Роженски манастир „Рождество Богородично“
Роженският манастир „Рождество Богородично“ е средновековен манастир, най-големият в Неврокопска Епархия, България. Манастирът е разположен в югозападните склонове на Пирин, на няколко километра североизточно от Мелник. Манастирът е дал името си на съседното село Рожен. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282). Косвени данни за съществуването на манастира през ΧΙΙΙ век се откриват в една приписка в гръцки ръкопис. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е Калист Ангеликуд. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се казва, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.
През XVI век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на века са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на следващия XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена със стенописи и новопостроената манастирска костница „Свети Йоан Кръстител“. След пожар през втората половина на XVII век манастирът изпада в тежко положение.
Манастирът е възстановен в началото на XVIII век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година.
Възстановеният в 1715 година католикон е изписан в 1727 година от Теохарис и Николаос – двамата зографи изписват сцената Успение Богородично с портрет на ктитора на източната стена на притвора, като оставят подпис „ηστορίθη ι παρούσα κ[ο]ίμησις ιπό αγιογράφων Θεοχάρι κ(αι) Νικολάου“. В 1732 година зографът Алексиос от Янина изрисува иконостасните икони и стенописи в църквата.
През 1761 година Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на светогорския Иверски манастир.
Докато Роженският манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса.
Всяка година на 7 септември богомолци от цяла България и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на манастира – се извършва литийно шествие с чудотворната икона.
Проектът се съфинансира от Европейския фонд за регионално развитие и от националните фондове на страните, участващи в програма за сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020“. www.greece-bulgaria.eu/approved-project/65/
Be the first to leave a review.