ГКПП – Струмяни-Берово с реална опасност да зацикли

ГКПП – Струмяни-Берово с реална опасност да зацикли: Пунктът в РСМ незаконен, държавата от 5 г. опитва да стане собственик, а „митницата“ е 3 ливади, собственост на жители на Берово

Националният стратегически проект за изграждане на ГКПП – Струмяни-Берово, който трябва да оживи икономическите отношения между страната ни и Република Северна Македония, може да зацикли, и то не по наша вина.

Вчера македонското онлайн издание „Призма“ излезе с тревожен репортаж за пункта откъм македонска страна, придружен със снимки. Според сайта от голямата бяла сграда, построена през 1993 г. за ГКПП, днес са останали непокътнати само стените. Прозорците са счупени, генераторът, който е трябвало да произвежда ток, е откраднат, стените на втория етаж са влажни, а по пода има остатъци от строителни материали и стари дрехи, зарязани вероятно от крадци на дърва.

„В пункта трябваше да работят заедно македонски и български служители. Но оттук никога не са минавали пътници от двете страни на границата. България не направи път, така че сградата без функция беше оставена да гние сама на хълма“, пише изданието.

Не състоянието на граничния пункт, рампите и кабините, в които митничарите от двете страни е трябвало да работят рамо до рамо, обаче са основният проблем на ГКПП – Клепало. Оказва се, че пред узаконяването му има сериозни административни пречки, които Република Северна Македония от 5 години безуспешно се опитва да разреши.

„Македония въпреки че е построила сградата, никога не я регистрира като своя собственост, така че тя изобщо не е в кадастъра, а земята, върху която се намира, е на частни лица. Поне пет години митническата администрация, под чиято юрисдикция е ГКПП – Клепало, се опитва да събере необходимите документи, за да приключи легализацията. Но засега процесът е на етап искане и изчакване на документи. Митниците казаха пред BIRN, че са поискали „одобрението за строителство и цялата строителна документация за проекта от Министерството на транспорта и съобщенията и от Министерството на вътрешните работи като компетентна институция за изграждането на гранична инфраструктура към този момент“. Правителството натовари кадастъра да изготви доклад, той го направи през 2022 г., но докладите му вече две години стоят препратени на главния държавен прокурор като лице, което отговаря за защитата на интересите на държавата за по-нататъшно изпълнение.

Заради такива лабиринти, в които институциите се опитват да намерят документите от десетилетия, сградата на граничния пункт остава отбелязана само като бяло кубче в кадастъра без собственик. Трите парцела, върху които се намира този стратегически обект и се стопанисват като ливади, имат собственици – физически лица от Берово. Държавата стартира процедурата за тези имоти през 2019 г. Установено бе, че отчуждаването е приключило през 1991 г., за което откриха документи от митницата в архива на Струмица.

„От тези актове се установи, че имотът е отчужден, което е основание за прехвърляне на собствеността от физически лица на името на Република Македония“, се казва в писмото на митниците до медията. Преди 5 години митниците изпратиха тези документи на няколко институции, за да впишат имота в кадастъра. От там твърдят още, че същата година в прокуратурата за района на Кочани е получено известие, в което се подчертава, че в случая има правно основание земята да бъде регистрирана на името на Македония. Но земята не само че все още не е регистрирана, но и смени собственика си през януари тази година. Новите й собственици са отново местни жители“, описва изданието.

Негов екип посетил ГКПП – Клепало по разбития и надупчен път от Берово заедно с кмета на града Звонко Пекевски.

„Ако този граничен пункт функционираше или беше открит преди 30 години, историята на община Берово щеше да е съвсем друга“, обяснил градоначалникът. По пътя към границата той спрял колата, за да очисти падналите камъни от свлачище.

„Сега за да стигнат до Сандански например, хората от Берово трябва да изминат 133 километра през ГКПП – Делчево. От Клепало до Сандански има 45 километра. Откриването на Клепало потенциално би довело и български туристи, които вероятно биха посещавали града много по-често, ако можеха да стигнат лесно и бързо“, ядосвал се Пекевски, който по документи е градоначалник на 11 000 души, но по преценката му в Берово живеят 2 пъти по-малко.

Според него идеята за граничен пункт като спасение за региона било визия дори на бивша Югославия.

„Първата проектна документация за прелеза с официалното име Берово-Струджани е от 1992 г. Година по-късно, по времето на премиера Никола Клюсев, прелезът вече е изграден. Първо съоръжението се стопанисваше от МВР. Жителите на Берово си спомнят, че тогава е имало охрана, така че сградата не е била занемарена. Тогава сградата се стопанисва от ДП за управление на жилищни и бизнес площи, а от 2008 г. е под управлението на митниците. Идеята беше граничният пункт да функционира с обща сграда, която да се споделя от двете страни. Но днес е непостижимо, защото България стана член на ЕС. Хората от Берово все още виждат надежда в разширяването на тесния път, който трябва да ги свърже с европейската съседка“, надява се Пекевски.

Според македонското издание сега всички се  молят нещата да се ускорят заради одобрените пари от предприсъединителната помощ на ЕС за пускане на ГКПП в експлоатация, което включва не само ремонт на съществуващата сграда, но и изграждане на пътя от двете страни. През миналата година за двете страни бяха осигурени над 9 млн. евро от програмата за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Северна Македония 2021-2027 г.

Договорът за стартиране на подготвителните дейности за изграждането на новия ГКПП бе подписан между РСМ и България в началото на септември 2022 г. У нас за последно въпросът с напредване на процедурите бе повдигнат в НС през есента на миналата година, а отговорът на министъра на регионалното развитие Андрей Цеков беше, че България още е на изходна точка.

Пунктът и пътищата до него трябва да са готови до 2029 г.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

struma.bg