18 малко познати и уникални места в Югозапада, където можете да се скриете от летните жеги и да се потопите в мистиката на вековете

Величественият Пирин, суровата Рила и мистичните Родопи – трите най-големи планини на Югозапада са пълни със скални образувания, уникални ждрела, приказни водопади, загадъчни старинни крепости и природни забележителности, които е грях един българин да не познава. За много от тях дори любителите планинари не са чували – заради слабата им реклама, неглижирането от страна на местните към уникалността им или по-затруднения достъп, но всяко от тези природни чудеса определено си заслужава да се види. И какво по-удобно време от лятната отпуска, когато в града дърво и камък се пукат от жега, а в планината е тихо, прохладно, спокойно, вълшебно и евтино.

Без да претендираме за изчерпателност, тук сме събрали 18-те най-непопулярни природни забележителности в Югозапада, до които още утре можете да стигнете. Повярвайте – заслужава си да ги видите и покажете на децата си!

Крепостта Церово

Крепостта Церово се нарежда сред най-мащабните планински крепости в България. Намира се на скалист рид със стръмни склонове на левия бряг на река Струма край село Церово, община Благоевград. По време на археологически изследвания е установено, че е построена около 3-и век. Използвала се е за защита от нападения. Укреплението има площ от 27 дка и максимални размери 180х260 m. Ширината на стените варира от 1.7 m до над 3 m. В югоизточната, най-висока част на укреплението е оформен вътрешен град.

Укреплението е построено в края на ІІ или началото на ІІІ век и след многократни разрушавания и възстановявания е изоставенo в края на VI или първата половина на VII век. През ІХ-Х век българите са построили отново крепостта, използвайки част от старите крепостни съоръжения.

Стобските пирамиди са скални пирамиди, които се намират край село Стоб, Кюстендилска област. Средната им височина е 7-10 м. Най-красиви са при залез слънце или на лунна светлина, а от тях се открива невероятна панорама към цялото Рилско корито. В село Стоб има туристически център, в който предлагат водачи и беседа.

Пирамидите са се формирали от лесно рушащи се скали и почва вследствие на течащата вода от дъждове или снеготопене, която е отмила горния скален или почвен слой. Те са разположени на няколко места и всички са в пропасти. За щастие около тези пропасти, с изключение на последната, има изградени предпазни парапети.

Според местна легенда Стобските пирамиди са вкаменени сватове. Някога те тръгнали към село Стоб, за да вземат местно момиче за невеста. Както си бил обичаят, невестата била забулена и никой не знаел хубава ли е, грозна ли е. По обратния път сватовете дружно запели песен-молба към вятъра, който да подухне и надигне булото на невестата, за да я зърнат поне за малко. Вятърът чул молбите, така и сторил – духнал силно и повдигнал булото, и в този час всички били смаяни от чудната хубост на девойката. Кумът, като видял приказната хубавица, не се сдържал и се навел от коня да я целуне. В този момент сватовете се вкаменили, ужасени от срама, който щял да стори кумът.

Водопади Бохемия

Водопадите Бохемия се намират до град Рила, на 1 км след града в посока Рилски манастир. Те са 11, а височината им е между 2 и 30 метра. За разглеждането им има изградена екопътека, като по маршрута има специални съоръжения, стълби, закрито място за отдих с барбекю и чешма. В началото на пътеката има и скален параклис с място за палене на свещи.

Царев връх е мащабно мегалитно светилище. Представлява част от обширна древнотракийска сакрална територия, разположена по билото на Рила планина (на 2000-2200 м надморска височина) между Марков връх и западното подножие на Царев връх, с обща дължина от около 5 км. Царев връх е мястото, където според Житието на патриарх Евтимий и народните легенди българският цар Петър I разговарял и се съветвал със свети Иван Рилски. Според учени мегалитният култов комплекс под Царев връх е големият езически предшественик на Рилския манастир, отстоящ на няколко километра в източна посока.

Той е бил важен култов център за древнотракийските племена, населявали региона през Желязната епоха и античността, в който са извършвани езически религиозни ритуали по периодичното обновяване на царската власт и вероятно по предаването на законите за управлението на държавата от Залмоксис на тракийския владетел.

Средновековен манастир Църварица

Манастирът се намира до Благоевград, близо до границата с Македония, в запустялата Веселинска махала на с. Църварица. Няма сведения кога този манастир е основан, нито кога е бил разрушен, макар че най-вероятно това е станало по време на кърджалийските размирици – в края на XVIII началото на XIX в. От незапомнени времена мястото на някогашната обител е било общоселско оброчище.
Допреди няколко години тук се събирали жителите на селото на Спасовден (Възнесение Господне), провеждана е служба с курбан. Интересно е, че когато сядали да ядат курбана, жените се отделяли от мъжете на друго „колело“.
Днес целият терен е обрасъл с дървета и храсти, но все още се забелязват основи на манастирските сгради. При руините на църквата, в източната й част, има интересна композиция, състояща се от три части: каменен кръст, каменен котел – служел за кръщене, и до него каменна паница – изпълнявала някаква друга функция в църковния ритуал. Подобно съчетание, от кръст и кутел, се среща в близкото до Църварица село Ветрен – при останките от църква в местността Кръсто – блато.

Бистришки водопад

Бистришкият водопад се намира в Рила, близо до дупнишкото с. Бистрица. Образуван е от Бистришка река, която е пълноводна по всяко време на годината, а височината му е около 35 м. Водата пада на няколко каскади, които са образувани от големи каменни блокове. Има поставени информационни табели, създадени са места за отдих, за барбекю, огнища за палене на огън. През лятото и пролетта е едно чудесно място за пикник. Разходката до водопада отнема около 4-5 часа пеша в двете посоки, като тръгването е от горния край на село Бистрица, където има паркинг.

Рилска скакавица е най-високият водопад в планина Рила. Намира се до хижа „Скакавица”. Водата пада от 70 м, което го прави един от най-красивите водопади в България. Леснодостъпен е през всички сезони. Зимата, когато замръзне изцяло, там се провеждат състезания по ледено катерене, но трябва много да се внимава, защото местността над водопада е лавиноопасна.

Скалното образувание Събиците, или Стъпалата, се намира в община Банско и е изградено от мрамор. Това са 7 зъбера, които наподобяват стъпала (по разложки събици).

Те са един от най-удивителните природни феномени в България. Разположени са по „реброто”, което се спуска от връх Каменица към Разложката котловина, и са изцяло в природен резерват Баюви дупки – Джинджирица.

Общата дължина на масива е 800-900 метра, а височината на „стъпалата” варира от 50 до 120 метра. Скалата е зърнеста и въпреки че на места е ронлива и има неустойчиви блокове, предлага доста добро сцепление за катерене в сравнение с повечето алпийски обекти в Пирин, изградени от мрамор.

Изходният пункт за скалния феномен Стъпалата е хижа „Яворов“.

Коматинските скали са един страховит ръб, в средата му има скала, наподобяваща главата на праисторическо чудовище. Прилича на слонска или по-скоро на мамутска глава, но без хобот или рога. Скалите от двете й страни са като вкаменени крила. Намират се на 25 км над град Симитли във Влахина планина, извисяват се над с. Брестово. Височината им е 100 метра.

Обектът не е популярна туристическа дестинация и все още не е включен в списъка със защитени територии. Местността предоставя условия за пешеходен туризъм и умерено планинарство, а от върховете на скалите се разкрива красива панорама към околния ландшафт на територията на двете държави.

Скалите са добре познати на иманярите, които често ги наобикалят. Мястото от векове е обвито в легенди и мистерии, които разказват за войводи, хайдути, комити, търсачи на иманета, за тайнствена пещера, която крие жълтици и алтъни. Тук всички вярват, че там има скрити жълтици, но те са прокълнати, защото са събирани от обири и грабежи по турско време.

На 3-4 километра от скалите се намира едно дряново дърво. В горната му част е оформена арка от самата природа – по този начин са се сплели два от стволовете. В Пиринско обаче всички вярват, че ако под арката на дряна мине бездетна жена, ще забременее. Според симитличани дървото наистина има някаква необяснима сила, но ако се спази определен ритуал: минава се три пъти през арката при изгрев слънце, жената трябва да се прекръсти, щом мине под арката, и да остави някакъв нишан или дар върху дървото – кърпичка, дреха или нещо друго.Кадин мост е каменен мост, един от най-забележителните паметници в историята на строителството в България. Намира се в село Невестино, област Кюстендил. Мостът се извисява над река Струма. На него има каменен надпис от 874 г. от Егира, което съответства на 1470 г. До моста има парк, който служи за отдих, почивка и риболов. От моста се разкрива гледка към Рила планина.

Мостът е дълъг около 100 и широк около 5 метра. Състои се от пет свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на моста, изграден от големи дялани гранитни блокове. Във всяка от колоните е оставен по един прозорец за оттичане на водата при пълноводие. Застлан е с големи гранитни плочи. От същия камък са и зиданите перила. Архитектурата му е смесица от антични средновековни и ренесансови форми.

Името „Кадин мост“ идва от турското „Кадън кюпраси“, или „Невестин мост“, и е свързано с легендите за построяването му.

Според едната строежът на моста не вървял, защото всичко, което вдигали майсторите през деня, нощем било отнасяно от буйните води на Струма. Затова майсторите решили, че за успешното му довършване ще трябва да дадат курбан една от жените си – тя да бъде първата, която на заранта ще им донесе ядене. Първа дошла Струма невеста, жената на майстор Манол (Мануил), и затова тя била зазидана в основите на моста. Оттук и мостът е наречен „Невестин” – на турски „Кадън”.

Според втората легенда мостът е построен по заповед на султан Мурад като сватбен подарък на една смела българска невеста. Когато тръгнал на военен поход, на това място султанът срещнал сватбари. Те не се побояли от султанските войски, а невестата се поклонила на султана. Когато той я попитал какъв дар иска, тя пожелала да се направи мост над реката. Мостът бил направен и наречен „Невестин“, или „Кадън” (по-късно видоизменено в Кадин).

Според трета легенда мостът бил изграден по настояването на местен турски съдия – на турски „кадия”, и оттам получил и името си „Кадин“ мост.

По пътя от Банско за село Осеново е разположено скално образувание Сватбата. Природната забележителност се намира над пътя. Легендата гласи, че млади влюбени били прокълнати от зла свекърва на сватбата им заедно с всички сватбари. В резултат на клеветата всички се вкаменили. Скалното образувание наистина прилича на фигури на хората, сред които е най-ясно изразена тази на разярената мечка. Тя е изправена на задните си лапи и олицетворява свекървата.

Причудливият скален феномен е разположен на площ от 31,1 хектара. Първата фигура от природното образувание е веднага след отбивката за село Осеново и представлява самотна 7-8-метрова скална гъба. Някои от фигурите са високи 25 м.

Местните наричат скалното образувание „Сватбата”, или „Людето”, заради легендата, която се разказва от векове и се предава от поколение на поколение. Тя също е свързана със злобна свекърва, проклела сватбарите, което явно е една и съща легенда, пригодена към повечето от скалните феномени в региона.

Любопитното е, че „сватбарите” се увеличават –  според проучвания на експерти корозивните дейности на ветровете продължават да извайват нови и нови скални фигури.

Тризнаци на 130 години живеят в горите в Кюстендилско. Това са гигантски секвои, които се извисяват в местността Ючбунар край кюстендилското село Богослов. Обявени са за природна забележителност през 1989 г. с цел опазване на вековни дървета. Тризначките са най-старите секвои Гигантея в България. Високи са над 30 метра и около тях се е самозалесила цяла горичка от около 100 секвои. Това е единствената у нас гора от този вид.

Първите дървета тук са посадени през 1890 година от лесовъда Йордан Митрев, а семената са донесени от моряк от родината на секвоите – планината Сиера Невада в Калифорния. По-късно лесничеи засаждат още 100 секвои и така се образува днешната гора.

Българската гора от секвои участва в конкурса „Европейско дърво на годината” през 2018 г. и бе класирана на 8-о място с общо 11 846 гласа.

Той е единственият път, по който може да се стигне до малкото санданско селце Любовище. Дълъг е 40 метра и е дело на човешкия труд. Хората от селото го прокопават не през скала, а през ронливата пясъчна пирамида. Това става през далечната 1961 г., а хората работят само с лопати и кирки и го оформят цяла година.

Скалното образувание Козият камък е в землището на с. Ковачевица. Козият камък е внушителна 30-метрова гранитна изветрена скала с множество правилно изсечени дупки в нея, които са с различна големина и според учените е била тракийско светилище – древна обсерватория. Има издълбани улеи, които са доказателство, че на това място са се извършвали свещени ритуали. Предполага се, че отвесните камъни са служели също така и като естествена крепост. Според някои археолози разположението на скалния масив е помагал на траките да наблюдават и охраняват района от високо.
От върха на скалния блок се разкрива панорамна гледка към Родопите, а в далечината на запад се виждат величествените върхове на Пирин.
Маршрутът до скалните образувания започва от ГС – Беслет и е със средна степен на трудност, което позволява самостоятелно изкачване.

На час и половина от с. Ковачевица се намира един от най-впечатляващите природни феномени в района – Синият вир. Разположен е в местност с живописна девствена природа – гъста борова гора и непристъпни скали, стърчащи от двете страни на всеченото ждрело на река Канина. Мястото представлява каскада от прагове и водопади, спускащи се с грохот в няколко дълбоки, издълбани от силата на водата вирове, където водата е с изумруден синьо-зелен цвят.

Пещерата е известна на местните от много години, но първите опити за нейното картографиране са едва през 1960 година.

Пещерата е двуетажна, като етажите се разклоняват. По долния й етаж текат водите на малка река, които преминават през целия долен етаж и излизат на повърхността в близост до село Рибново.

Вторият етаж на Маноилова дупка е сух и в него могат да се видят различни като дължина и ширина коридори, няколко зали, малки езерца и дори мънички водопадчета и прагове.

Температурата в пещерата е постоянна – 8-7 градуса през цялата година, което я прави идеален дом за големи популации от прилепи.

Вековните чинари на с. Гърмен

Намират се на половин километър от центъра на селото в близост до античния град Никополис ад Нестум. Двете най-атрактивни дървета в околността са от вида източен чинар и са на възраст над 600 г.

По-голямото е с обиколка на ствола от 10,50 м и с височина 24 м.

Древна крепост без име, обитавана повече от 3500 години. Не е ли невероятно? Всъщност по-невероятно е, че тя и до ден-днешен няма име. Наричат я Безименния град край Добринище.

Открита е сравнително скоро и съвсем случайно – през 2003 година, при строителни работи, свързани с изграждането на параклис „Свети Никола” в едноименната местност, от земята изникват крепостни стени.

Голямото количество находки из района навеждат на мисълта, че на това място е имало доста голямо и многолюдно селище, съществувало между 2000 година преди Христа и XVII век след Христа. Останките му са върху площ от 25 дка. Тук са открити скелети с ръст 1,8-2 метра. В днешно време тази човешка височина може да е нещо напълно нормално, но в онези времена това е внушителен ръст. Въз основа на този факт учените изказват хипотеза, че по тези места са живели траки от племето Даи, описани от Омир като смели и величествени, привличани за съюзници от гърците за войните помежду им. Открит е и некропол с 28 гроба, но за съжаление не са намерени погребални вещи, рисунки или други артефакти, които биха помогнали за името на града.

Това красиво място, намиращо в гъста борова гора, е идеален вариант за една недълга разходка, ако си в района. Началото на пътеката е на главния път между Банско и Добринище.