Юруш на варенето на ракия в Пиринско, 30-40 лева излиза един казан

Интересът към варенето на ракия в Пиринско е далеч по-голям от интереса на избирателите към вота миналата и по-миналата неделя. Няма отлив на клиенти, огънят на места гори от сутрин до вечер. Най-често се прави от грозде, но има хора, които правят ракия от почти всеки плод.

„Наплив си има, но количеството на ракийката зависи от реколтата. Моят казан събира 300 кг материал, цената на един казан е 30 лева. Предлагаме и дърва на тези, които нямат, те поскъпнаха и също струват около 30 лева. Така че този пакет услуги на клиента му излиза 60 лева. При казан от 400 кг обаче цената вече е 40 лева, едно към десет – така върви“, казва Иван Новоселски, който има казанджийница в благоевградското село Бело поле.

Колко ракия може да изтече от един 300-килограмов казан? Тук също има условности. Ако клиентът е изпил до дъно виното, то може да се изкара и само 10-15 литра „огнена вода“. Но има ли повече вино вътре, добитата ракия може да стигне и 40 литра.

Новоселски и колегите му следят изкъсо правилата за варене на ракия. В казана се слагат само напълно ферментирали плодови материали, за да няма остатъчна захар в тях. Преди протичането на ракията се вади метиловият алкохол. Никога не разрежда силната със слаба огнена вода. Слабата ракия се точи до 20 градуса. Падне ли по-надолу, в нея вече има вредни компоненти, които и при преваряване не се разлагат. А тежките фракции са вредни за човешкото здраве.
Накрая от чучура потича истински течен еликсир. Мехлем и за душата, и за тялото.

Мъжът от 25 години се занимава само с тази дейност. Баща му над 20 години бил казанджия. Захванал се и той.

„Най-важното е клиентите да са доволни от работата ми. Всички лицензи и разрешителни висят на стената. Имам дневник за материална отчетност, касов апарат, акцизен данъчен документ, кочан с фактури, книга за дневни финансови отчети. Ценоразписът също е на видно място. Бумащина колкото щеш. Вписвам трите имена на клиента, неговото ЕГН, колко градуса е ракията, какво е количеството, от какъв материал се прави“, обяснява казанджията на Бело поле. Наобикалят го често негови съселяни. Защото тук е и кръчма, и библиотека, и магазин. Пийнат по една и развържат езиците. Аз обаче внимавам с ракията, защото съм на работа, категоричен е Иван Новоселски.