ВНЕСЕН Е ЗАКОНОПРОЕКТ: Вдигането на цените ще е основание за разваляне на договора с мобилния оператор без неустойки
-
- февруари 21, 2024
Всяко едностранно увеличение на цените от мобилния оператор е основание потребителят да прекрати договора си с него без неустойки. Това предвиждат промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), внесени от депутати от ПП-ДБ.
Те предлагат нова редакция на чл. 229, ал. 3 ЗЕС, която гласи: „Всеки договор за електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, може да бъде прекратен при едностранно увеличение на цените по договора поради индексация или други причини от предприятието с уведомление от крайния ползвател, изпратено не по-късно от един месец след датата на получаване на първата фактура, включваща увеличени цени. Договорът се счита за прекратен от датата на получаване на уведомлението от предприятието“.
Освен това задължават мобилните оператори преди всяко едностранно увеличение на цените на месечните абонаментни такси да информират клиентите си за начините на прекратяване на договора.
„Преди автоматичното преобразуване на договора в безсрочен, както и преди едностранно увеличение на цените на месечните абонаментни такси, поради индексация или по други причини, предприятията информират крайните ползватели своевременно, по разбираем начин и на траен носител за изтичането на срока на договорните отношения и за начините за прекратяване на договора. Едновременно с това предприятията препоръчват на крайните ползватели най-добрите тарифи за ползваните от тях услуги. Предприятията предоставят на крайните ползватели поне веднъж годишно информация за най-добрите тарифи“, предвижда новият текст в ЗЕС, който предлагат от ПП-ДБ.
„Това е нещо, което се дискутира от години и ще засили конкуренцията между мобилните оператори, заяви един от вносителите“, каза Мартин Димитров, който е един от вносителите. И допълни, че това е трайното решение на проблема, по който досега не е направено нищо. „Държавата трябва да защитава слабите“, заяви Димитров.
Законопроектът е обстойно мотивиран, като в него депутатите са направили ценно обобщение на 11 основни проблема в практиките на мобилните оператори. Поради полезността му, „Лекс“ го публикува в цялост:
Проблем 1. Мобилните оператори обявяват целия срок на договорите със своите потребители – физически лица и бизнеса, който е до 2 г. по закон, за промоционален и след като той изтече, месечната такса става значително (понякога двойно) по-висока, при което потребителят е принуден да отиде и да подпише отново промоционален договор. Това като цяло означава, че на практика няма промоция защото по-ниските такси действат постоянно. По този начин промоционалните тарифи на практика се превръщат в стандартни. Последните всъщност не се прилагат, а са определени само за да служат като бенчмарк за изчисляване на промоционалните.
Проблем 2. В споразуменията между КЗП и мобилните оператори от 2016 г. е посочено, че всеки потребител има право едностранно да прекрати предсрочно своя договор като заплати 3-месечни вноски като обезщетение. Операторите обаче често изискват и едномесечно предизвестие, което е отделно от трите месеца по закон, т.е. калкулират общо 4-месечно обезщетение.
Проблем 3. Мобилните оператори изчисляват дължимите вноски за обезщетение не в размера, в който са били по договора в промоционалния период, а в този който вноските биха били след неговото изтичане, т.е. по стандартния размер, който е доста по-висок.
Проблем 4. Ако потребител, заедно с договора за мобилни услуги, има закупено и устройство, което е на изплащане по промоционална цена, което е масовият случай, при прекратяване на договора операторите калкулират пълната непромоционална цена на устройството.
Проблем 5. Според чл. 229а, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), когато краен ползвател има правото на законово основание да прекрати договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от междуличностна съобщителна услуга без номер, преди края на договорения срок, той не дължи друга компенсация, освен за запазеното субсидирано крайно устройство. Тъй като няма легално определение за „законово основание“, същите се извеждат от общия Закон за задълженията и договорите, според който такова основание може да е неизпълнение на една от страните по договора, смърт на потребителя, прекратяване по взаимно съгласие, изтичане на срока на договора и други подобни. Извън тези случаи срочен договор може да бъде прекратен от потребителя само при заплащане на неустойки.
Проблем 6. Предсрочно прекратяване на договорите чрез кратко текстово съобщение (SMS). ЗЕС предвижда (чл. 230), че при промени в договорните условия, включително промени в общите условия, крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи. В тези хипотези доставчиците са длъжни да уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия, включително промени в общите условия, в срок не по-кратък от един месец преди влизането им в сила. и едновременно с това да ги информират и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия.
Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок един месец след уведомлението. ЗЕС посочва, че уведомяването се извършва по ясен и изчерпателен начин на траен носител. Законът допуска Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да определи начина и формата на уведомяването, като с последните изменения от 2023 г. на нейните Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, е предвидено, че операторите уведомяват крайния ползвател чрез:
- писмо, изпратено до адреса на крайния ползвател като кореспондентска пратка;
- електронно писмо (e-mail), изпратено до посочен от крайния ползвател адрес на електронна поща; или
- кратко текстово съобщение (SMS) или съобщение чрез друг вид технология, което да може да бъде съхранено на крайното устройство на крайния ползвател. В случай че мобилната гласова услуга на крайния ползвател не включва възможност за получаване на такива съобщения, предприятията уведомяват крайния ползвател по първите два начина. Операторите за длъжни да оформят уведомлението като отделен и самостоятелен документ (писмо, електронно писмо, кратко текстово съобщение (SMS) или съобщение чрез друг вид технология), което не е ясно какво точно значи. При изпращането на съобщение чрез друг вид технология предприятията следва да могат да гарантират, че крайният ползвател е надлежно уведомен, което също не е ясно какво точно значи.
Проблем 7. Допълнителните услуги, към които потребителят се оказва абониран с подписване на договора за мобилни услуги. Много често в практиката допълнителни услуги се активират като част от условията на договора за мобилни услуги. Те обикновено не са част от тарифния план, за който се сключва договорът и най-често се предоставят с безплатен пробен период. След изтичането му, обаче вместо автоматично да се прекратят, те стават платени и изведнъж абонатите получават завишена месечна сметка. Тази практика е проблематична, защото често при подписването на договорите тези услуги биват представяни единствено като безплатни, без да се обяснява, че след определен период от време ще започнат да се начисляват такси и за тях. Това е пример за така наречените предварително отбелязани полета. На потребителя не му е дадено правото да избере дали желае тези услуги да са част от неговия договор или не. Те просто са включени към него, без той да дава отделно съгласие за тяхната активация.
Проблем 8. По време на промоционален период за ползването на платени допълнителни услуги, често потребителят изобщо не разбира за тях и съответно не знае, че плаща защото не знае че ги ползва, просто защото месечната му такса е по-висока с един или два лева.
Проблем 9. След като горният промоционален период изтече, изведнъж месечната такса скача осезаемо и потребителят започва да търси обяснение, както и възможност да прекрати ползването на услуги, за които за първи път разбира, че е имал по своя план. Тогава често се проявява проблем 6 по-горе, като се оказва, че мобилният оператор е изпълнил изискванията на закона и Общите изисквания на КРС като е изпратил уведомление до него относно изтичането на безплатния период и относно възможността му да прекрати абонамента за неползваните услуги с SMS. Срокът за прекратяване без неустойки, обаче е изтекъл защото уведомлението не било видяно и прочетено от потребителят, който особено ако е по-възрастен и не борави добре с технически средства е възможно изобщо да не е разбрал, че е получил такова съобщение.
Проблем 10. Мобилните оператори в България са с голям брой налагани санкции за нелоялни търговски практики от Комисията за защита на потребителите. Санкциите, обаче нямат възпиращ ефект, защото техните размери са твърде ниски в сравнение с приходите, кои го операторите генерират от прилагането на тези практики.
Проблем 11. При едностранна индексация на цените по договорите от доставчиците па електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина услуги от страна на доставчиците, потребителите нямат възможност да се откажат от тях без неустойки. Основната идея на закона, с въвеждането на двугодишния срок на договорите е ценова стабилност и предвидимост, която ползва и двете страни. Когато мобилните оператори решат едностранно да повишават цените на услугите, те напускат полето на тази идея. в който случай потребителите следва да имат реципрочната възможност да се откажат от своите договори максимално лесно и бързо и без допълнителни утежнения.
Be the first to leave a review.
