На този ден е роден Евтим Евтимов: Да си спомним за поета и неговата Обич за обич
-
- октомври 28, 2023
На днешната дата през 1933 година е роден Евтим Евтимов – един от най-нежните трубадури на любовната лирика у нас.
През 1951 година във вестник „Пиринско дело“ е отпечатано първото му стихотворение.
До края на живота си написва повече от 40 книги.
Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ на ФСБ, „Ако ти си отидеш за миг“ на група „Импулс“, „Горчиво вино“ на Панайот Панайотов и „Обич за обич“ на Георги Христов.
На 24 май 2006 година е удостоен с орден „Стара планина“.
През 2020 година на негово име кръщават голямата награда в националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“. А на 24 май 2021 г. на градския площад в Петрич тържествено е открит паметник на Евтим Евтимов, дело на скулптора Евгени Гоцков.
Цитати и стихове от Евтим Евтимов :
- „Страхливият – ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, Безсилният – ще плаче от тъга, а Истинският – сам ще те намери…“
- „Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя.“
- „Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.“
- „Искам обич за обич.“
- „Дано не се забравят стари рани, че има закъснели врагове.“
- „За вечното са нужни две-три нощи, а за останалото – много дни.“
- „Сега за миг не те убиват, а искат да умираш цял живот.“
- „И няма за какво да бъда таен – богат аз само с тебе бях. И може би след време ще узная какво богатство пропилях.“
- „Куршумът не признава чужда мъка.“
- „Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Задържат ли се спорове горещи, полека да отстъпвам. Без тъга. Полека всичко аз намалявам – и виното, и хляба, и солта. Големи крачки вече да не правя, защото си отива младостта… По дяволите късните съвети, по дяволите мъдростта дори! – Предлагам аз отново на сърцет в пожарите от чувства да гори.“
Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд,нито сняг,нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.
Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня
който с мен се разделя.
Нито дъжд,нито вик,нито сън,
ако ти си отидеш за миг…
******
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка
и аз не зная как ще издържа.
Be the first to leave a review.
