Родопската теснолинейка – всички я обичат, но печалба не носи

Години наред поддръжката и развитието на теснолинейката е неглижирано

Кметовете на осем общини се събраха, за да определят общата визия за туристическото развитие на районите си, които се намират по жп пътя на родопската теснолинейка. Идеята е на депутата от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Васил Тодев. 

„Срещата е част от дълъг процес, в рамките на който се опитваме да полагаме усилия родопската теснолинейка, която е уникална, да бъде развита така, че да се използва и потенциала на този район. Нашата за да е да намерим пътя, по който възможностите да бъдат използвани по-пълноценно“, уточни Тодев пред Bulgaria ON AIR.

Ползи от развитието на теснолинейката вижда и председателят на Сдружението хотелиерите и ресторантьорите във Велинград Златко Златанов.

СНИМКИ от едно приказно място: Най-високата гара в България и на Балканите

„Доколкото разбрах вчера от всички гости на съвещанието, нещата са много сложни и се стига до липса на пари, кадри. БДЖ нямат кадри, ситуацията им е тежка. Във Велинград предстои голямо събитие – най-голямата туристическа реклама за 2024 г. за България. Ще празнуваме 15 години СПА столица на Балканите, където в предварителни разговори с нашия министър и с Мария Габриел искаме да поканим целия дипломатически корпус, всички министри, които да превозим до Велинград от Септември с теснолинейката. Ще бъде атрактивно, но ситуацията е тежка“, коментира Златанов.

Години наред поддръжката и развитието на теснолинейката е неглижирано, стана ясно от думите на Тодев, който допълни, че атракцията не носи директна печалба и за да съществува, тя трябва да се субсидира.

„През годините винаги сме мислили за това дали въобще ще оцелее, а би трябвало да мислим как да я развием, че да излезем от ситуацията на постоянен финансов недостатък. Възможностите минават през това да имаме дълъг хоризонт, в рамките на който да планираме нейното развитие. Имахме поредица от срещи и с министър Гвоздейков, и със зам.-министър Минчев. Получихме ангажимент от тях, че още тази година ще бъдат направени необходимите действия, за да гарантираме поне наличието на достатъчен брой локомотиви за предстоящия летен сезон“, обяви депутатът.

По негови думи поддръжката на локомотивите е трудна, тъй като те са на почти 60 години. Трудно се оказва и намирането на хора, които да работят в теснолинейката.

Историята на най-голямата изоставена гара в света

„Не бива да забравяме, че основната ѝ функция е транспортна. Това е планински район, в който има десетки малки села, които разчитат основно на нея като обществен транспорт. От друга страна, през последните 5 години теснолинейката бива разпозната и като туристическа атракция“, напомни още Тодев и допълни, че ангажиментът за развитието ѝ е многостранен.

pochivka.blitz.bg 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене