Паметник на Самуил тъне в забрава

Паметника на цар Самуил

Подарили стенен часовник на скулптора Георги Тенев

Близо 15 години години па­метник на един от славните български владетели тъне в забрава. Монументът на цар Самуил се намира само на ня­колко метра от главен път Е-79 в Кресна. Той обаче отдавна не вълнува никого. Много от младите жители на градчето не подозират за съществува­нето му, а за онези, които зна­ят, това не е някакъв повод за гордост.

„Има някакъв паметник до оградата на поделението“, казва възрастен мъж, тръгнал към намиращите се в края на града оранжерии с домати. „Тук отдавна никой не му об­ръща внимание, но фигурата се вижда отдалече“, допълва той и в погледа му личи учуд­ване, че някой проявява инте­рес точно към тази забележи­телност. Потънал в прахоляк и паяжини, паметникът на Са­муил стои самотен пред входа на бившето военно поделение в Кресна. Разположен е пред оградата на казармата, която бе закрита през 1999 година и днес прилича на руина. Съз­дателят на монумента също отдавна не е идвал да нагледа своето произведение. 50-годишният Георги Танев работи от сутрин до вечер в каменоделската си работилница до гробищния парк в Петрич.

„Не ми остава много свободно време. Пък и какво има да го гледам? Аз съм го направил за хората, те да му се радват и да знаят историята“, усмихва се скулпторът, докато бърше в работните дрехи ръцете си, целите покрити с прашинки от мраморните плочи. Дворът на ателието му е пълен с надгробни плочи. Талантливият май­стор отдавна вече не прави произведения на изкуството, не защото няма мерак, а защо­то хората все по-малко имат потребност от красиви неща. „Обичам да правя скулптури и чешми за паркове и градини,

но никой не поръчва такива неща. Затова бях принуден да се отдам на гробарския биз­нес“, признава той.

Още като дете имал слабост към каменоделския зана­ят и обичал да майстори разни фигурки. Зато­ва родителите му го пратили да учи в учили­щето по каменообработване във врачанско­то село Кунино, което и днес съществува. През 1983 г. го разпределили да отбие воен­ната си служба в Кресна. Ко­мандирите бър­зо разбрали, че борави добре с камъка, и му заръчали да измайстори паметник на Са­муил. Идеята за творбата била на майор Вригазов и на гене­ралите Любен Петров и Цанко Доленски. „Имаше идея пол­кът да носи името на славния български владетел и затова трябваше да се създаде сим­вол“, спомня си Георги Танев.

Младият скулптор избрал каменните блокове от близки­те кариери и започнал работа. Залягал над монумента бли­зо година. „Дотогава никога не бях виждал изображение на този цар. Изчетох сто пъти романа „Самуил“ на Дими­тър Талев. Оттам си изградих някакъв образ на владетеля. Общо взето, го направих така, както аз го усещах“, признава авторът.

Завършената творба била одобрена лично от майор Ври- газов, който бил командир по политическата част в казар­мата в Кресна. „Идваха и куп комисии от София на оглед. Накрая с един кран монтираха 4-метровата скулптура пред входа на казармата“, спомня си каменоделецът и признава, че благодарение на тоя памет­ник изкарал леко военната си служба.

Като знак на благодарност за добре свършената работа го наградили със съветски стенен часовник, които още ук­расява една от стените в дома му в Петрич. „Явно това им се видя малко и през 1986 годи­на, след като се уволних, ме наградиха с телевизор „Юност“ от името на щаба на армията. Вече се бях прибрал в Петрич, обадиха ми се по телефона да отида в съвета с вратовръзка, но аз не знам защо отидох с дънки. Там с „Волга“ и „Мер­цедес“ дойдоха куп генерали. Там беше и първият секретар на градския комитет на БКП в Петрич Йордан Рибнишки. Слязоха всички служители от съвета да присъстват на награждаването ми“, помни всички детаили от онзи мо­мент Танев.

„После ме поканиха да рабо­тя в студиото на военните ху­дожници. Но аз не се съгласих, защото съм скромен и световно неизвестен. Никога не съм се изживявал като скулптор, просто си обичам занаята“, ^— казва каме­ноделецът. Той никога не е пре­тендирал за правата върху па­метника, стига му това, че на постамента е издялано неговото име. Вър­ху напра­вената до паметника крепост имало и щит от бакър, който отдавна е изчезнал. На постамента пък е изобразена картата на Самуилова Бълга­рия. След уволнението започ­нал работа към общинския съвет в южния град. Десет го­дини майсторил чешми и деко­ративни фигури, поръчани от местната управа.

Гордее се с бюста на полко­вник Борис Дрангов, който е поставен в петричкото село Дрангово. С демокрацията времената се променили и вече никой нямал нужда от скулптори. Затова отворил каменоделска работилница до гробищния парк. „Мъка ми е, защото сега никой не полага грижи за естетическия изглед на градовете и селата. Никой не прави паметници, а така се възпитава младото поколение към уважение на историята.

Вижте Македония какво пра­ви. Не че трябва да следваме техния пример, но е факт, че забравяме да се гордеем с предците си“, разсъждава петричкият майстор на надгроб­ни плочи. През последните години не е ходил да нагледа монумента в Кресна. „Не ис­ках да виждам как паметни­кът е изоста­вен и потънал в забрава. Ни­кой творец не е равнодушен към творбите си. Пък и цар Самуил не за­служава подобно отношение от българите“, убеден е Георги Танев.

През септем­ври Министер­ският съвет отпусна близо 10 000 лв. на общинското ръководство в Кресна. По план с тези пари паметни – кът на владе­теля трябваше да бъде преместен в град­ския парк за националните чествания по повод 1000-годишнината от битката при село Ключ. Това не се случи, тъй като сумата бе преведе­на по сметката на общината едва преди дни. „Предвиж­даме да облагородим цялата инфраструктура около него, ще изградим осветление и информационни табели. Иде­ята е фигурата на Самуил да се вижда от всич­ки, които пътуват по главен път Е-79″, коментира кметът Илиян Кръстев. Той обещава до края на месеца 6-тонната скулптура да бъде монтирана на по­добаващо място в градския парк на Кресна.

Георги Танев е из­работил и бюст на полк. Борис Дрангов.

В Петрич иска­ли да си вземат фигурата на владетеля

Преди години тръг­на кампания за пре­насяне на паметника от Кресна в Петрич, тъй като южният град е кръвно свър­зан с името на вла­детеля заради бит­ката при петричкото

село Ключ преди 1000 години. Тогавашният депутат Борис Ячев дори изпрати писмено искане до военния министър Веселин Близнаков с искане монументът да бъде подарен на общината. Имаше няколко идеи къде да бъде монтиран. Сред мотивите на петричани бе именно това, че военното поделение в Кресна вече е мъртво и оттам никой не може да види фигурата на българ­ския владетел.

Идеята обаче остана само на ниво преговори, тъй като от военното министерство не дадоха еднозначен отговор на общината в Петрич. Така па­метникът, изработен от Георги Тенев, остана самотен до вхо­да на закритата казарма. |

Вестник „Топ Преса“