За възръсващият храм край Рила…

На територията на община Рила се намират най-големият в България манастир – Рилския, принадлежалият към него метох „Орлица”, църквата „Св. Архангел Михаил”. В началото на 10-и век наоколо е творил чудесата си Иван Рилски. В църковната и народната ни памет той е велик отшелник, пустинник, лечител, чудотворец.

Впрочем, на десетина километра от гр. Рила, в посока към манастира, вляво от пътя се издига огромна скала. Върху нея отдалеч си личи кръст.

Според легендата – Светецът има заслугата христовият знак да е точно там. Сякаш за да възвеличава през вековете православната ни вяра, на която той е бил ревностен защитник. Доказателствата са навсякъде.

Разбира се, с неговото име се свързва със създаването на Рилския манастир, като по пътя към него, на 3 км от град Рила, е изграден метох „Орлица“.

Западал, разграбван, опожаряван, и пак възкръсвал – това е съдбата на светата обител през вековете. Останала до ден-днешен като символ на опазен национален дух, на книжовност, на вяра…

Впрочем, народната памет е съхранила благодарност към Алекси Рилец, за когото се знае, че е дал облика на манастира.

С уменията на Алекси Рилец се свързва и изграждането на още един храм на територията на община Рила – „Св. Архангел Михаил”. Той се намира в пределите на гробищния парк на града, като част от архитектурния ансамбъл „Бабина махала”. Едната от стените на църквата е оригинална, със зидария, непокътната от дяволските злосторства на времето. А в близост до нея се е издигало Първото в България килийно училище/1830/.

Кръстокуполната църква „Св. Архангел Михаил“ в гр. Рила е многозначим национален паметник на вярата, архитектурата и историята, построен през XII век, а това потвърждават различните му стенописи.

Архитектурно се вписва в значимите паметници на България като кръстокуполна квадратна църква.

През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи (изображения на светци) от края на XII – началото на XIII в. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р. Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335 г, тези в църквата „Св. Петър и Павел“ в метоха „Орлица” от 1491 г.

Църквата се споменава още в дарствената грамота (Хрисовул) на цар Иван Шишман от 1378 г. Тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода XII-XIV век.

Претърпява значителни разрухи и промени. Старият й първоначален градеж е запазен най-добре на северната и източната страна, с присъщите й пиластри, арки и ниши.

През 1995 г. реставраторски екип, под ръководството на проф. д-р Любен Прашков, разкрива под късни мазилки на северните и източните стени на църквата, уникални фрагменти стенна живопис. В етапните разчиствания и реставрационни работи през периода от 1994 до 2001 г. последователно са разкрити около 50 кв. м средновековна живопис.

В края на XVIII и началото на XIX век храмът е бил поправян и основно разширен на запад. Най-вероятно тогава е била премахната западната стена. По същото време върху цялата повърхност на стените е била нанесена нова варова мазилка и част от тях са били изписани с традиционна за първата половина на XIX век живопис. През 1994-1995 г. изпод късни варни бадани (разтворена във вода бяла вар за боядисване) са разкрити около 16 кв. м от този период, с което възрожденските стенописи възлизат на площ от 35 кв.м.

През 40-те години на XX век от запад е пристроена и трапезария, на източната стена на която остава нишата с патронното изображение. Тази стена тогава е била западна фасада на църквата. От средновековния храм са се запазили част от северната и част от източната стена с вече датираните от XII век стенописи. Горната част на сградата заедно с купола са късни преправки от нетрайни материали, нехарактерни за средновековния храм.

Частично изпълнената през Възраждането стенописна декорация заема северозападния ъгъл на наоса на същинската средновековна църква.

Иконографията е традиционна и подчинена на факта, че патрон на храма е Св. Архангел Михаил. Иконите са работени в характерната за периода техника.

Близостта на храма до Рилския манастир – световен паметник на културата, и наличието на 37 броя паметници на културата в гр. Рила са предпоставка за развитие на българския и международен културен туризъм в района.

Днешните жители на община Рила имат всички основания да се гордеят. Защото живеят на територия, по която са вървели и градили траки, римляни, славяни, българи. Създаденото и опазеното тук, по двата бряга на р. Рилска, е много повече от разрушеното.