Letifov (R) arrive on May 18, 2017 for the screening of their film ‘Western’ at the 70th edition of the Cannes Film Festival in Cannes, southern France. / AFP PHOTO / LOIC VENANCE (Photo credit should read LOIC VENANCE/AFP via Getty Images)

Топ Преса ви среща Венета Франгова и нейната история от Гърмен до Кан….. История, която определено си заслужава да се знае…. Ето какво ни разказа тя: 

-Преди 20г., като се каже кръчма или заведение, няма абсолютно никаква допирна точка с днешната действителност. Тогава беше място, в което хората се събираха, пиеха си ракията, хапваха си мезетата и салатите.. имаше весела част. Имали сме моменти с музика, моменти с дискотека и диджей.. и така години наред, но за 20 години на 100% се промениха нещата. В момента по-важно е просто да има сготвена храна, хората да хапнат за около 5-10 минути и да си тръгнат. Сутрин ни носят месото, обработваме го и почваме да готвим. Готвим всякаква прясна храна, която приготвяме всяка сутрин и до вечерта се изяжда. Ако остане нещо, има хора, на които даваме, помагаме на възрастни пенсионери, носим им по нещо. Детската ми мечта беше да стана орнитолог, обаче близките ми бяха против.  Имах една книга, която ми бяха подарили на Чернишевски – „Кой учи животните“. В нея съм чела истории от детските ми спомени.. до ден днешен си обичам животните, вкъщи си имам и доста домашни любимци, за които се грижа.

В часовете, в които приключваме работа по принцип се събираме, обсъждаме и си правим някакви планове..  В един неделен ден дойдоха една група хора да хапнат и се оказа, че са чужденци – германци, с тях жена преводачка. Черпехме ги от остатъка от нашето неделно меню, тъй като нямаше друго сготвено и така се наложи.. и се оказа, че хората имат план да снимат някакъв филм за България. Филмът се казваше „Уестърн“. Снимаше се в едно съседно село Петрелик, и именно с този филм, бях вкарана на червения килим..

бях с една красива рокля, обувки и прическа..  не знаех къде се намирам  и дали това е истина. Не можах да го почувствам и проумея,  да му се насладя изцяло, че това наистина ми се случва..просто отидох и журито там стоеше най-отгоре и се качихме, отпред вървяха режисьора, операторите.. незабравими спомени имам от това време.