Градът: За благотворителността и показността
Лили ОХАРА
Наближава най-светлият християнски празник – Коледа в нашия град. Това е времето, през което правим някои равносметки, опитваме се да оставим несгодите в старата и да дадем нов шанс на доброто да ни последва в Новата година. Време през което се вглеждаме в душите си и се стараем да не бъдем завършени егоисти. Дните преди Коледа са белязани със знака на благотворителността. А тя също като хората е с две лица. Едната незабележима, не натрапваща се и от сърце, другата – парадираща, бездушна, нелицеприятна и фалшива.
Инициативен комитет на хората с увреждания в Дупница призовават собствениците на хранителни магазини да обособят по една „Коледна кошница“ в близост до касите си, където клиентите да оставят в тях трайно пакетирани продукти като ориз, брашно, захар и други. Идеята е събраните продукти да бъдат раздадени на хора, които не получават енергийни помощи заради надвишен с до 10 лева допустим доход. От инициативния комитет призовават всички дупничани с добри сърца да се включат в дарителската кампания.
Призоваваме магазините в Гоце Делчев, да вземат примера на своите колеги от Дупница, да направят кошница за бедни, да свалят цените и да се спре със спекулата на празници цените да се завишават. Докато търговците изповядват кредото. Ден година храни“, със сигурност скоро няма да се наречем европейци.
Идеята с потребителската кошница да се помогне на хората в неравностойно положение е похвална, ненатрапчива и няма нищо общо с отблъскващата фалшива загриженост, която цели не толкова да помогне на бедни и болни, колкото да се покаже и да убеди света, че е съпричастна, състрадателна и милостива.
По Коледа най-обичам благотворителните акции. Толкова много хора се занимават с благотворителност, че се чудиш как изобщо са останали бедни и болни. Миналата година доживях да видя в национален ефир, едно презряно същество с ока- ляна репутация да набира средства за убиец отнел два живота… Видях и как може да спекулираш с нещастието и да го осребриш. Питам селищата от екрана и страниците на пресата популяризиращи най-голямото лицемерие на-речено. Българската Коледа по какви критерии определят кой е по-болен, по-гладен, по-нещастен? Апропо, осветлете ме мен, невежата има ли испанска, френска италианска…. Коледа?
Веднъж в годината всеки може да се почувства филантроп само за 1,20лв,без угризения на съвестта. От медиите разбираме, че има гладни деца бедни и болни възрастни само по Коледа… През останалата част от годината явно стават чудеса, щом оцеляват до този паметен за благотворителността момент. Добре, че поне за рекламите презентиращи милосърдие“, си избират изгладнели манекенки, а не слагат Искра Фидосова да ни говори за глада в домовете за сираци. Пошло е разни Златки, Шматки и други такива улични богатства, които имат нужда от хиляди левове за да отидат на фризьор да промотират и без това фалшивото милосърдие, а дечицата тъй като са още малки за силикон и диаманти, ще сърбат някоя студена чорба (осигурена от добре охранена ръка) в коледната вечер и ще се молят един ден да станат празно- глави девойки с големи амбиции, че и тях да дават по телевизията и да усетят колко е щедър всъщност българинът, когато става въпрос за показна простащина.
Дали има иностранна Коледа – не зная, но съм чувала, че в Италия на Нова година е прието да се изхвърля всичко старо и ненужно… Затова предлагам да започнем със завистта, лъжите, обидите и пошлите постъпки, къде умело, къде неуместно прикрити зад глупави неискрени каузи на „благотворителност“, които са срамни и недостойни. А всичко, което е хубаво и ако е останало нещо такова от Старата отиваща си година, внимателно да опаковаме и пренесем в настъпващата Нова година! Крайно време е поне веднъж в годината на тези светли празници, като Коледа и Нова година, да свалим фалшивите маски на лицемерието и да лъснат отдолу истинските ни лица… Поне веднъж в годината да бъдем искрени и съпричастни с болките на другите, нещо което трудно ни се отдава напоследък…
Уважаеми алтруисти, болести, глад и нещастие има и на 24 май и на 23-ти септември., през всеки един от 365-те дни на годината. Нека не ги забравяме и през останалите 360 дни, защото е обидно и жалко. И когато правите благодеяния не правете панаири, а го правете тихо и с достойнство. Не вадете дивиденти и самореклама, която ви е удобна и обслужва интересите ви, защото самият Христос е казал: Богатият да не се хвали с богатството си, а благодетелят да не се хвали с благодеянието си…„ ако го направи, то той вече е получил наградата си и няма какво да очаква да му се въздаде в бъдещето.“
Be the first to leave a review.