Мария Габриел разкри първите си ходове като премиер, ще хвърчат ли министерски глави

Работя България да стане регионален лидер в иновациите, съобщи вицепремиерът и външен министър

Талантите на България са в центъра на политиката ми. Кабинетът под мое ръководство ще даде шанс на талантите във всички сектори. Това заяви в ексклузивно интервю за „Стандарт“ вицепремиерът и външен министър Мария Габриел, която след по-малко от три месеца застава начело на изпълнителната власт като министър-председател.

Мария Габриел разкри основните си приоритети. Работя България да стане регионален лидер в иновациите, каза Габриел и съобщи, че по нейно предложение иновациите са вече част от стратегическите ни партньорства със САЩ и Великобритания.

– Г-жо Габриел, членството на България в Шенген е решение, равносилно по значение за страната ни на членство й в Европейския съюз (ЕС). Кога и как виждате развръзката?

– Присъединяването на България към Шенгенското пространство с въздушни и морски граници е важна стъпка напред. То е наш ангажимент, но и право по Договора за присъединяване към Европейския съюз. Решението бе прието от Съвета на ЕС на 30 декември 2023 г. чрез единодушие, което е признание за България за усилията и резултатите на страната ни, включително за предприетите важни реформи.

Демонстрирахме решителност в ключовата ни роля в опазването на външните граници на Европейския съюз, защото това са и нашите граници. Разполагаме със силна система за тяхното управление, която допълнително засилва сигурността и на ЕС.

Това е трудно извоювана, но заслужена победа за България. През 2024 г. ще продължим да работим заедно и за последващо отпадане на контрола по сухопътните граници. През март ще станем част от милионите европейски граждани, които летят и плават свободно. Десетки хиляди български граждани ще се възползват от тази възможност всеки месец след март. Това е пробив и за бизнеса, туризма, културата в България, пред които се премахват много пречки и се отварят нови възможности.

Съгласно статистиката, на годишна основа европейските граждани извършват приблизително 1.25 милиарда пътувания в Шенгенското пространство с различна цел. От тях, всеки ден около 3.5 милиона преминават различни вътрешни гранични места без сложни процедури.

Благодаря на държавите-членки на ЕС, Европейската комисия, Европейския парламент, Испанското председателство и българските евродепутати, които подкрепят България и настояват членството й в Шенген да не се отлага.

Последователните и умели дипломатически усилия на България през втората половина на 2023 г., съвместната работа с Калин Стоянов и неговия екип от Министерство на вътрешните работи, усилията на правителството и Народното събрание доведоха до преодоляване на притесненията на скептичните по отношение на членството държави. Благодаря на Нидерландия, че подкрепи присъединяването на България към Шенген.

Благодаря също на Австрия, която прояви гъвкавост и с това направи възможно отпадането на въздушните и морски граници от края на март 2024 г. Реализиран е важен напредък и по отношение на сухопътните граници.

Заедно с австрийските ни партньори начертахме конкретни следващи стъпки, които допълнително укрепват взаимното доверие. Става дума за доброволни ангажименти, които са изцяло в рамките на съществуващото шенгенско законодателство и допринасят за укрепване на сигурността на границите на ЕС. През 2024 г. България ще продължи да показва конкретни резултати и да настоява за определяне на дата за премахване на сухопътните граници.

– В последните шест месеца България излезе от европейската и международна изолация, говори в един глас вътре в страната и извън нея. Ясно се заявяваме, че не сме просто пасивен член на ЕС и НАТО, а имаме активна роля в реализирането на евроатлантическите политики, особено спрямо Украйна. Как се промени обликът на страната ни?

– Радвам се, че този факт вече се вижда и се оценява и от медиите, и от обществото. Зад него стои много работа, лична ангажираност,  авторитет и контакти, изграждани през годините. Резултатът е видим – България не е пасивен свидетел на събитията в европейски и международен план, а активен участник при вземането на решения и формирането на европейския дневен ред.

С ясната си и категорична позиция по отношение на войната в Украйна, България се заяви като стабилен международен партньор, отстояващ демократичните принципи. Знаково бе посещението на президента Володимир Зеленски в България, както и срещата ни в рамките на 78-ата сесия на Общото събрание на  ООН в Ню Йорк.

Няма как да не отбележа, че за периода, който коментираме, бе възстановен и издигнат на ново ниво стратегическият диалог с ключови за страната ни партньори като САЩ и Обединеното Кралство. Само 4 месеца след съставянето на  правителството се състоя втората сесия на стратегическия диалог със САЩ.

Целта на диалога бе да се набележат конкретни стъпки за укрепване на стратегическото партньорство в ключови области като правосъдната реформа, върховенството на закона и борбата с корупцията, ефективното противодействие на дезинформацията, сътрудничеството в отбраната, икономиката и енергетиката.

За първи път акцент в диалога бе и потенциалът на България за лидерство в областта на иновациите. Това е тема, която дава положителни перспективи за развитие на талантите и в двете страни.

Оставаме единни със САЩ в подкрепата за Украйна. Споделяме обща цел за сигурен и стабилен Черноморски регион. В този контекст са важни и добрите отношения с Турция. Радвам се, че в началото на тази година ще посрещна министъра на външните работи на Турция Хакан Фидан.

Важен е и Меморандумът за разбирателство за противодействие срещу чуждестранното манипулиране на информация, който подписахме със САЩ. Темата е предизвикателство, което изисква съвместни отговори.

Партньорството между България и Обединеното кралство бе изведено на ново стратегическо ниво със съвместната декларация, която подписахме през октомври 2023 г. в Лондон с министъра на външните работи Джеймс Клевърли.

Тя ще надгради сътрудничеството ни в ключови области – външна политика, политика за сигурност и отбрана, правосъдие и вътрешни работи, двустранно икономическо и търговско сътрудничество, технологии, наука, здравеопазване, образование, култура и околна среда.

Сътрудничество, устойчивост, споделяне на опит – така може да се обобщи диалогът със САЩ и Обединеното Кралство като стратегически партньори, които отговарят заедно на регионални и глобални предизвикателства.

– Каква е равносметката Ви от изминалата година. Какво бе най-голямото предизвикателство за Вас като вицепремиер и външен министър?

– Втората половина на 2023 г. бе изключително динамична и наситена със събития във външнополитически и вътрешнополитически план.

Терористичните атаки на Хамас срещу Израел ни изправиха пред предизвикателството за бързо и безопасно извеждане на българските граждани от зоната на военните действия и в последствие от Ивицата Газа. Там имаше краткосрочно пребиваващи наши сънародници, за които бяха предприети необходимите спешни действия.

След това насочихме усилията си към български граждани и членове на техните семейства в районите на конфликта, заявили желание да бъдат изведени от Ивицата Газа.

България бе сред първите страни, които успяха да изведат свои граждани и членове на семействата им от Израел в Египет. Всичко това е резултат от дипломатически усилия и добра координация с Министерство на транспорта и съобщенията, нашите мисии в Израел, Рамалла и Египет, Ситуационния център към МВнР и всички ангажирани институции. Не мога да кажа дали това беше най-голямото предизвикателство, но със сигурност беше сериозно. Радвам се, че се справихме успешно с него.

Равносметката във външнополитически план не може да бъде пълна без огромните усилия, които положихме за членството на страната ни в Шенген.

От встъпването ми в длъжност като заместник министър председател и министър на външните работи съм провела 406 срещи, участвала съм в 155 конференции, както и съм осъществила 27 работни посещения в чужбина. На всички от тях, когато форматът го е позволявал, съм поставяла темата за членството на България в Шенген.

Работим активно и по подготовка за приемането ни в eврозоната от 1 януари 2025 г. Това ще бъде следващият приоритет, по който ще концентрираме усилия.

Продължаваме и активните дейности за приемането на страната ни в ОИСР – една от най-уважаваните международни организации с над 60-годишен опит. Като ръководител на Междуведомствения координационен механизъм организирах процеса на отчитане на напредъка в процеса по присъединяване.

Радвам се, че полаганите от България усилия се виждат и оценяват в ОИСР. Страната ни вече е получила положително становище от четири работни групи. Намираме се във финалната фаза на приемане на Решение на Министерски съвет с набор от допълнителни мерки, които да бъдат включени в Националната пътна карта.

Във вътрешнополитически план ще продължим да работим за правителство, което дава стабилна и положителна перспектива. С диалог, прозрачност, откритост и политическа зрялост работим, за да дадем отговори на грижите на гражданите.

Усилията ни са насочени към осигуряване на висок жизнен стандарт за хората, върховенство на закона, гарантиране на националния интерес и сигурността на гражданите, превръщането на България в иновационен лидер.

Украйна, Близкият изток, кризисни ситуации, стратегически партньорства, Западни Балкани, инициативата „Три морета“ – всяка тема е предизвикателство, което може да превърнем във възможност за България. Възможност да покажем, че сме фактор за стабилно развитие и мислим иновативно.

– С какво от свършеното се гордеете най-много?

– Не търся да се гордея със свършено, защото за това оценката идва от българските граждани. Имам желание да продължим да виждаме, че с действия издигаме престижа на страната във външната политика, а вътре носим повече спокойствие и увереност за бъдещето.

Имаме важни примери във външнополитически план. Излизането на страната от международната изолация, позициите ни на сериозен стратегически партньор, приемането ни в Шенген, успешната мисия по прибирането на българските граждани от Израел. Ключов момент бе началото на изготвянето на външнополитическа стратегия на България.

Такъв документ страната ни до този момент не е имала. С дискусии с представители на научните среди, експерти, млади хора и максимално широк кръг организации и институции се надявам да изготвим един отговарящ на съвременните условия и предизвикателства в Европа и света документ, който да очертае приоритетите, принципите и визията за развитие на българската външна политика.

По моя инициатива бяха предприети стъпки за издигане престижа на дипломатическата служба – от отварянето на Министерство на външните работи към университетите и младите хора до стъпки за достойно заплащане на служителите на МВнР.

Бих искала да благодаря и на всички, които се включиха в Деня на отворените врати и споделиха своите идеи и визия за бъдещето на българската дипломация.

С жените посланички в България организирахме конкурса „Жените и дипломацията – посланик за един ден“. Победителките в конкурса на възраст между 18-25 години ще прекарат един ден с жена дипломат в представителството на нейната страна в София. Тези на възраст между 14 и 17 години ще участват в учебно посещение на Народното събрание, Министерския съвет и Министерство на външните работи. Още много жени дипломати заслужават да се даде видимост на тяхната мисия да правим света по-добър.

– Започваме годината, в която трябва да поемете премиерския пост. Каква е визията Ви за България? Казахте, че имате амбицията страната ни да се превърне в регионален иновационен лидер.

– Има всички предпоставки страната ни да се превърне в регионален иновационен лидер. Работила съм за това през годините като еврокомисар и ще продължа да работя за постигането на тази амбиция за България. За мен България в международен план трябва да остане ясно позиционирана като стабилен и предвидим партньор на ЕС и НАТО, отстояващ демократичните принципи, спазването на международния правов ред и правата на човека.

България може и трябва да бъде активен участник при вземането на решения и определянето на политики на европейско и световно ниво. България може да бъде привлекателна за бизнес, инвестиции и туризъм дестинация. Може и трябва да осигурява добър стандарт и качество на живот на хората, да предлага възможности за реализация на младите хора, за развитие на талантите.

Такава я виждам и ще работя за това. С общи усилия можем да превърнем страната ни в регионален лидер, задаващ посока и създаващ положителни перспективи за развитие. Всички заедно можем да дадем видимост на силните страни на България и отстояваме мястото ни в Европа и света.

– Какво ще представлява иновационният хъб, който искате да бъде създаден в България? Какви са ролята и участието на младите хора в него?

– През целия ми професионален път едно от ключовите ми послания винаги е било, че България има потенциал да бъде регионален иновационен хъб, привличащ инвестиции и таланти от цял свят. България може да бъде център на технологичен напредък заради стратегическото си географско положение, дългогодишните традиции в науката и образованието, растящия брой висококвалифицирани инженери, засиления инвестиционен интерес и добре развитата предприемаческа екосистема.

Днес, компании, разработващи пробивни иновативни решения от световен клас като Dronamics и EnduroSat, са създадени и развиват своята дейност в България. Това насърчава амбицията ни да се превърнем в регионален лидер в иновациите.

Като вицепремиер и министър на външните работи на България, продължавам да отдавам приоритетно значение на иновационния потенциал на страната ни. По мое предложение, иновациите са вече част от стратегическите ни партньорства със САЩ и Великобритания. Предстоят партньорства и с други части на света. Темата за иновациите ще бъде част от външнополитическата стратегия на България.

Тук е важно да откроим ролята на младите хора, както и да изразим подкрепа за тяхното образование и кариерно развитие. Инвестициите в образованието, талантите и иновациите са инвестиции в бъдещето. Младите хора заслужават да получат възможността да разгърнат потенциала си и развият нови конкурентни умения, за да могат да превърнат идеите си в реалност.

Постигнахме отлични резултати в работата до момента.

През ноември МВнР и Русенския университет „Ангел Кънчев“ сключихме споразумение в подкрепа на младежите в образователния и кариерния им път. Подобно споразумение сключихме през декември и с ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“. Споразумението е силно послание за сътрудничество и даване на повече възможности за развитие на младите хора в България.

МВнР отвори врати за студенти, които имат интерес в дипломацията и международните отношения. Те имаха възможност да научат повече за работата на министерството, както и да участват в интересни лекции и дискусии.

Организирахме също така конкурс за 15 стажант-аташета. По този начин даваме възможност на младите хора в България, които виждат в дипломацията свое призвание, да придобият начален опит и познания в дипломатическата служба.

По моя инициатива България беше домакин на второто издание на Butterfly Innovation Award – регионалните награди за иновативни решения от Западните Балкани. Наградите имат за цел да подкрепят икономическия растеж и иновационната култура в региона, като отличат и насърчат новаторски идеи в категориите индустрия, околна среда, обучение по инженерни и технически специалности, млади иноватори, иновативни университети и жени иноватори.

Това са само част от инициативите, по които работим, за да осигурим по-добро бъдеще за младите хора на България и за превръщането на страната ни в регионален иновационен хъб.

– Кои ще са приоритетите на кабинета под Ваше ръководство?

– През последните шест месеца с акад. Денков работихме като екип. Вярвам, че усилията ни по изпълнение на приоритетите от Програмата за управление на България ще продължат – в полза на българските граждани, на бизнеса, на регионалната и европейска стабилност.

Както не веднъж съм заявявала, плавното осъществяване на ротацията ще покаже политическа зрялост и последователност в усилията за напредък на България.

Това от своя страна ще изпрати много важен сигнал към гражданите, бизнеса, местните и чуждестранни инвеститори и международните ни партньори. Това ще е сигнал за стабилност, за обмислени и целенасочени действия за развитие на страната.

Кабинетът под мое ръководство ще продължи да поставя гражданите в центъра на политиката. А това означава политика на диалог, доверие и баланс.

Искам също всички заедно, като общество, да дадем шанс на позитивното, да обърнем внимание на постиженията и потенциала на нацията. Трябва повече да говорим за това, с което още днес и сега можем да се гордеем, за талантите от всички сектори, и за това как да дадем шанс на неоткрития потенциал.

Ще продължат усилията българите да бъдат равни пред закона и справедливостта да е за всички, публичните средства да се харчат прозрачно и ефективно, а борбата с корупцията да е на преден план. Сред основните ни цели ще са гарантиране на сигурността на гражданите, намаляване на неравенствата и повишаване на жизнения стандарт.

Ще работим за подобряване на условията за бизнес в България и насърчаване на чуждестранните инвестиции, защото те са ключови. Убедителният напредък по тези и други приоритети от Управленската програма ще повиши доверието на българските граждани.

Във фокуса на работата на Кабинета ще останат водещи външнополитически приоритети като Шенген, еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Уверено мога да заявя, че от началото на мандата на това правителство, България показа, че има последователна външна политика и ясно говорене по актуалните теми както пред българското общество, така и извън страната.

Днес външната ни политика е много по-прагматична и адаптирана към настоящата среда. Важно е да продължат усилията ни българските граждани да усетят ползите от целенасочената външна политика.

– Стабилна парламентарна подкрепа ли усещате зад правителството?  

– Благодарна съм на парламентарните групи, подкрепящи правителството. Бих искала специално да благодаря за доверието на лидера Бойко Борисов и парламентарната група на ГЕРБ. Без стабилна парламентарна подкрепа няма как да бъдат реализирани приоритетите, заложени в Управленската програма.

Вярвам, че всички осъзнаваме отговорността си да обединяваме усилия и ключова в това отношение е ролята на парламента. Нека не забравяме, че с подкрепата и често по инициативи на Народното събрание се случиха важни решения за страната – от подкрепата за Украйна до законодателните промени, свързани с Шенген, бюджета, съдебната реформа и конституционните промени. България е парламентарна република и е добре за страната, когато Народното събрание работи в синхрон с изпълнителната власт.

– В края на 2023 г. акад. Николай Денков заяви, че двамата заедно ще направите преглед на работата на всеки един от министрите и ще прецените има ли нужда от рокади в правителството. Предвиждате ли промени?

– Стабилността на управлението зависи от работата ни всеки ден – от начина, по който комуникираме, даваме прозрачност в процеса на вземане на решения и от начина, по който думи и действия се припокриват. По този начин се гради доверие. Три са ключовите фактора, които са неразривно свързани.

Важно е да бъдат отчетени резултатите от управленската програма, да бъде ясна подкрепата на парламентарните групи за правителството и да бъде изразено удовлетворението на българските граждани от мерките, които взема това правителство. Тези фактори ще направят така, че ротацията да затвърди посоката, в която върви страната.

– Една от каузите Ви е Бранд България. Сформирахте работна група на 7 министерства. Докъде стигна работата й? 

– Искам да благодаря на Славка Бозукова и вестник „Стандарт“, чиято идея за създаването на Бранд България казва на Европа и света: това е България и имаме още много какво да дадем за бъдещето на европейската култура. Благодаря за енергията и усилията, с които превърнахте проекта Бранд България в кауза.

Концентрирали сме се върху три теми: координация с външната политика, културния календар на България и създаване на цифрова платформа за Бранд България.

Моето първо послание е да покажем заедно какво можем. Второто ми послание – да обединим сили за единна комуникационна стратегия за България като привлекателна дестинация. Тук българските културни институти могат да имат много по-голяма роля. Смятам също така, че е време да бъде създадена единна цифрова платформа, защото новите технологии могат да направят сектора по-привлекателен за младите.

Иновациите и комуникацията са най-прекият път към младите. Свързването на културата с иновациите е начин да бъдат привлечени млади таланти и техният глас да бъде чут.

Работим активно с министрите на културата, икономиката, земеделието, образованието, иновациите и растежа и туризма, за да бъде очертана общата работа по развитието на Бранд България. Целта ни е всички проекти, популяризиращи Бранд България, да са обвързани в обща идея и концепция, за да постигнем устойчивост. Работим за създаването на единна комуникационна стратегия за международно утвърждаване на страната ни.

Има не малко работа пред нас, но ще разчитам на екипни усилия, за да създадем „разказа за историите на успеха на България“. Това е за мен Бранд България.

–  Заявихте, че ще включите българските културни институти зад граница в популяризирането на Бранд България. Каква е новата им роля? 

– Българските културни институти са ценен ресурс за външната политика на България. Те имат ключова роля за културната дипломация и популяризирането на Бранд България. Щастлива съм да споделя, че на 20 декември 2023 г. Министерство на външните работи и Министерство на културата подписаха стратегическо споразумение за подобряване на дейността на Българските културни институти в чужбина (БКИ).

Със споразумението утвърждаваме ролята на БКИ като неразделна част от институциите, чрез които се осъществява българската външна политика. БКИ с дейността си ще участват активно в реализирането на външнополитическите цели на страната – утвърждаването на привлекателен образ, разширяването на възможностите за реализация на иновативния потенциал на българския културен сектор.

Споразумението предвижда изготвяне и отчитане на програми на годишна база за дейността на БКИ. Чрез него ще бъдат предприети действия по актуализиране на двустранните международни спогодби, въз основа на които са създадени Българските културни институти. Ще бъде обособена самостоятелна част в културния календар с национални прояви и чествания на събития, свързани с външнополитическите приоритети в областта на културата.

Специални думи на благодарност искам да отправя към министъра на културата Кръстю Кръстев за доброто сътрудничество. Заедно градим Бранд България и постигаме резултати, обединявайки култура и външна политика и утвърждавайки България като страна, която задава посока и може да се гордее с уникалното си богато културно наследство.

– Какво пожелавате за България през новата високосна година?

– Мир, стабилност и развитие. Да бъдем по-добри един към друг, да имаме сили за обединение по стратегически важни за страната теми и всеки допринася за това децата ни да обичат, избират и се гордеят с България.

blitz.bg