Фотографът-творец Румен Жерев откри любовна изложба с фотоси от Париж

РУМЕН ЖЕРЕВ Е БЛАГОСЛОВЕН. Та край него и ние – близките, почитателите, зрителите, читателите, обектите на неговото благословение. Така започна представянето на най-новата изложба на фотографа и творец Румен Жерев, направена  от писателката Бойка Асиова. Като негова близка приятелка тя разказа кой е Румен и от къде идва вдъхновението му.

Роден в Благоевград. Учил в Бивша Солунска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, завършил професионалното училище по фотография „Юлиус Фучик“. Каза ми първата му публикувана авторска снимка е в „Пиринско дело“ през 1977 год.: Току-що проходило момченце бута с усилие количката си на площада в Благоевград. С текст под снимка: „Няма цял живот да ме возят“. Виж го ти, приятелят наш. В началото още дава заявка какви ще ги върши. Аз пък съм запомнила оная снимка от зоопарка в Благоевград на МАЙМУНАТА МИТКО.

И как отекна този текст под снимка. А маймуната наистина се казваше Митко.

Румен работи в ПИРИНСКО ДЕЛО, ВЯРА, ДУМА, СТАНДАРТ, МОНИТОР. Продължава в ТЕЛЕГРАФ да изравя и илюстрира теми, потребни ни да проумеем днешния ден.

И нещо много хубаво му предстои. На него и на нас – ценителите.

Еми Канайкова от Благоевград, собственик на галерия и издателска къща „ЕМЕ“ ще издаде до Нова година фотоалбум с фотографиите „ART + AMOUR = PARIS“ с кратки текстове – откъси от „Безкраен празник“ на Ърнест Хемингуей“. „Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един Безкраен празник.“ Пише писателят до негов приятел. (1950 г),

Румен Жерев показва в Париж бащината му КОВАЧЕВИЦА, двайсетина години по-късно на нас показва ПАРИЖ. И си прави нашият човек безкраен празник по неговия любим ХЕМИНГУЕЙ.

Не съм ходила в Париж, „столицата на разврата“. Не съм го виждала. Не съм му виждала улиците, лицата. Румен ни показва проекцията на днешното свръх тревожно време, макар в целувки и любов.

Паметта не оцелява в мълчание, пък проумява един мой герой от книгите ми. Памет за човеци, съдби, истории всякакви. Ако е разказана, остават живи. Разказана с думи или запечатана във фотографии. Е? Това е то!

И РУМЕН НЕ МЪЛЧИ. И продължава да работи в съзвездие от колеги, приятели – имена, които помагат на нашата памет. Така го видя и разказа Бойка Асиова.
А в изложбата наредена в Клуба на фотографа в София, всеки откри своята любов  в картините-фотографии на Румен.

„Правете Париж, а не война“ възкликна автора и вдигна наздравица за приятели и ценители.