Градът: Баничан – селото на църквите и плетените чорапи
-
- ноември 23, 2014
Едно малко селце по пътя за Гоце Делчев води класацията за най-много църкви на глава от населението у нас. 500-те жители на Баничан се радват на 5 действащи храма и събират пари за довършването на б-и.
Асеновград, наричан Малкия Ерусалим, смятан за първенец в тази класация, има близо 60 църкви, параклиси и манастири, но жителите му са над 50 000, показа сравнение.
„Хората в нашето село са вярващи, почитат традициите, религията и се грижат за храмовете. Вярват, че имат закрилник, който през вековете е спасявал населението от природни бедствия и опожарявания“, казва секретарят на читалището Румяна Джибова.
Освен с наситеността от храмове Баничан се слави с десетките щъркелови гнезда на всеки стълб на главната улица и най-вече с незабравената традиция да се плетат шарени чорапи по запазени модели от векове.
Наричат ни селото на църквите, щъркелите, минералните извори и плетените чорапи, казват местните.
Църквата „Св. Архангел Михаил“ е най-старата в селото, паметник на културата, и е построена след съновидение през 1864 г. Неин ктитор е най-богатият тогава – Иван Газянов.
Легендата разказва, че сестра му Расантия сънувала няколко нощи поред св. Архангел.
„Тя била по-голяма от брат си. Разказала му за съновиденията, а той не й повярвал. Предупредила го, че скоро ще умре, а той трябва да построи църква.
След смъртта на сестра му Иван също започнал да получава съновидения. Заел се да вдига храм и избрал най-високото място в селото. Получил и разрешение от турската власт. След смъртта на Иван Газянов благодарните в селото го погребали в двора на храма“, разказва Румяна Джибова, която е негова далечна наследничка.
От уста на уста се предава легендата, че иконата на св. Архангел Михаил в църквата няколко пъти е спасявала селото.
Два пъти от опожаряване по време на османското владичество и веднъж е опазила местните от върлуващата чума в съседните села. Друг стар храм носи името на св. Атанасий Велики, който се намира в старата част на селото. Възстановен е през 1979 г. върху основите на стара църква, разказва Дияна, която пее в църковния хор и служи в черквата.
Никой в Баничан не знае откога е традицията да се коли курбан 2 пъти – пролет и есен, в памет на светеца. Старите хора разказват, че на мястото на църквата е имало заровена икона.
Наоколо земята е сеела с жито. Преданието казва, че воловете на дядо Костадин, като стигнели до 1ястото на иконата, се разпрягали и отказвали да орат. о-късно тя била намерена и а оброчището под днешните дъбове жителите на Баничан олят животни за курбаните.
Манастирът „Успение на в. Богородица“ пък бил много голям. Вероятно е строен около IV-V в. До него има аязмо с минерална вода. Опожаряван е до основи. Твърди се, че през 1902 г. баба Цвета Серафимова посочила къде да се копае. Така заедно с няколко приятелки открили икона на св. Богородица.
След това с помощта на други от селото е вдигнат манастирът. Сега в него се провеждат летни лагери по вероучение на деца от Баничан, обяснява Дияна.
Мястото е заредено с особена енергия, а набраните от района билки са особено лековити. Някои възрастни жени казват, че са виждали около светата обител Божията майка, облечена в баничанска носия. Заради това местните са запазили традицията да плетат прословутите шарени чорапи и предават тънкостите на младите, за да не се разсърди Богородица, че носията й е изгубена през вековете. Тя, както и лечебната вода помагат на жените, дошли с молитва да си родят деца.
Върху тракийска могила преди 30-ина години е вдигната църквата ‘Св. Петър и Павел“. Основни дарители на строежа са Тодорка Узунова, която е църковна певица, и синът й – бизнесмен.
При разкопаване за строеж през 1989 г. в началото на селото са открити стените на стара църква. Така на мястото тогава е вдигнат храмът „Св. св. Константин и Елена“.
Преди години баничанци започнали да градят и Храм в гробищния парк на името на св. Петка Българска. Той е на етап груб строеж и хората продължават да събират пари за довършването му.
„Селото е много старо, няма преселници. Всички са силно вярващи, с богата духовност. Край Баничан има два минерални извора, ползвани преди години като бани. Оттук идва първата част от името на селото. Втората е от чанове – звънци на животните. Хората са отглеждали големи стада с овце, които ходели на паша в Гърция. Когато овчарите се прибирали наесен по домовете си, стопанката, която е оставала вкъщи, за да гледа децата, по звъна на чановете познавала кога се прибира нейният мъж с животните“, разказва Румяна Джибова.
Нейната слабост са шарени-те плетени чорапи. Традицията на занаята – плетачество, се съхранява и предава на поколенията. По проект само за 1000 лв. са обучени 10 млади момичета да боядисват вълна и плетат по старинна техника. След това селото се сдоби с музей на чорапа, който е мобилен и бе показан в различни градове.
„Автентичните чорапи са с 9 мотива, които са запазени през вековете. Те са новият символ на нематериалното наследство на региона на Гоце Делчев.
Технологията за боядисване на вълнените прежди с природни оцветители е уникална в района. До днес е запазена старата носия с баничанските поли, синя и бяла сая, като най-старата е отпреди 200 г. Характернататукашна престилка има 14 модела и всеки от тях е запазен така, както ги е плела всяка жена – само от вълна и памук“, допълва секретарят на читалището.
На синята сая например има избродирани очи, защото жените вярвали, че това ги предпазва от лоши очи.
Единият модел на чорапите пък е със звездички, другият – по-разпространен, е с котешки стъпки. Има модели „черешки“, “арнаудки“ и др., като най-шарените са с 5 цвята. Само естествени са багри лата, ползвани за вълнената прежда – основно от растителен произход.
От корите на дъб, ясен, водна елша се получава черен цвят, като за закрепител се ползва дървена пепел или сол. обяснява Джибова.
Зеленото пък се получава от листа и корени на домати, синият цвят – от растението синило или индиго. Цветове от млечка, лайка или люспи от лук се използват за жълто.
Специфично червеният цвят, който в Баничан наричат гювезиен, се получава от корени на брош. Бере се напролет. като корените се накълцват ситно и се сваряват. Към отварата се налива малко оцет или разсолова чорба.
За червен цвят се употребяват и люспи от червен кромид лук. Не е добре да се боядисва в петък, гласи поверието.
“В селото съществува поверие първото плетиво да се хвърли в реката, та да върви плетенето на момата по вода. Или пък да се зарови в мравуняк, та да се плоди плетивото като мравките.
Заплитането на нова дреха да става в понеделник и четвъртък, а ако се почне в събота, трябва и да се свърши в същия ден“, разказва Румяна Джибова.
Местните предават от уста на уста и няколко народни песни, в които се прославят красотата на баничанската мома, носията в синьо и бяло и плетачката на шарени чорапи.
Be the first to leave a review.
