Мая Манолова за Бюджет 2024: Шведска маса за богати и постен обяд за бедни

Коалиционният съвет на ЛЕВИЦАТА! е взел решение да предложи на групата на БСП и ЛЕВИЦАТА! в София да не подкрепят председател на общинския съвет кандидат, който не е заявил ясна позия срещу премахването на паметника на съветската армия и представителите на коалицията ще гласуват „против“ всяко предложение за председател, което жертва паметника. Това стана ясно от брифинг на ЛЕВИЦАТА! днес в София.

Според представителя на коалицията в СОС – Войслав Тодоров изявленията на новия кмет на София и на представители на ППДБСС говорят, че те възнамеряват да продължат с войната си срещу историята и срещу паметниците на културата, което от лявата формация намират за недопустимо. От формацията коментираха и публикувания бюджет за 2024г. от Министерски съвет.

„Нарекохме нереалистичния и илюзорен бюджет на сглобката „Шведска маса за богати и постен обяд за бедни“, защото бюджетът заедно с данъчните закони предвижда данъчни облекчения за богатите и корпорациите и данъчни утежнения за бедните – повишават се данъци, такси, осигуровки. Които заедно с повишаването от 1 януари на цената на водата, на парното, от средата на годината на тока заради излизането на свободния пазар на електроенергия на битовите потребители, на горивата, на храните, обрича хората с най-ниски доходи на геноцид.“

За това беше категорична Мая Манолова, един от лидерите на ЛЕВИЦАТА!. Тя коментира, че бюджетът не предвижда никакви адекватни компенсации – няма предвидени помощи за енергийно бедните, при положение, че от 1 юли се предвижда изваждането на битовите потребители – на семействата, на свободния пазар за ел.енергия, което би увеличило сметките с 67%.

Според Манолова въпреки ръста на минималната заплата до 933лв, реално в джоба на хората с ниски доходи ще влизат под 700лв. като бъдат сметнати данъците и осигуровките и така отново ще получават малко над линията на бедност, която вече е 526лв. Така над милион българи отново са обречени на труден и тежък живот, изчисли бившият омбудсман.

В същото време – при най-голямото неблагополучие на Министерство на финансите с невъзможността им да си съберат приходите (очаква се да приключат годината с поне 1 млрд. лв. несъбрани приходи от ДДС), Асен Василев се готви да прехвърли бремето върху обикновените хора – работещите, пенсионерите. А същевременно с това не се предвижда въвеждане на данък върху свръхпечалбите на корпорациите – не само енергийните предприятия, но и банките, оръжейните тъговци, фармацевтичните компании, телекомите, търговските вериги. Няма заложен необлагаем минимум за хората с ниски доходи, липсват и наченки за разговор за данък богатство и за преминаване към прогресивно подоходно облагане. Не се увеличава данък дивидент. Но за търговците с криптовалути се предвиждат данъчни облекчения.

„За най-бедните – увеличаване на данъците, за тези, които търгуват с криптовалута – данъчни облекчения“ – възмути се Манолова. Според нея данъчните закони удрят българите и призова партиите в парламента да не ги подкрепят, както и заложеното увеличаване на данък сгради и такса смет през данъчните оценки на имотите, което ще удари най-вече хората, които живеят в панелки, а това са 2/3 от столичани и от живеещите в големите градове.

Мая Манолова разкритикува още начинът, по който ще бъдат обложени гражданските договори, по начина, по който се облагат трудовите договори, което ще предизвика ръст на осигуровките, който хората с ниски доходи не могат да си позволят и повишаване на данъчната основа.

„След като облагаме сервитьорите с данък „бакшиш“, може би следващата стъпка ще бъде да обложим фризьорите, занаятчиите, шивачите, което е абсолютно неприемливо да се случва в най-бедната европейска държава“ – възмути се Манолова.

Остри критики отправиха от ЛЕВИЦАТА! и по отношение на начина, по който държавата се хвали, че ще връща 0,5% от ДДС-то на потребители, които добросъвестно запазват касовите си бележки, тъй като хора, харчещи по една средна заплата – около 1200лв на месец, ще успяват да си върнат едва по 1 лв на месец.

В бюджета няма нито една нова политика – нито за войната по пътищата, нито за демографската криза, нито за доходите. Това е бюджет, който е индексиран с инфлацията и ни предлагат още от същото като досега – смята икономическият експерт Георги Кадиев.

Според него заложените повече приходи в размер на 8 млрд. лв. са неизпълними, дупката от тях ще е 4 млрд. лв. – начело с предвидените 2 млрд. лв от Газпром, 300 млн. лв са заложени от увеличаване прага на максималния осигурителен доход, включени са неизвестно как изчислени приходи от данък „бакшиш“, включително несъбирането на ДДС, което е основен проблем и за тази година.

Поетият нов външен дълг ще е в порядъка на 12,5 млрд. лв, от които 3,5 млрд. са изплащане на стар външен дълг и 8 млрд. нови заеми. С този темп до 2 години външният дълг на страната ще достигне 26%, изчисли икономистът Кадиев. Така за 20 години се е увеличил външния дълг два пъти като процент от БВП, а в номинален размер се е увеличил вероятно четворно.

Георги Кадиев разкритикува и заложеното минимално увеличение на заплатите в бюджетната сфера от 5% и то осреднено между всички сектори. При положение, че инфлацията за тази година е 8%, за следващата година е заложена над 4%, отделно се предвиждат увеличение на данък сгради, как служителите в държавната администрация ще покрият тези разходи и качеството на живот на тези хора ще се влоши и резултатът ще са по-лоши услуги към нас – смята Кадиев.

Според Румен Петков от ЛЕВИЦАТА! грубо се посяга на интересите на общините със заложения бюджет за 2024 година като държавата отказва да подкрие разликата за общинските служители, заети на минимална заплата до заложените 933лв на месец. Петков коментира, че бюджетът очевидно е правен от хора, които няма да имат никакво отношение към приходната му част от януари-февруари на следващата година.

Фактът на унищожаването на финансовата стабилност на общините грози най-сериозният управленски стълб от 90та година насам, беше категоричен Румен Петков, като заплашва традиционно стабилното местно самоуправление в страната.

Около 1500 са кметствата, в които вече имат възможност да избират кметове с население над 100 души и които досега са били с назначаеми кметове, но това е допълнителна финансова тежест за общините, които ще трябва да покриват разликата в техните възнаграждения от досегашните около 800лв на месец до 1300лв. по новите правила.