„Носеше в себе си мир и добрина“, с „ведър глас“, „красива душа“ – спомени за обичания от всички патриарх

Безброй много са хората – близки, познати, роднини, ученици, последователи, миряни, които си спомнят с много обич, но и тъга за обичания от всички патриарх Неофит или просто дядо Неофит, както го наричаха.

Служители на храм-паметника „Св. Александър Невски” са звънарят и хорист Неда Диманова, диригентът на хора при храм-паметника „Св. Ал. Невски” Георги Еленков и хористът и богослов Божидар Петров, те лично са познавали лично патриарха, посочва NOVA.

„Много е тъжно, когато трябва да биеш камбаните по такъв повод. Спомням се с каква радост се качих, за да оповестя избора на Негово Светейшество”, призна Неда Диманова. „Той не разговаряше с хората току-тъй. Всичко беше контакт – гледаш го в очите и виждаш, дори да мълчи, любовта и благостта му”, допълни звънарят на „Св. Александър Невски”.

Божидар Петров е бил студент на дядо Неофит. „Той владееше цялата аудитория по един неземен начин”, спомня си богословът.

Вторият диригент на патриашеския хор Георги Еленков сподели, че патриархът никога не е пропускал да поздрави хората и е разбирал от църковна музика.

Споменът за патриарх Неофит не може да подмине Русе. Преди да застане начело на Българската православна църква, той е бил русенски митрополит. Едно от децата, получили Светото си кръщене лично от неговите ръце тогава, е Борис – на 3 май 2005 г.

„Това беше мой осъзнат избор, добре премислен. Той бе духовникът, който исках да въведе във вярата Борис“, споделя майката Росица Георгиева

На религиозните празници през годините Борис и духовният му лидер са се срещали често. „Докато те с майка ми си говореха в митрополията, един часовник ми грабна вниманието. Тогава бях на 7 години. Любезно помолих Дядо Неофит да ми го покаже, а той, като разбра, че го харесах много, и каза „това е от мен за теб“, спомня си момчето, което днес е на 20 години.

Според майката през цялото време патриарх Неофит е присъствал в живота на семейството молитвено и духовно, като застъпник пред Бога. „С избора му за патриарх, се виждахме по-рядко, но се чувахме по телефона. Срещахме се, когато пътувахме до София. Връзката му с Борис беше много силна, все питаше и пращаше поздрави“, разкри тя.

Патриарх Неофит беше много тактичен и деликатен човек. Въпреки че ранговете ни са много различни, отношенията ни бяха чисто човешки, а не като от началник към подчинен. Много прощаваше, така че нека да се опитаме в седмицата на прошката преди Великите пости, когато си отиде той, ние също да прощаваме с отворени сърца. Това каза протодякон Любомир Братоев.

„Веднъж по време на служба бях с по-дълга коса, бях я разпуснал и след нея заедно с патриарха тръгнахме от катедралата към синодалната палата. За да се кача на мотора си, си сплетох косата отзад, а той ми каза, че ми е по-добре така. Не му беше допадало, че съм със спусната коса, но тактично ми показа как е по-добре“, сподели той.

„Много пъти съм имал възможност да общувам с него, скърбя за като за близък човек. Стана ми много мъчно, че не е сред нас вече. За първи път го видях когато станах дякон на ортодоксалната ни църква в Берлин. Тогава бях още цивилен, прие ме като гражданин. Представих се и той грейна, сякаш е видял скъп приятел, оттам тръгна близката ни връзка“, спомня си духовникът.

„Загубихме един много силно духовен човек. Тепърва ще започнем да осъзнаваме загубата. Приживе като чели изисквахме от него да е по-деен, по-светски, да се изказва по повече въпроси. Едва сега осъзнахме, че неговата сила е съвсем другаде. Той носеше в себе си мир, но мир не от този свят. Едва тези дни го усетихме”. Това коментира писателката Теодора Димова по повод кончината на патриарх Неофит.

Димова се е срещала лично с него. Това е станало при излизането на книгата ѝ „Четири вида любов”. Патриархът се пошегувал с името на книгата.

„Толкова ведра и находчива беше тази шега, че сякаш смъкна всички прегради между нас. Всички хора, които са се докосвали до него, казват, че е успявал да премахне дистанцията. При всеки идваше като при свой брат, не поставяше себе си по-високо”, коментира Теодора Димова .

По думите ѝ за в бъдеще ни е нужна миротворческа църква.

„По повод Богоявление, той осъди унищожителната война в братска Украйна и каза, че господ благославя само онази армия, която не проявява агресия, а защитава народа и държавата си. Нашият смут е в тази насока – да не би БПЦ да се превърне в оръжие на Кремъл”, каза Теодора Димова.

„Не искам и да си помисля за разединение в църквата. Нормално е да имаме различни позиции, важно е да не ги натрапваме”, коментира писателката.

Най-голямата католическа общност в България живее в Пловдивска област. Над 20 000 души с римокатолическо вероизповедание живеят в Раковски, Житница и Калояново. Сред тях е отец Димитър Димитров. Казва, че се е срещал няколко пъти с патриарх Неофит.

„В обръщението на Католическата епископска конференция към опечалената Българска православна църква се говори за братската християнска любов, която патриарх Неофит даде като свидетелство в отношенията. Логично е братята макар и да са различни помежду си да са единни и да имат общ отец, който е Бог“, коментира отец Димитър Димитров.

„Ние живеем в момента в постното време, тази година за нас Великден е доста по-рано. Всеки петък извършваме традиционния Кръстен път, който е едно размишление върху страданието на Христа, вървейки с кръста към Голгота. И вчера вечерта имахме една специална мисъл върху покойния патриарх Неофит, казвайки, че завърши неговия кръстен път в едно двояко значение. От една страна, като негово пастирско служение като глава на Православната църква в България, и от друга страна като неговата лична драма, тази на физическото страдание, което беше в неговите последни месеци на живот, като едно истинско страдание, което допринася, както казва апостол Павел, към страданията на Христа”, заяви отец Димитър Димитров.

„Имах благодатта на няколко пъти да се срещна с негово светейшество. Естествено първият път остава най-силният в сърцето. Това е през далечната 1999 г., когато бях семинарист в Рим. Поводът, по който стана тази среща – когато българската делегация посещава вечния град и гроба на свети Кирил в базиликата „Сан Клементе“. Спомням си обаятелната му личност и особено този толкова ведър и темпераментен глас, който провъзгласи химна „Върви народе възродени”. Това е спомен, който ще остане завинаги в сърцето ми”, разказа отец Димитър Димитров.

Когато беше избран за патриарх, Неофит мислеше да се откаже. Беше го страх, защото знаеше какво чудо е всичко това, каква трудност е. Бил е викарий, главен секретар в Синода, познава всеки свещеник в София, цялото духовенство. Тогава подценяваше силите си. Това заяви Тивериополският епископ Тихон.

„Като млад Неофит беше много по-смирен, не беше буен. Не прибързваше, винаги с много прецизност и точност правеше нещата. Голямата му радост беше църковното пеене, докато ние лудувахме. Тогава нямаше компютри, които да го правят. Никой не знае колко весел човек беше всъщност той. Когато бяхме студенти, се виждаше, че назрява моментът, в който трябва да реши какво да прави със себе си – дали да остане преподавател, богослов или в черното духовенство“, заяви епископът.

По думите му патриархът винаги се е стремял да няма обидени и засегнати, за да вървят нещата гладко. „Понякога е имало остри тонове в Светия Синод“, сподели духовникът.

Най-ценният съвет на патриарх Неофит беше да можем да изслушваме другия и тогава да се изкажем. Патриархът не само обединяваше образа на богослова и на църквата, но и беше човек, който много помагаше – символ и на пеещият дядо владика. Това заяви проф. Иван Иванов от православната църква в Рим.

„Дядо Неофит успяваше да чува, водеше богата дипломатическа дейност и се съобразяваше с всички. Беше изключителен ерудит, духовно много извисен човек. Аз бях първият иподякон, който той подстрига в параклиса на Богословския факултет за Въведение Богородично. Беше мой духовен отец и изповедник дълги години и ми помогна и ми отвори пътя към църквата. Призова ме да стана патриаршески дякон. С търпение, смирение и много любов обединяваше хората“, обясни той.

„Срещнах Дядо Неофит още когато бяхме студенти. Беше от старшите преподаватели, които ни изпитваха като кандидати за Духовната академия. Впоследствие беше първият ни декан в Богословския факултет. Първият ми спомен с него беше от момента, когато бях преминал успешно писмен изпит. Патриархът беше председател на комисията за устния изпит. Аз трябваше да отговарям по темата за Моисей в Египет. Пристъпих с много силна вяра“, спомни си духовникът.

Източник: nova.bg