Вокална група „Неврокоп“ с нова песен. Ръководителят Петър Карамфилов: Музиката е емоция

Вокална група „Неврокоп“ с ръководител Петър Карамфилов съществува от 1 година. Репетициите, два пъти седмично в читалището на гр. Гоце Делчев, не са спирали през лятната ваканция на учениците. Музиката и изкуството успешно откъсват децата от зависимостта към дигиталните технологии и социалните мрежи, смята г-н Карамфилов.

Защо нарекохте групата „Неврокоп“?

-Името на вокална група е „Неврокоп“, защото е отворен формат. Непрекъснато идват нови изпълнители, които в последствие се присъединяват към съществуващата група. Имаме сега и запитвания за момчета. В последствие може да го разширим и с инструменталисти, които да участват в реализацията на звукозаписните проекти, които правим в студиото на Стоян Джамбазов-Джемби.

До момента какъв репертоар изпълнявате?

-До момента имаме записани студийно около 6 песни. 4 са за вокалната група и имаме на две от първите изпълнителки, които постъпиха в групата, по две солови песни, които са студийно реализирани. Фолклорни са 4 записани песни. Музика и аранжимент на всички песни са мое дело.

Пред каква публика сте имали изяви до момента?

-От сформирането на групата до сега сме имали изяви на градски тържества по повод Коледа, Великден, Празниците на град Гоце Делчев. Сега новата песен е гордост за нас, защото вече имаме репертоар за половин албум.

Как избирате кого да включите в състава на вокалната група?

-Като във всяко изкуство, има прослушване. Някои имат нужда от по-дълъг период на адаптация, а други се включват с летящ старт. Аз се занимавам с попълването на хора на Неврокопския ансамбъл от 1995 г. така че за мен това е рутина. Нямам изненади.
Пеенето е по-бързия път за изява на децата. Много по-дълъг е пътя да излезе на сцена едно дете с инструмент в ръка. Щото това е доста труден, продължителен и не много лесен момент.

Изпитвате ли сценична треска?

-Всички се вълнуват. Сценичната треска – няма млади , няма стари, тя си съществува. И най-опитните концертиращи артисти във всички интервюта го казват – вълнението, ако изчезне, значи нещо не е наред. Всеки трябва като погледне публиката пред себе си да й взаимодействие. Това е емоция, музиката е емоция, тя ако изчезне, няма да има тоя чар, който е нужен. Взаимодействието между изпълнител и публика насища всичко със съдържание, и слухово се улавя емоцията, и визуално, тя си е задължителна.