Паметник на Самуил тъне в забрава
-
- ноември 28, 2014
Паметника на цар Самуил
Подарили стенен часовник на скулптора Георги Тенев
Близо 15 години години паметник на един от славните български владетели тъне в забрава. Монументът на цар Самуил се намира само на няколко метра от главен път Е-79 в Кресна. Той обаче отдавна не вълнува никого. Много от младите жители на градчето не подозират за съществуването му, а за онези, които знаят, това не е някакъв повод за гордост.
„Има някакъв паметник до оградата на поделението“, казва възрастен мъж, тръгнал към намиращите се в края на града оранжерии с домати. „Тук отдавна никой не му обръща внимание, но фигурата се вижда отдалече“, допълва той и в погледа му личи учудване, че някой проявява интерес точно към тази забележителност. Потънал в прахоляк и паяжини, паметникът на Самуил стои самотен пред входа на бившето военно поделение в Кресна. Разположен е пред оградата на казармата, която бе закрита през 1999 година и днес прилича на руина. Създателят на монумента също отдавна не е идвал да нагледа своето произведение. 50-годишният Георги Танев работи от сутрин до вечер в каменоделската си работилница до гробищния парк в Петрич.
„Не ми остава много свободно време. Пък и какво има да го гледам? Аз съм го направил за хората, те да му се радват и да знаят историята“, усмихва се скулпторът, докато бърше в работните дрехи ръцете си, целите покрити с прашинки от мраморните плочи. Дворът на ателието му е пълен с надгробни плочи. Талантливият майстор отдавна вече не прави произведения на изкуството, не защото няма мерак, а защото хората все по-малко имат потребност от красиви неща. „Обичам да правя скулптури и чешми за паркове и градини,
но никой не поръчва такива неща. Затова бях принуден да се отдам на гробарския бизнес“, признава той.
Още като дете имал слабост към каменоделския занаят и обичал да майстори разни фигурки. Затова родителите му го пратили да учи в училището по каменообработване във врачанското село Кунино, което и днес съществува. През 1983 г. го разпределили да отбие военната си служба в Кресна. Командирите бързо разбрали, че борави добре с камъка, и му заръчали да измайстори паметник на Самуил. Идеята за творбата била на майор Вригазов и на генералите Любен Петров и Цанко Доленски. „Имаше идея полкът да носи името на славния български владетел и затова трябваше да се създаде символ“, спомня си Георги Танев.
Младият скулптор избрал каменните блокове от близките кариери и започнал работа. Залягал над монумента близо година. „Дотогава никога не бях виждал изображение на този цар. Изчетох сто пъти романа „Самуил“ на Димитър Талев. Оттам си изградих някакъв образ на владетеля. Общо взето, го направих така, както аз го усещах“, признава авторът.
Завършената творба била одобрена лично от майор Ври- газов, който бил командир по политическата част в казармата в Кресна. „Идваха и куп комисии от София на оглед. Накрая с един кран монтираха 4-метровата скулптура пред входа на казармата“, спомня си каменоделецът и признава, че благодарение на тоя паметник изкарал леко военната си служба.
Като знак на благодарност за добре свършената работа го наградили със съветски стенен часовник, които още украсява една от стените в дома му в Петрич. „Явно това им се видя малко и през 1986 година, след като се уволних, ме наградиха с телевизор „Юност“ от името на щаба на армията. Вече се бях прибрал в Петрич, обадиха ми се по телефона да отида в съвета с вратовръзка, но аз не знам защо отидох с дънки. Там с „Волга“ и „Мерцедес“ дойдоха куп генерали. Там беше и първият секретар на градския комитет на БКП в Петрич Йордан Рибнишки. Слязоха всички служители от съвета да присъстват на награждаването ми“, помни всички детаили от онзи момент Танев.
„После ме поканиха да работя в студиото на военните художници. Но аз не се съгласих, защото съм скромен и световно неизвестен. Никога не съм се изживявал като скулптор, просто си обичам занаята“, — казва каменоделецът. Той никога не е претендирал за правата върху паметника, стига му това, че на постамента е издялано неговото име. Върху направената до паметника крепост имало и щит от бакър, който отдавна е изчезнал. На постамента пък е изобразена картата на Самуилова България. След уволнението започнал работа към общинския съвет в южния град. Десет години майсторил чешми и декоративни фигури, поръчани от местната управа.
Гордее се с бюста на полковник Борис Дрангов, който е поставен в петричкото село Дрангово. С демокрацията времената се променили и вече никой нямал нужда от скулптори. Затова отворил каменоделска работилница до гробищния парк. „Мъка ми е, защото сега никой не полага грижи за естетическия изглед на градовете и селата. Никой не прави паметници, а така се възпитава младото поколение към уважение на историята.
Вижте Македония какво прави. Не че трябва да следваме техния пример, но е факт, че забравяме да се гордеем с предците си“, разсъждава петричкият майстор на надгробни плочи. През последните години не е ходил да нагледа монумента в Кресна. „Не исках да виждам как паметникът е изоставен и потънал в забрава. Никой творец не е равнодушен към творбите си. Пък и цар Самуил не заслужава подобно отношение от българите“, убеден е Георги Танев.
През септември Министерският съвет отпусна близо 10 000 лв. на общинското ръководство в Кресна. По план с тези пари паметни – кът на владетеля трябваше да бъде преместен в градския парк за националните чествания по повод 1000-годишнината от битката при село Ключ. Това не се случи, тъй като сумата бе преведена по сметката на общината едва преди дни. „Предвиждаме да облагородим цялата инфраструктура около него, ще изградим осветление и информационни табели. Идеята е фигурата на Самуил да се вижда от всички, които пътуват по главен път Е-79″, коментира кметът Илиян Кръстев. Той обещава до края на месеца 6-тонната скулптура да бъде монтирана на подобаващо място в градския парк на Кресна.
Георги Танев е изработил и бюст на полк. Борис Дрангов.
В Петрич искали да си вземат фигурата на владетеля
Преди години тръгна кампания за пренасяне на паметника от Кресна в Петрич, тъй като южният град е кръвно свързан с името на владетеля заради битката при петричкото
село Ключ преди 1000 години. Тогавашният депутат Борис Ячев дори изпрати писмено искане до военния министър Веселин Близнаков с искане монументът да бъде подарен на общината. Имаше няколко идеи къде да бъде монтиран. Сред мотивите на петричани бе именно това, че военното поделение в Кресна вече е мъртво и оттам никой не може да види фигурата на българския владетел.
Идеята обаче остана само на ниво преговори, тъй като от военното министерство не дадоха еднозначен отговор на общината в Петрич. Така паметникът, изработен от Георги Тенев, остана самотен до входа на закритата казарма. |
Вестник „Топ Преса“
Be the first to leave a review.
