На този ден е роден Евтим Евтимов: Да си спомним за поета и неговата Обич за обич

На днешната дата през 1933 година е роден Евтим Евтимов – един от най-нежните трубадури на любовната лирика у нас.

През 1951 година във вестник „Пиринско дело“ е отпечатано първото му стихотворение.

До края на живота си написва повече от 40 книги.

Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ на ФСБ, „Ако ти си отидеш за миг“ на група „Импулс“, „Горчиво вино“ на Панайот Панайотов и „Обич за обич“ на Георги Христов.

На 24 май 2006 година е удостоен с орден „Стара планина“.

През 2020 година на негово име кръщават голямата награда в националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“. А на 24 май 2021 г. на градския площад в Петрич тържествено е открит паметник на Евтим Евтимов, дело на скулптора Евгени Гоцков.

Цитати и стихове от Евтим Евтимов :

1. „Страхливият – ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилният – ще плаче от тъга, а Истинският – сам ще те намери…“
2. „Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.“
3. „Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.“
4. „Искам обич за обич.“
5. „Дано не се забравят стари рани, че има закъснели врагове.“
6. „За вечното са нужни две-три нощи, а за останалото – много дни.“
7. „Сега за миг не те убиват, а искат да умираш цял живот.“
8. „И няма за какво да бъда таен – богат аз само с тебе бях. И може би след време ще узная какво богатство пропилях.“
9. „Куршумът не признава чужда мъка.“
10. „Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Задържат ли се спорове горещи, полека да отстъпвам. Без тъга. Полека всичко аз намалявам – и виното, и хляба, и солта. Големи крачки вече да не правя, защото си отива младостта… По дяволите късните съвети, по дяволите мъдростта дори! – Предлагам аз отново на сърцет в пожарите от чувства да гори.“

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд,нито сняг,нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня
който с мен се разделя.
Нито дъжд,нито вик,нито сън,
ако ти си отидеш за миг…

******

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка
и аз не зная как ще издържа.