Как тешовалии построили красивата си черква

Това предание разказва за мрачна история, стояща в основите на построяването на църквата „Св. Димитър“ в село Тешово, малко населено място в община Хаджидимово, в близост до гръцката граница. Според официални източници божият храм е построен в периода 1843-1844 г. от майстори, чийто имена не са пазят.

Хората създават свои версии за издигането на този голям и красив за времето си богослужебен храм. Жители на близки до Тешово села, помнят откъслечни истории, разказвани от техните дядовци, за безскрупулен османски бирник, който безогледно злоупотребявал с правомощията си, вземайки от българското население в региона, многократно повече от дължимия държавен данък. Годините на безчинства, пораждат недоволство, което в крайна сметка надделява над страха, който българите изпитват от османските власти.

Жителите на Тешово, решават да поемат инициативата и да избавят региона от корумпирания държавен служител. След като за поредна година обиколил региона и събрал товар злато, данъчният служител и малкия му военен ескорт, поемат по обратния път. Замръквайки в Тешово, те решават да спрат в местна страноприемница, но не знаят че местните, успяват да убедят ханджията да сложи упойващи вещества в питиетата на данъчните, след като из селото се разчува, че бирникът е пристигнал. Гуляещите османци не осъзнават капана, преди да е станало твърде късно и в крайна сметка съдържателят на страноприемницата известява съзаклятниците, че заговорът им е успял – данъкосъбирачът и ескортът му са упоени.

След като обезвреждат данъчните, местните ги отвеждат в близката работилница за преработка на желязна руда. Там, потисканият с години гняв към алчния бирник изригва и хората от събралата се тълпа изсипват в гърлата на него и ескорта му течно желязо. Хората гледали на тази брутална справедливост като на своеобразно поетично възмездие, защото именно преработката за желязна руда, осигурявала поминъка на Тешово и околните села и именно този ценен за османската военна индустрия метал привличал бирниците година след година, оставяйки обикновено тяхното село за „накрая“. След като приключват с османците, опиянението от тази малка победа се изпарява и тешовалии започват да се страхуват от отмъщението на турското правителство. Поради това местните изгарят телата на османците в пещите на работилницата и скриват конете им.

Все още разтърсени от стореното, тешовалии решават да използват златото за благородно дело и влагат средствата в строеж на красива и голяма църква, правото за построяването на която имат още от 1836 г. със султански ферман. С годините мълвата около построяването на „Св. Димитър“ заглъхва и не е останало нищо, което да подскаже, какво точно се е случило по тези места преди 160 години. Само църквата все още се извисява над селото и продължава да пази своята тайна.