ЗОВ ЗА ПОМОЩ: Има дни, когато се храня с хляб и шума…
-
- ноември 24, 2014
В редакцията на русенския всекидневник „Бряг“ е пристигнало писмо от далечно пазарджишко село. В него отчаян самотен мъж търси подкрепа. Изданието е публикувало в рубриката си „Обратна връзка“ пълния текст на писмото, адресирано до главния редактор:
Уважаема г-жо Трифонова,
чрез Вашия вестник искам да се обърна с молба за помощ. Живея в с. Елшица, Пазарджишко. На 62 години съм. Бях пенсионер по болест, но решението на ТЕЛК изтече и сега чакам новото решение. Процедурата е бавна и тромава, а пенсия по болест не получавам от два месеца. Последната получих на 5 септември. Близките ми починаха, живея сам, нямам собствено семейство.
Имам два пътя – единият е да прося милостиня, а другият – самоубийство. Да се отърва от ада, от бездушието. Как да живея, и то болен, без една стотинка? Има дни, когато се храня с хляб и шума от дърветата. Две жени ми помогнаха малко, но никой друг не се отзова. Работил съм на държавата 23 години, 20 пъти бях кръводарител безвъзмездно, 10 дни работих доброволно и без заплащане в Стражица след земетресението през 1986 г. А сега държавата ме убива бавно и мъчително.
Сега моля за помощ за биологичното си оцеляване. Чудовищна жестокост и невиждано бездушие имат българските институции към бедните, болните, майките, децата. Моля добри хора да ми помогнат, защото нищо друго не ми остава, освен да сложа край на мъките си. Прилагам медицински документи, епикризи и писмо от ТП на НОИ-Пазарджик, от което е видно до кога и каква пенсия съм получавал.
Моля, който може да ми помогне, да ми пише на адрес с. Елшица п.к. 4538, обл. Пазарджик, Стоян Пенков Рабаджийски. Тел. 0884 670 713
Be the first to leave a review.
