ЦВЕТЕЛИНА УЗУНОВА: ПРЕКАЛЕНО СМЕ ТОЛЕРАНТНИ КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ

Цветелина Узунова е журналист и пиар експерт с дългогодишен опит в медиите и политиката. Автор е на книгата „Отвъд PR-а” на издателство „Труд”. През 2022г. и 2023г. е член на Международното жури на световните награди за успели жени Stevie Awards, основани в САЩ. Печели тази награда през 2013г.

Г-ЖО УЗУНОВА, КАТО ВОДЕЩ ЕКСПЕРТ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ПИАР КАК ОЦЕНЯВАТЕ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА?

Мисля, че думата, която определя политическата 2023-та, е компромис. Особено от страна на хората. Ще дам пример с последните парламентарни избори. Много избиратели отидоха до урните с компромис в съзнанието си, наплашени от пропагандата, че ако не постъпят по определен начин, ще стане нещо лошо. Мнозина не гласуваха по убеждение, с надежда, с доверие, а именно с компромис. Да не говорим, че 60% от имащите право на глас въобще пренебрегват изборите. Това е много и никак не е добре за изборния процес. Но такъв е етапът, в който се намираме. Липсва силно лидерство и този вакуум налага да се правят големи компромиси. От друга страна, самите партии отстъпиха от идеологиите си, от принципите си, от обещанията си, за да се договорят.

ТАЗИ НЕКОАЛИЦИЯ, КОЯТО УПРАВЛЯВА, ЩЕ ИЗПЪЛНИ ЛИ МАНДАТА СИ?

Ще откроя няколко акцента в отговор на Вашия въпрос. Първо – аз не приемам термина „некоалиция”. Няма такова нещо в държавното управление. Налице е ясно мнозинство в парламента, което е излъчило правителство. Независимо, че няма обща програма, няма писмено споразумение, факт е, че управляващите партии се поддържат и взимат заедно важните решения. Думата беше пусната в обращение по-скоро с някаква пиар цел в опит да внуши, че някои политически субекти участват в това управление с нежелание. Но не е така. Мисля, че ситуацията им е удобна.

На второ място трябва да подчертая, че центърът на властта се върна в парламента. Дълги години всичко се решаваше в премиерския кабинет. Сега важните новини идват от Народното събрание. Защо е така? Защото сред депутатите има две основни политически фигури, които решават всичко. В президентството също имаме силен държавник. Така тези институции – парламент и президентство, са в конкуренция за доверието на хората и се контролират взаимно. Всъщност този принцип неслучайно е заложен в нашата Конституция, в него има логика и явно е премислен добре от авторите й. Затова тя трябва да се пипа много внимателно и то с широк обществен консенсус.

И накрая конкретно на въпроса Ви – към момента не виждам ясно очертана силна алтернатива на коалицията и тя има шанс да продължи да управлява. Два са факторите, които могат да прекратят мандата – някакъв вътрешен неразрешим конфликт между партиите или голяма външнополитическа промяна, която да изисква съвсем други лидери и у нас.

НО ТЕЗИ ПАРТИИ И ЛИДЕРИТЕ ИМ ПОСТОЯННО СА В КОНФЛИКТ, СЯКАШ ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ. КАК ДА СИ ГО ОБЯСНИМ?

Това е част от политическата игра. Даже виждаме парадокс – управляващи партии да играят и ролята на опозиция като не спират да критикуват публично партньора си. Но гледайте действията, особено при вот на недоверие. Колкото и да се заплашват, накрая отново се подкрепят, за да не падне кабинетът. Ако това се налага, то решението няма да бъде взето чрез реплики по медиите, нито през постове във Фейсбук, а на съвсем друго място.

ПРЕДСТОИ В ПРЕМИЕРСКИЯ СТОЛ ДА СЕДНЕ НАША ЗЕМЛЯЧКА – МАРИЯ ГАБРИЕЛ ОТ ХАДЖИДИМОВО. КАК Я ВИЖДАТЕ В ТАЗИ Й РОЛЯ?

Тя ще има този шанс, ако до март не настъпи промяна в договорката  между коалиционните партии. Това ще е възможност за нея да покаже дали постът й е по мярка. Предстои да видим. България не е имала жена-премиер от времето на  Ренета Инджова през 1994г. – първото служебно правителство в историята ни. Нормално е очакванията към г-жа Габриел да бъдат особено високи, предвид кариерата й в ЕС. Още повече, че предстоят интересни месеци и ще е много важно как тя ще отиграе предизвикателствата. Надявам се да има нужните качества и екип за това.

КАКВО ИМАТЕ ПРЕДВИД?

В световната политика започнаха много важни процеси. Очаквам войната в Украйна да намери решение – признаците за това вече са повече от очевидни, позициите на водещи държави се променят, нагласата за преговори надделява. Предстоят и избори за Европейски парламент – на тях също вероятно ще има сериозни изненади и промени в лидерството на ЕС. В САЩ също ще се състоят избори. Това са турбулентни времена и нашите държавници трябва да са на много високо ниво, за да съумеят не само да защитят интересите на България, но и да извлечем ползи от промените. Сега наистина принципът „България над всичко” трябва да е водещ. Виждаме, че има държави, които действат доста активно и затвърждават ролята си не само на европейската сцена. Не бива да сме изоставащи или изолирани, което на практика значи да зависим от решенията на други. Ясно е, че теорията за глобализма се провали и отново се говори за силата и значението на отделните нации. Затова имаме нужда от нова държавна стратегия и нови национални цели. Даже сме закъснели.

НО ТЕЗИ ПРОЦЕСИ СА ДАЛЕЧЕ ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО НА ХОРАТА.

И е така, и не е така. Живеем във взаимосвързан свят и пандемията с Ковид го доказа нееднозначно. Още повече, ние сме член на ЕС и всички решения в Брюксел рефлектират по един или друг начин върху живота на гражданите – като започнете от пазара на труда, банките, условията за бизнеса, бежанците, семейните политики и т.н. Списъкът е дълъг. Вижте, хората искат да живеят спокойно и сигурно, да имат качествени храни в магазините, градовете да са чисти и красиви, искат да имат прилични доходи, да имат достъп до модерно здравеопазване, да могат да изучат децата си, да живеят достойни старини. Нормални човешки неща. Но смятам, че ние сме прекалено толерантни към политиците си, не изискваме много от тях, прощаваме им с лекота грешките, забравените обещани, бездействието, некомпетентността, предателствата. Между политическата класа и народа има голяма пропаст. Избраните бързо забравят избирателите. Затова народът трябва да е по-критичен и да изразява мнението си не само в социалните мрежи или в приятелска компания. Виждаме в съседни и други държави как се обединяват и отстояват правата си. Време е да се замислим върху това.

КАКВА ЩЕ Е ПОЛИТИЧЕСКАТА 2024-ТА ГОДИНА СПОРЕД ВАС?

Ще бъде богата на знакови събития с далечен хоризонт. Започна пренареждане на играчите на „голямата шахматна дъска”, както стратегът Бжежински нарича световната политика. Първите ходове вече са налице. Според мен, думата на 2024-та ще е „промяна”. Да си пожелаем да е за добро и на първо място  – в интерес на обикновените хора.