Мелник отново изправя снага като „Богозидан град” с уникалните си църкви

Мелник не е само скални пирамиди, възрожденски къщи и руйно червено вино. В най-малкия град в страната се усеща и онзи дух от Средновековието, когато днешният архитектурно-исторически резерват е бил административен, стопански и църковен център на региона. Свидетелство за това са не само вековните постройки, но и запазените от миналото църкви, част от които са възкресени в последните няколко години. Затова по онова време историците го наричат с божествени епитети. Мелник е „Богозидан град” според грамота на сръбския крал Стефан Урош, а за патриарха в Константинопол е „Богопазен град” или „Богоспасен град”. Подобни определения се давали само на населени места, пазители на християнски реликви и славещи се със своите непристъпни укрепления.

Затова жителите на Мелник искат да върнат старата му слава на „Богозидан град”. И не щадят сили това да се случи. Защото тук, по тези земи, някога е имало над 70 църкви и 4 манастира.

Мелничани възкресяват храмове, ремонтират параклиси, връщат бавно, но сигурно църковната мощ на своя роден край. За да може да привличат туристи от страната и чужбина. И вярват, че бъдещето на Мелник е в религиазния туризъм. Най-важната църква в града е митрополитската „Свети Николай Чудотворец”. Хората тук страдаха в продължение на три години и половина, защото не можеха да я посещават заради лумнал в началото на юли 2014 г. пожар. Изпепелени бяха иконостасът, царските двери и много икони в построение през далечната 1756 година храм. Но с вяра, надежда и много труд днес църквата отново посреща миряни и в нея се служи.

Уникален християнски храм пък е „Свети Антоний Велики”, който е единственият в България, кръстен на този светец. Той е бил лечител, помагал е на нуждаещите се да се излекуват не само от болести, но и от налазилите ги бесове. Тук идват вярващи и от съседна Гърция, които търсят изцеление и опрощение. Колона в средата на църквата е опасана с тежки железни вериги и окови, където са връзвани буйстващи хора и такива с психични проблеми. Този храм е сред емблемите на най-малкия ни град, паметник на културата е с национално значение. Храмът на чудесата, така го наричат местните хора. Много миряни пристигат тук заради процутата църква, водени от нуждата да получат лек на тялото или душата си от патрона на храма – свети Антоний. За да се освободят от демони, от психически и нервни разстройства. Църквата, кръстена на един християнски монах аскет от далечен Египет, е изпълнена с тайни и чудотворства, уверяват мелничани – неми са проговаряли, бездетни са се сдобивали с рожби, слепи са проглеждали.

Вече няколко години друга църква в Мелника е като магнит за туристите. Храмът „Света Параскева” /”Света Петка”/ е вдигнат преди 15 века, но бе възстановен след повече от 100 години. В него пак се палят свещи и се молят за здраве хора от региона, страната и чужбина. В олтара й се съхраняват мощите на трима светци – на Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон. Възкресяването й започна през 2004 година, тя се намира на около километър югоизточно над населеното място, в склона на Мелнишката крепост. Местен бизнесмен – Живко Литов, е инициатор за възстановяването на храма, който е от най-древните в околията. Изграден е през 6 век, разрушаван и вдиган няколко пъти. За последно рухва по време на Кресненско-Крупнишкото земетресение през 1904 година.

Мелник привлича туристи и с обновената главна църква на прочутия средновековен и възрожденски мелнишки манастир „Св. Богородица Спилеотиса”, който е в руини.

Той е бил от типа на частно-владетелските манастири, строени на Балканите през ХІІ-ХІV в. за възхвала и помен на подвизите на владетели и други висши аристократи-ктитори и техните семейства, в които те често прекарвали последните години от живота си. Понякога дори приемали монашество, намирайки в тях и вечен покой.

Храмът бе осветен от Неврокопския митрополит Серафим на храмовия празник преди 7 години – 31 август 2016 г. Направен бе и нов иконостас, който бе измайсторен в Трявна. Сбъдна се мечтата на много местни жители – тази църква да отвори врати постоянно за миряни и в нея те да палят свещи и да се молят за здраве и благоденствие. Главната църква на манастира е реставрирана за последен път през 40-те години на миналото столетие.

Хората в Мелник се гордеят, че днес поне нея я има. Те вярват, че в следващите години ще се развие още по-добре религиозният туризъм в града им. Защото църковно-манастирското културно наследство тук е безценно богатство, което привлича още от края на XVI век вниманието на множество различни специалисти и любители на старини – българи и чужденци.

И си струват всички усилия за спасяването на църкви от руините и за ремонта на храмове, които десетилетия наред са били изоставени, потънали в боклуци и бунери. Защото всеки молитвен храм е средище и на вярата, и на българщината. А вярата на хората в Мелник е, че градът със своите църкви ще впечатлява своите гости и ще остава завинаги в сърцата и спомените им.