АМЕРИКАНСКА МЕЧТА: 33-г. благоевградчанин Методи Христов стана треньор по футбол в Маями и скаут към отбора на Дейвид Бекъм, разкри собствен клуб и го направи първи в САЩ

Панамски предприемач му отворя вратите към бизнеса, а той мечтае да пмогне на родния „Пирин”

Методи Христов е на 33 г. Роден е в Благоевград, завършил е СОУ „Кузман Шапкарев”, след това учи висше в НСА по специалността „Треньор по футбол“. Играл е футбол като дете и юноша в школите на „Пирин“, „Пирин 1922” „Пирин 2001“. През 2012 г. заминава на студентска бригада в САЩ и остава там. Установява се в Маями, Флорида, и през последните 9 г. е треньор по футбол на деца. Открива собствена компания, става скаут към отбора на Дейвид Бекъм „Интер Маями“, а междувременно създава собствен детски клуб, който става първи в щата Флорида и Америка. Тази Коледа Методи посрещна в родния си Благоевград с майка си – адвокат Елена Равначка. За сбъднатата американска мечта и българската действителност през очите на един успял благоевградчанин разговарям с Методи Христов.

– Кога заминахте за САЩ?
– През лятото на 2011 г. бях на студентска бригада и се прибрах. През 2012 г. заминах повторно на бригада в Оушън сити, Мериленд, с приятели. Там се запознахме с един румънец и заминахме за Маями.
– Коя беше първата Ви работа?
– Първо започнах в ресторанти. Там беше най-лесно да си намериш работа. Бях сервитьор, барман, работих в кухнята.
– Хареса ли Ви?
– Не, но трябваше да се работи и да се правят пари, докато си оправя документите. Плащах наем за квартира, в която живеехме по трима-четирима човека. Основно бяха румънци, сърби. Тогава нямаше българи в Маями, но сега има. Това работих през първите години.
– Как започнахте да се занимавате с футбол?
– На един паркинг видях бус с футболни топки. Попитах мъжа в колата дали е треньор и мога ли да започна работа при него. Каза ми да отида на другия ден на игрището, за да проверят дали ставам за треньор, както и да ми обясни всичко, свързано с лицензите. Одобриха ме и започнах да тренирам деца, които бяха 6-7-годишни. Участвахме в различните първенства и след 6 г. нашият клуб „Маями Шорс“ стана първият в щата Флорида и в САЩ. След това направих връзки и започнах да тренирам много деца индивидуално, давах частни уроци. Интересът беше голям. Имаше деца, които тренираха по 3-4 пъти седмично извън клубните им тренировки. Родителите инвестират в спортното им развитие. Открих и собствена компания.
– Задължително ли трябваше да имате фирма, за да давате частни уроци?
– Може и без фирма. Но е по-добре да имаш заради данъците. Самата регистрация става лесно. Трябва ти лична карта и да докажеш къде живееш. Плащаш 150-200 долара, което за Америка е нищо. Открих фирмата и давах частни уроци, а паралелно с това тренирах и децата от отбора. В един момент всеки ме знаеше в Маями и като ме видеха, казваха: „Ето го Методи, треньора от „Маями Шорс“. Станах популярен.
– Не казваха ли: „Ето го българина“?
– Не, в Маями България я свързват само със Стоичков. Същото е в латиноамериканските държави.

Какви пари изкарвахте както треньор?
– Като треньор на отбор не се правят кой знае колко пари. Около 1200 долара на отбор месечно. За Америка това не е много. Но ако тренираш повече отбори, се правят повече пари. В началото тренирах 3 отбора. Най-много пари се правят при частните уроци. По 60 долара е на час за едно дете. Ако са две – 100 долара, а при три деца е 130 долара. Таксата се намалява при  повече деца. Като имаш 10-15 урока седмично, печелиш добре. Тренировките са кондиционни, технически. Първата тренировка е обща. При нея виждаш какво му липсва на детето и започваш да работиш повече за техника или за кондиция.
– Футболът в Америка като че ли става все по-популярен?
– Да, все повече се разпространява, тъй като има много хора от Колумбия, Венецуела, Франция. Има и много европейци. След като отворих компанията, случаен човек от Панама ми предложи да си направя собствен футболен клуб.
– Как се случи това?
– Тренирах детето му, което се разплака на един мач. Аз го успокоих и мотивирах и бащата много се впечатли. Каза ми, че ще ми се обади по телефона след един-два месеца. Оказа се, че е бизнесмен, който държи едни от най-големите магазини за зеленчуци в цяла Флорида, основен дистрибутор на авокадо. Елиас Сарано има три деца, които тренират футбол. Поиска да инвестира пари, за да отворя свой футболен клуб. Много ми помогна и със съвети и с познанствата си. Защото и там е като тук. Трудно се наемат стадиони, ако си непознат, дори и да имаш пари.
– Контактите на този бизнесмен Ви отвориха вратите към спортните бази в Маями?
– Да. Той е авторитетен бизнесмен, който по времето на Ковид пандемията снабдяваше много ресторанти и магазини с безплатни плодове и зеленчуци за хора, които нямаха пари. Градът и хората му бяха признателни и оцениха този жест. Името на Елиас Сарано ми отвори вратите към спортната база с 8 игрища. Ние използваме 4 от тях под наем.
– С какви треньори си партнирате в пряката Ви работа?
– С аржентинци основно. Те ни обичат. В Маями няма много българи. Но тези, които са там, работят в сферата на обслужването – в ресторанти и в бизнеса с коли. С футбол се занимава Христо Стоичков, който е коментатор в телевизията в Маями, собственост на богат мексиканец. Пращаха го да интервюира Лео Меси, защото той е от световна величина и го познават всички футболисти.
– Виждал ли сте се с Христо Стоичков?
– Да, запознахме се покрай дъщеря му Мика. С нея се запознах през първата ми година в Маями. Българското общество там е малко и обикновено се виждаме на кафе.
– Има ли други хора от Благоевград в Маями?
– От Благоевград са най-много. С някои от тях се познаваме още от деца – Николай Барилски, който също играеше футбол, Мариян Солонов от Еленово.
– В момента има доста световни футболни знаменитости, които продължават спортната си кариера в Америка. Срещал ли сте някои от тях?
– Да. Един от тях е французинът Блейз Матюиди, спечелил световното първенство през 2018 г., който си отвори футболен клуб в Маями. Всички инвестират във футбола в момента и затова се развива много по-добре в сравнение с преди 6-7 г.
– Пробива направи Дейвид Бекъм, неговият „Интер Маями“ ли е най-известният футболен клуб?
– Да. Това е най-голямата футболна академия в Маями. Аз работя като скаут на деца за клуба на Бекъм, моята компания има договор за партньорство с „Интер Маями“. Ако имам добри деца, те отиват да тренират в академията. Най-добрите от тях след това подписват договор.
– Виждал ли сте Бекъм?
– Да, дори съм си правил снимка с него. Виждал съм и съпругата му Виктория.
– Страхотно! А имате ли снимка с легендата Лео Меси?
– Да. Той се снима с децата от моя клуб. Това беше знаменита снимка, която бе публикувана в аржентинските вестници „Оле“ и „Аржентина нюз“. Това се превърна в голяма реклама за децата от отбора.
– Имаше ли други ползи освен имиджови от снимката с Меси?
– Определено. През декември, когато е полусезонът, започнаха да идват повече деца. Хората видяха, че се справяме добре, че имаме добри треньори и добро развитие.
– Колко треньори има във Вашия клуб и как ги подбирате?
– Най-важният критерий е да се разбират с децата. Да имат подход, да ги накарат да се забавляват и после да тренират. В момента имам петима треньори. Треньорът на вратарите е от Русия, другите са от Перу, Куба и Панама. Аз също тренирам децата.
– Имате ли време Вие да ходите на мачове? Гледал ли сте Меси?
– Да. Като скаут, който работи за „Интер Маями“, имам право на безплатни билети. Един път месечно ходя на мач да гледам Меси, Жорди Алба, Серхио Бускетс. Те бях тримата в „Барселона” и Меси ги доведе. Сега доведе и Луис Суарес. Тези футболисти приключват кариерата си в Маями и на всички им харесва там. На Меси синовете тренират в отбора на Бекъм.
– Покрай бизнеса имате ли време за личен живот? Семеен ли сте?
– Да, съпругата ми Сузет е от Пуерто Рико. Заедно сме вече от 9 години. Тя работи като интериорен дизайнер, в момента изпълнява поръчка за офиси на „Самсунг”. Още нямаме деца, но имам всичките деца в клуба.
– Какво е усещането Ви за живота в Маями?
– Различно е. Всичко е интернационално. Има хора отвсякъде – сърби, французи, мексиканци, колумбийци… и малко българи. Американците не са много в Маями. Огромен град, в който футболът се развива. С единия отбор с деца, родени през 2011 г., станахме №2 във Флорида и в Америка само за 4 месеца след участие във футболни турнири.
– Как си почивате? Имате ли време за забавления?
– Обикновено свободното си време споделям със съпругата си. С приятели се виждаме през деня на кафе. Нощният живот ми е втръснал от годините, в които работих по ресторантите. Семейният живот е друго. Мислиш за работа, да се развиваш, а не за излизане по заведенията.
– Всяко нещо с времето си. Липсват ли Ви близките?
– Майка ми идва доста пъти в Америка. За рождения си ден, за Коледа, когато е в отпуск.
– 12 г. не са толкова много, но все пак забелязвате ли промени в живота в България?
– Има. Най-голямата промяна за мен са цените. Много е скъпо в сравнение с доходите на хората. Цените в ресторантите, дискотеките са високи. Една малка салата например струва 23 лв., порция лаврак – 41 лв. В Америка примерно е 30 долара, ама хората там изкарват тези пари по-бързо, отколкото тук. По-рано цените не бяха толкова високи. Обслужването обаче не се е променило. Нивото е все така критично ниско. Идват два пъти – за поръчката и за сметката. В Америка това е недопустимо. Там имат хора за всичко. Един ти сервира, друг почиства, мениджърът идва да те пита как си, ако не ти хареса напитката или храната, веднага я сменят. Най-доброто обслужване на клиента е в Америка.

– Кога е най-хубавото време за почивка в Маями?
– Най-хубавите месеци са декември, януари, февруари. На другите места е зима, а в Маями е топло. Лятото е много горещо, задушно и не е препоръчително за почивка.
– Къде обичате да си почивате със съпругата Ви?
– Обичаме да пътуваме. Имаме традиция на всеки мой и неин рожден ден да сме в други държави. През последните години бяхме в Гватемала, Франция, Коста Рика, Гърция, Австрия, Мексико.
– Тя идвала ли е в България?
– Идвала е 3 пъти. Харесват й планините, морето. За почивка тук е супер. Но за живот… е трудно. Едва ли бих се върнал. Тази година за първи път съм без нея на Коледа. Трябваше да свърша работа в България – да си сменя паспорта. Можех да го направя и във Вашингтон и Чикаго, но реших да стане в Благоевград.

– И се сблъскахте челно с българската „оправия“.

– Условията в Паспортната служба бяха ужасни. Редиш се по 5 часа, никой нищо не ти казва – пълен хаос. Като ти направят снимката, пак се редиш. Имаше една каса за чужденци, в която жените си пиеха кафето и нищо не работиха. Трябва нещо да измислят и да променят организацията си на работа.
– Имате ли американски паспорт?
– Да, но е добре да имам и български. Особено като пътувам в държави от ЕС. В Мексико с български паспорт също влизаш по-бързо и по-лесно. Някъде американците не ги приемат с добро.
– У кого се падна паричката на Бъдни вечер?
– Паричката в погачата се падна на жена ми.
– Тя ще е късметлийката.
– В Америка казват, че у когото и да се падне, късметът е в семейството.
– Научихте ли испански в Маями?
– Да, но не много. Мога да направя елементарен разговор. Както бях в началото с английския. Уж знаех думи от уроците в училище, но ми беше трудно да се отпусна да говоря. Всичко е въпрос на общуване. Ако си с английскоговорящи, ще научиш бързо езика. В момента при мен има кубинци, които от 20 г. са в Маями, но не говорят английски. В Маями видях известни футболисти – като Лео Меси, Кристиано Роналдо, но и известни актьори – като Еди Мърфи и др.
– Интересувате ли се от политика?
– От българска – не, но американската ми е интересна. Аз харесвам Доналд Тръмп, защото по негово време беше най-добре. Много хора вече съжаляват, че го няма. Дано пак да се кандидатира за президент.
– Какво мислите за българския футбол?
– Обичах го и го следях, докато бях в Америка. Но през последните години нивото му падна драстично и не гледам българското първенство. Македонците са даже по-добри от нас. Не знам какъв е проблемът. Има стадиони, има игрища. Трябва да се развиват детските школи, а не да се взимат само чужденци.
– Кои са любимите Ви български отбори?
– По-рано тръпка ми бяха „Пирин” и ЦСКА. Навремето на всички отбори, които идваха да играят с „Пирин”, им беше трудно в Благоевград. Много приятели, с които съм тренирал футбол, бяха успешни играчи на „Пирин”. Но в момента има спад.
– За какво си мечтаете, макар че на 33 г. като че ли сте постигнал „американската мечта“?– Да се разрасне клубът ми в Маями. А след време да имам възможност да помогна на „Пирин”. Трябва да се инвестира в детските футболни школи. Това правят в момента в Америка. Сега футболът там е един от най-развитите спортове след американския футбол, бейзбола и баскетбола.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА

struma.bg