Духът на Виолета Нешева ще броди вечно в Мелник!

Едно светило в българската история и археология напусна този свят. На 80-годишна възраст си отиде проф. д.и.н. Виолета Нешева. През годините е участвала в екипите на редица археологически обекти, в старите български столици – Плиска, Преслав, Велико Търново, в Червен, Кюлевча, Карасура, Рациария и още неизброимо много места.

За нея обаче голямата професионална любов си остава Мелник. Тя е водещ специалист в проучването, опазването и популяризирането на богатото културно наследство на един от най-известните исторически градове в България и на Балканите, който е национален археологически резерват. Тя признава, че този град за нея е магия, която я пленила за цял живот.

Започва своята научна дейност в Мелник през 1971 година. И не спира да се интересува от това място, където „всеки камък е история“ по собствените й думи. Тя е археологът, който открива гроба на деспот Слав. Десетки са нейните открития в най-малкия ни град, който е пълен с исторически и природни забележителности. Затова духът на Виолета Нешева няма да престане да броди из Мелник и да търси още кътчета непозната засега история…

В нейна памет ви представяме едно интервю на Виолета Нешева за Информационен сайт „Илинден Прес“, което публикувахме на 1 ноември 2021 година за 50-годишнината от първите археологически разкопки в Мелник. Разговаряхме с нея за миналото, настоящето и бъдещето на този някогашен административен, културен, религиозен и стопански център в поречието на Средна Струма, свързан в почти 24-вековната си история с древна Тракия, царството на Филип и Александър Македонски, Римската империя, Византия, България, Сърбия, Латинската Константинополска империя и Османската империя.  

Тази година се навършват 50 години от археологическите разкопки в Мелник. Как започна всичко?

Всичко започна през далечната вече 1971 година. Преди това имаше само малки археологически намеси (сондажи) във връзка с началото на архитектурните консервационно-реставрационни работи в най-малкия ни град, от страна на Окръжния исторически музей в Благоевград, сега РИМ, и на НИПК, сега НИНКН. Нашата цел беше да се проучи на широк фронт оцелялото в Мелник културно наследство след демографския срив и почти пълното му обезлюдяване, причинено от Балканските войни, конкретно от Букурещкия мир в 1913 г. и от природни катаклизми като най-значителното европейско земетресение на ХХ век – Крупнишкото през 1904 г., и други. Интересът към това наследство сред учените и любителите на старини е огромен – с начало последната четвърт на XVI в., особено засилен през Възраждането и в ново време. Трудно е да изброя в рамките на едно интервю имената на чуждите – немски, френски, чешки, руски, гръцки, и на българските учени, на които трябва да отдадем почит като наши предшественици в научно-изследователското поле и на които се опираме и днес, особено поради факта, че много от описаните от тях културни ценности са вече безвъзвратно погубени за поколенията. Разкопките започнаха под егидата на Националния археологически институт с музей на БАН, с главен научен ръководител доц. Соня Георгиева, моя учителка в археологията, от която аз поех щафетата през 1980 г. Оттогава и досега партньорите са  историческите музеи в Благоевград, в Мелник, а от 1995 г. – и Археологическият музей в Сандански, както и НИНКН.

По чия инициатива стартира тази кампания в най-малкия ни град?

Тези проучвания бяха в рамките на един грандиозен за онова време дългогодишен проект на БАН и тогавашния Комитет за култура, сега Министерство на културата, иницииран от властите и музея в Благоевград, в който бяха ангажирани освен археолози и историци, етнографи, изкуствоведи, музейни специалисти, архитекти, конструктори и художници-реставратори, с цел изучаване и опазване на културното наследство в целия окръг, сега област Благоевград. Това беше една дейност, започнала организирано от българските учени още по време на Балканските войни в началото на ХХ век, но вече с други измерения. По времето, когато Людмила Живкова беше зам.-министър и министър на културата, за Мелник беше създадена специална програма за проучване и реставрация с цел превръщането му в център на българския и международен туризъм под надслов „Мелник – кръстопът на цивилизации“. Подобни програми имаше и за Несебър и Копривщица, доколкото си спомням. Това беше в тон с инициираната от нея много активна държавна политика за популяризиране на българската култура и историческото наследство у нас и в чужбина. Трябва да подчертая, че със стратегическото си разположение в сърцето на Балканите, в хинтерланда на Солун, край главната напречна пътна артерия на полуострова р. Струма, Мелник наистина е бил през Средновековието кръстопът на цивилизации, контактна зона на културни влияния и взаимодействия между източноправославните България, Византия, Сърбия от една страна и католическия Запад от друга, в лицето на заелите в първата половина на XIII век европейската част на Византия Константинополска империя на Ориента и ред латински княжества. За това значително е допринесъл деспот Алексий Слав (1208-1230) от българската царска династия на Асеневци, създал своя държава в Родопите, Пирин и част от Тракия с помощта на латините и превърнал Мелник в нейна блестяща столица. Той има два брака последователно с две западни принцеси – дъщерята на латинския император Анри Фландърски (1205 – 1216) и дъщерята на норманския благородник със сицилиански произход Йоан Петралифа. През XIV век Мелник се споменава като един от шестте града на Балканите със „свещени епитети“ – богозидан град, богохраним, богоспасен град, редом с Константинопол, Търново, Солун, Прилеп и Ловеч. Бил е една от най-силните крепости и християнски твърдини, седалище на Митрополия, която през османското владичество е била един от бастионите на Цариградската Вселенска патриаршия.

В изпълнение на Програмата се заехме усърдно да покажем значимостта и миналото величие на Мелник. В него наистина всеки камък е история. Също – да  представим по най-добрия начин културното наследство на Пиринска Македония, дотогава силно изоставено и на местно, и на национално ниво. Държавата не жалеше финансови средства, отпускаха се повече пари в сравнение с други райони на страната. В Мелник малка територия е урбанизирана за разлика от Сандански. Това позволяваше да се извършат мащабни проучвателни дейности. В тях взеха участие ред специалисти, част от които за съжаление вече не са сред нас, но са живи с делата си. Бих искала в тази юбилейна година да спомена публично чрез вашата информационна агенция имената на археолозите – освен Соня Георгиева и мен, Димка Стоянова-Серафимова, д-р Борис Цветков, доц. д-р Дора Димитрова, Георги Стоянов, Оленка Миланова, ас. Цветана Комитова, Елена Георгиева, Иван Балджиев и Людмила Иванова, Юлияна Дончева, Весела Писарова, д-р Здравка Коркутова, епиграфите проф. д-р Василка Томова Герасимова, проф. д-р Катя Венедикова, нумизматите доц. д-р Владимир Пенчев, проф. д-р Дочка Аладжова, Маргарита Андонова, архитектите-реставратори д-р Валентина Дочева-Петкова, Златка Кирова, Никола Мушанов, Юлий Фърков, художниците-реставратори Лозинка Койнова, Александър и Росица Пеневи, изкуствоведите проф. д. изк. Лиляна Мавродинова и доц. д-р Иван Ванев, архитектурните проектанти Елена Крондева и Георги Гошев, фотографите Роза Станева и Красимир Георгиев, Мария Йовкова и Катя Карабельова, лаборантите-реставратори Руска Манджукова и Любомира Китанова. Наистина много дълъг е този списък, но всеки специалист заслужава своята морална награда от поне едно споменаване и благодарност. За съжаление никой от местните власти не се реши да направи това във връзка с 50-годишнината на разкопките – нито по случай 24 май, нито по случай Деня на будителите – празник, който напълно отговаря на мисията на археолозите. Ние сме будители и възкресители на историческата памет в най-висока степен, защото я популяризираме чрез разкритите при нашите проучвания автентични творения на предците ни.

При разкопките ни помагаха на първо място няколко поколения мелничани, на които ние отправяме днес дълбока благодарност. Благодарим също на участниците в многобройните ученически и студентски бригади от България (Благоевград) и от чужбина – Грузия, Азербайджан, Германия, Полша, Унгария, а също така на възпитаниците на НГДЕК „Константин Кирил Философ“ в София, които в продължение на много години караха археологическата си практика на нашите разкопки. Трябва да кажа, че не малко от всички тези хора се запалиха по археологията и днес са вече изявени специалисти.

Кои са най-големите археологически открития за тези пет десетилетия в Мелник?

Мелник днес е най-всеобхватно проученият исторически град на България. Това в ред примери се постига не за половин век, а за много, много повече време. И не само това. За разлика от други градски центрове вече има множество публикации, в които са изчерпателно обнародвани постигнатите резултати – статии, студии, 7 книги, от които 1 – том 3 от поредицата „Мелник“, излезе от печат тази пролет. Автор съм аз, посветих я на всички специалисти, отдали знания и сили с любов за археологическото проучване и опазването на старините на божествения град Мелник, който е Пиринският феномен в културното наследство на България.

Ще спомена постиженията ни само в най-общи щрихи. Изяснен беше въпросът за ранната история на Мелник (античност, ранновизантийска епоха и ранното средновековие) до появата на първите конкретни писмени сведения, които се отнасят за крепостта в началото на ХІ в. Аргументирани са предположения за названията на селището до VІ в. (Гареск, Гурасон), обитавано от траките – меди, възникнало като македонска колония в ІV век пр. Хр., превърнато по-късно в римско императорско имение от Траян Велики (97 – 117). Статуята му, от която е запазен само постамент с надпис, е украсявала светилище, намирало се под църквата „Св. Никола“ на едноименното плато, посветено на Артемида и Дионисий с местното прозвище Асдулеос, използвано от кр. на   І в. сл. Хр. като августейон за почитане на императорския култ. Установено е градоустройството му през различните исторически епохи, отбранителната система, в която построеното от човека и природните дадености се сливат в едно, проучена е жилищната и църковно-манастирска архитектура. Много усилия се вложиха поради крайно тежкото руинно състояние за изследването и интерпретацията на резултатите на емблематични паметници, които до края на XIX – началото на XX век са били изцяло запазени, като старата митрополитска църква „Св. Никола“, издигната още, както се оказа при Юстиниан Велики (527 – 565), по-късно вероятно една от известните 7-те съборни църкви на княз Борис І (852 – 889). Констатирани са общо 6 строителни периода. Тя е, така да се каже, майката на многобройните, над 70 мелнишки църкви и манастири, с които градът е известен. Проучихме почти половината от тях, основно еднокорабни храмове, фамилни и квартални, по протежение на някогашната и днешна главна улица на Мелник, няколко от които датират още от VI век. Три манастира са също емблематични за нас, защото са построени при цар Калоян, в 1205/1206 г. – „Св. Харалампий/Св. Архангели”, и от деспот Алексий Слав, при когото градът-столица на царството му преживява най-голям разцвет в историята си – „Св. Богородица Спилеотиса” и „Св. Богородица Пантанаса”. Проучени са също множество жилищни сгради. Установено е развитието на жилищната архитектура през вековете. И тук се откроява един особено знаков паметник – т. нар. Болярска къща, градско аристократично имение, дворец на управителите на Мелник, построен в началото на XIII век от деспот Слав и разширен към края на XIV в. от деспот Константин Драгаш, просъществувал в цялостен вид до 1925 г.

Открити са и множество интересни със спецификата си и с изрядна изработка археологически артефакти. При разкопките на църквите са намерени много средновековни и възрожденски стенописи, някои с доста големи размери. Също така – мраморни и каменни архитектурни декоративни детайли и надгробни стели с изображения и надписи. Много атрактивна е художествената керамика, особено т. нар. сграфито, съперничещо напълно на търновското. Десетки са целите съдове досега, а фрагментите са неизброими. Като най-сензационни и уникални обаче се открояват две църковни камбани, най-древните запазени до наши дни образци с надписи в Европа. Едната е дар на Свети Никола от деспот Слав, както се чете в надписа ѝ. Датира се между 1211 и 1216 година, а другата – дар от йеромонах Теодосий на Архангел Михаил, с дата 1270 г. Двете са изложени в експозицията на Националния исторически музей в София.

Гробът на деспот Слав ли е любимият артефакт, който сте открила край Мелнишките пирамиди?

Не мога да говоря за любими артефакти. Всичко е резултат от всеотдайна професионална работа.  Аз не обичам да копая некрополи, но така стана. В случая става дума за фамилна гробница с четири камери, в които са погребани според антропологическите и археологически данни 40-45 годишен мъж, съпругата му – над 20-годишна и две лица от мъжки пол, съответно на 3-4 години и на 20-25 години. Мястото на гробницата – в южната част на специално изградена площадка край апсидната стена на възпоменателния параклис „Св. Троица”, категорично я определя като ктиторска. Според грамота на деспот Константин Драгаш от 1393 г. проктиторът (първооснователят) на манастира „Св. Богородица Пантанаса” е деспот Алексий Слав. Като се има предвид и установената при разкопките датировка на гробницата около 1230 г. (битката при Клокотница, сложила край на Славовата държава), логично тя се свързва с българския велможа и със семейството му. Но тъй като в нея липсват опознавателни знаци, утвърждаването на правотата на тази идентификация наложи издирването на още аргументи чрез допълнителни лабораторни изследвания на тленните останки.

Искам да подчертая, че  тази гробница не е само мое откритие, а на целия екип, извършил теренното археологическо проучване на манастира „Св. Богородица Пантанаса” през 2005-2012 г., в който мой съръководител беше ас. Цветана Комитова, зам.-ръководители – Оля Миланова и гл. ас. д-р Здравка Коркутова, участници – доц. д-р Стоян Попов, Владимир Петков и ас. Методи Златков. Освен това то стана възможно с организационното и финансово съдействие на проф. д-р Божидар Димитров, който години наред подпомагаше  нашата работа в Мелник.

Осъществен беше ДНК анализ на тленните останки от гробовете в Мелник в Палеолабораторията на университета в Станфорд, САЩ, иницииран през 2014  г. от министъра на културата доц. д-р Мартин Иванов и финансиран от МК. Частично ДНК изследване – на тленните останки от гроба на ктитора, беше направено и у нас в Лаборатория „Проген ООД”, София. Резултатите осветлиха важни въпроси за личностите на покойниците, особено за глобалното потекло на тримата мъжки индивиди, на база установената за всеки от тях митохондриална ДНК (МtDNA, по майчина линия). Първо,  тя е различна за тримата, което показва, че са родени от различни майки – особено важно за детето и младия мъж, защото знаем, че деспотът е имал две съпруги. Второ, и трите проби са в съответствие с европейски произход на покойниците. Сравнени обаче с други древни проби и с такива от съвременни популации, те показват географски различия в генома   (Западна Европа, България, Гърция) и този факт е солидна подкрепа за идентифицирането им с деспот Слав, с негов голям син от първия му брак с френската принцеса, дъщеря на латинския константинополски император Анри Фландърски и малко момче от втората му жена, дъщеря на Йоан Петралифа, шурей на владетеля на Епирска Византия Теодор Комнин (1215-1230). Между другото, за пръв път чрез тази гробница узнаваме за потомци на Алексий Слав. В историческите извори няма сведения за тях, както и за имената на двете му съпруги, което не е прецедент. В Станфорд установиха мъжкия пол на детето.  ДНК и химическите изследвания ни помогнаха и за изясняване на причината за  едновременната смърт на ктиторското семейство, като отхвърлиха предполагаемата от нас чума и отравяне. Остава да приемем физическо насилие, и то без следи върху костния материал.

Откритите от археолозите тленни останки са според мен малък триумф за  науката, като се има предвид колко много и почти безнадеждно времето е заличило следите от „вечните домове” не само на българските, но и на византийските владетели, липсата на техни тленни останки или пък невъзможността да се идентифицират предполагаеми такива. То е важно както за биографията на ктитора деспот Слав, така и за историята на България, Латинската Константинополска империя и Епирска Византия, доколкото той е свързан кръвно и чрез династични бракове с владетелите им.

Тленните останки бяха подложени на консервация в Националния антропологически музей на БАН, след което бяха предадени за съхранение в Археологическия музей / Сандански. По идея и с усилията на директора на музея Антон Ковачев и със съдействие на археолозите те са експонирани като  свети мощи в специално изработен мраморен реликвиарий в обновената през 2019 г. експозиция на Музея за история на Мелник, филиал на Археологически музей-Сандански. Запазени са необработени проби от тях за бъдещи сравнителни анализи при необходимост.

Защо обаче Мелник не успя да използва тази инерция на археологическите открития, за да дръпне напред в областта на туризма?

Факт е, че Мелник не бере плодовете от своето историческо величие. Кметовете на община Сандански и наместниците им в кметството в Мелник се отнасят топло и с уважение към нас, археолозите, аз дори съм носител на званието „Почетен гражданин на Мелник”. Но в същото време не са отделили една стотинка за нашите проучвания в града, макар че многократно писмено съм търсила помощта им. Археологическите разкрития е нужно да се поддържат, а това не се прави от местната власт, стопанин на резервата. Срамота е да няма елементарни надписи-анонси при всеки един от проучените паметници, а даже където ги поставихме при изпълнението на един европейски проект през 2006 – 2008 г., те не се подновяват и са с изветряли букви. При същия проект беше направен и оборудван информационен център в приземието на сградата на кметството в Мелник, пригоден и за инвалиди. Болярската къща, за която говорихме преди малко, представете си има един ужасен ръждясал надпис и не се намира дори някой, който ако не да го смени, поне да го махне. Това неглижиране на Мелник трябва да спре. С откритието на гроба на деспот Слав към Мелник се запъти поток от поклонници. Това беше през 2012 година. Обаждаха ми се познати – не можели да стигнат до него, защото всичко е обрасло и няма кой да го почисти. Така секна голяма част от първоначалния интерес. Добре, че е реликвиарият в музея. Но липсва реклама на културните ценности на града. Неотдавна с един приятел от Сандански – Андон Червенков, дарихме една чудотворна икона на сегашната митрополитска църква „Св. Николай Чудотворец“. Тя е копие от чудотворната икона на Света Богородица Пантанаса от XVII век, собственост на Ватопедския манастир на Атонската Света гора. Много е актуална сред вярващите, които я почитат като лечител от особено тежки заболявания, често с летален край, с каквито е изпълнено нашето съвремие. Св. Богородица Пантанаса е била патрон на втория манастир на деспот Слав и 8 столетия е покровителствала здравето на мелничани. За съжаление това също не се рекламира, за да се увеличи потокът от поклонници, което е от полза на всички жители на града, които предлагат хотелски и ресторантьорски услуги. Оправданието на местната власт винаги е, че няма достатъчно финансови средства.

Необходима ли е държавна стратегия за подобни населени места и туристически дестинации, за да се привличат повече туристи?

Стратегии се пишат периодично и на централно, и на местно ниво. Преди десетина години излезе наредба на МК за подготвяне на планове за управление на археологическите резервати (33 на брой). Направиха се на няколко места, но нищо според мен не е задействано като изпълнение. За Мелник също тръгнахме да правим, но спряхме поради бюрократични спънки и естествено – липса на пари.

Силно се надявам на момента, в който млади хора от други места ще поемат инициатива и ще осигурят средства за осъществяването ѝ без да се молят на местна и централна власт за средства за превръщането на Мелник в европейски културен център, в съответствие с миналото му величие. Слава Богу, доживях през тази година да се появят на сцената такива хора, но това излиза извън рамките на интервюто. Специално обаче искам да спомена с благодарност сегашния кметски наместник Александър Филипов, който е много запален, силно въодушевен, но представете си – лично се занимава с почистването на разкритите от нас архитектурни структури. Нима е толкова трудно за Община Сандански да назначи в Мелник един човек, който да поеме тази грижа! В миналото имаше такъв специалист и нямаше проблеми с поддръжката на старините.

Какво е Мелник за археолога Виолета Нешева?

Мелник е моят живот, смисълът на моя живот. Нямам родствена връзка с този край. Но положих много усилия и много ентусиазъм, за да разбера всичко за неговото славно минало. Цялото ни поколение бе много възторжено от срещата си с Мелник. Нямаха значение парите и заплащането на труда ни. Нашата главна мисъл и задача бе какво да направим и да оставим след себе си на идните поколения. Мелник е една магия, която като влезе в душата ти, не те напуска никога. Дано за повече хора Мелник е това, което е за мен. За да бъде там градът, където му е мястото – на красивата витрина на България, на която се виждат най-значимите постижения на нашите предци!

Да е светла паметта на проф. д.и.н. Виолета Нешева!