Топ Преса: Пословично трудолюбие
-
- ноември 23, 2014
Роден е в село Гранитис, Гърция. Родителите му са дошли тук през 1928г., когато той е бил само на 1 годинка, най-малкото от общо шест деца.
Започнал да усвоява обущарския занаят веднага след завършване на седми клас. /Семейството било бедно, нямало възможност да плаща такси за обучение в гимназията, и Димитър бил принуден да започне работа./ Учителят му в обущарството бил майстор Иван Халембаков, при когото работил пет години. С гордост бай Димитър си спомня за голямата поръчка, която военните им възложили – да ушият 1000 чифта нови ботуши. За шест месеца се справили със задачата, като работели четирима души.
Следващият период от живота на Димитър Бояджиев е свързан с войниклъка. Служел като граничар на турската граница, в Звездец, Малкотърновско. Младият войник предпочитал да носи редовна служба, но имало нужда от обущари, защото войнишките ботуши били окъсани. По заповед на командира го оставили в тила, да работи като обущар. Чак след година и половина, като дошъл новият набор и разбрали, че в него има обущари, изпълнили молбата му да продължи службата си на застава.
След две години и половина, колкото служели войниците тогава, Д. Бояджиев се върнал в Неврокоп. В града вече имало обущарска кооперация, но местата били заети. Чакал напразно цяла година. По това време се образувало ТКЗС, имало нужда от всякакви кадри и безработният младеж бил изпратен на курс за пчелари и овощари в Банско. Така Димитър Бояджиев се свързал с кооперативното стопанство, за да остане в него чак до пенсионирането си.
Най-напред седем години бил пчелар в село Кочан. Там създал трайно приятелство с Юсни Имамов и неговото семейство. И днес с удоволствие разказва за този българомохамеданин, който го подслонил в къщата си за цели шест години, без да му вземе нито стотинка за наем.
След кочанския период станал бригадир в ТКЗС-то. Отговарял за 500 декара тютюн, отглеждан от 180 семейства, и за 300 декара други култури.
Изминали десет години като бригадир и бай Димитър заел нова длъжност, пак към ТКЗС – диспечер в транспорта. Но и това не било последното му работно място в кооперацията. Последвали пет години като домакин на стола. „Никой няма повече стаж от мене в ТКЗС” – не без задоволство казва майсторът. – „Само директор не съм бил.” – добавя през смях той.
Пенсионирал се през 1988г. Ама човек, свикнал на труд, седи ли без работа? Едва издържал половин година и му омръзнало да е айляк, а и старият занаят – обущарството, все си го влечал. По това време обущарите били към Промкомбината. Имали много работа и съответно – нужда от подкрепление. Подал бай Димитър молба и вече 26 години работи след пенсия! Има си клиенти, дори понякога се налага да отказва поръчки, защото не може да смогне. „В града останахме 5-6 човека – обяснява той. – Има работа, но никой не иска да усвоява занаята … „
С право нашият съгражданин Димитър Бояджиев е доволен от своя житейски път. Работел е винаги съвестно, изпитвайки удоволствие от труда. Така е успял да даде добър пример на двамата си сина. А в къщата, която бай Димитър е построил на децата си, сега растат четиримата му внуци и един правнук. Дано и те да наследят пословичното му трудолюбие!
Юлия БАЙМАКОВА
Be the first to leave a review.
