Петър Мицин: Световният рекорд първо ме зашемети, свестих се и излях емоциите си

За по-малко от 4 месеца през 2023 г. само 17-годишният Петър Мицин от Сандански постигна резултати, които остават неизличима следа в българското плуване.
Всичко започна с турнира в Одрин през март, където момчето от Велинград счупи за първи път държавните рекорди за мъже на 200 и 400 метра свободен стил. На 19 май стана първият българин, който слиза под 8 минути на 800 метра свободен стил. В Бургас Петър подобри отново постиженията си на 200 и 400 метра кроул.
За да дойде европейското първенство за девойки и юноши в Белград през миналата седмица. В сръбската столица Мицин спечели титлите на 200, 400 и 800 метра свободен стил. В първата дисциплина заслужи норматив “Б” за олимпийските игри в Париж догодина, а в другите две е с норматив “А”.
На 800 метра постави европейски рекорд за юноши, а на 400 метра – световен. Така той стана първият български плувец в историята, който чупи най-добро постижение на планетата. И статистиката за въпросните по-малко от 4 месеца е общо 10 поправки на държавни рекорди, като 2 от тях се оказаха европейски и световен, 3 европейски титли за юноши и 2 сигурни квоти за Париж 2024. Както сръбската емблема на тениса Новак Джокович каза на една пресконференция: Не е зле.
След завръщането си Петър Мицин, който на 19 август навършва 18 г., бе любезен да отдели време за разговор с “24 часа”.

– Нека да се върнем към началото на това, което те доведе дотук. Как започна с плуването?

– От малък исках да спортувам. Във Велинград нямаше особен избор. Имаше школа по плуване. Записах се в нея и нещата тръгнаха лека-полека. Започнах при треньорката Йорданка Пенина, лека ѝ пръст. Тя създаде основите, на които сега стъпвам смело. В началото, естествено, нямаше как да е толкова сериозно, но с малко напън от треньора и осъзнаване от моя страна навлязох в плуването и почна да ми се получава. С много търпение и труд се постига всичко, важното е да имаш това огромно желание да гониш успеха.

– Кога го усети?

– Мисля, че когато навлязох в юношеска възраст и спечелих титла на едно държавно първенство. Тогава плувах 50 и 100 метра свободен стил, защото още не смеех да се пускам на по-дългите дисциплини, тъй като нямах натрупан опит. Спринтовете ми пасваха добре. Та, времето ми за титлата бе много силно. Това ме накара да работя по-усилено. Трудът ми даде добър резултат. След това по желание на треньорката ми се пуснах и на 200 метра свободен стил. В началото не можех да си представя как ще го направя, но с времето се получи.

– Явно добре се получава, съдейки от резултатите в Белград. Преди заминаването, ако някой ти бе казал, че ще се върнеш от европейското със световен и континентален рекорд, 3 титли и 2 олимпийски квоти, какво щеше да му отговориш?

– Не знам. Аз отидох на европейското с нагласата да покрия нормативи за олимпиадата, а не толкова да гоня рекорди. Но пък трудът ми даде плодове, на което се радвам много. Това е най-хубавото чувство за мен – когато работя здраво, а това ми се отплаща.
– При последната си титла, съчетана със световен рекорд за юноши на 400 метра свободен стил, даде воля на емоциите си за разлика от предните 2. Вдигна победоносно юмрук. Какво ти беше в главата тогава?

– Чувайки шума от публиката в последните 10-15 метра, съвсем леко ми мина мисълта, че може би се движа в рамките на времето на световния рекорд за юноши. Пипайки стената и обръщайки се, погледнах към таблото. Като видях малкия надпис, индикиращ нов световен рекорд, не можах да повярвам. Бях зашеметен. После, така да кажа, се свестих и осъзнах, че съм световен рекордьор. С импулсивната си реакция някак излях напрежението в себе си.

– Какво е чувството да си първият български плувец, който чупи световен рекорд?

– Ще ми трябва време да го осъзная. В момента не съм под тази емоция. Радвам се много на успехите си. Те, разбира се, са факт и благодарение на моя личен треньор Николай Вакареев. С него работим усилено и се подлагаме на огромни лишения. Знаем обаче, че с търпение всичко може да се постигне.

– Кое според теб бе най-важното да се представиш по най-добрия начин на европейското?

– Освен положения труд може би ми повлия и представянето дотук през годината с няколко поправки на рекорди, което носи допълнително самочувствие. Всичко почна в Одрин през март. Преди турнира се бях разболял и заминах на прага на оздравяването. Пътувайки, си мислих как ще плувам, дали ще мога да изкарам дисциплините. Във водата обаче се почувствах добре. Слизайки под 3,49 мин на 400 метра свободен стил, се зарадвах много. Оттам почнах да трупам самочувствие, а това ме накара да се стремя към още по-силни постижения.
– В Белград го направи, и то впечатляващо. Свали значително от времената си – 8 и 4 секунди на 800 и 400 метра. Докъде можеш да стигнеш?

– При рекорда на 800 метра през май в Бургас плувах за първи път тази дистанция. Изглежда, че разпределението на силите ми бе доста неравномерно. Наблегнах в тренировките да изгладя това нещо и на европейското се получи. Заострянето също ми помогна в Белград. То представлява намаляване на обема на тренировката и засилване на интензивните упражнения.

Иначе, разбира се, че виждам потенциал да сваля още от времената си. Не мисля конкретно за това. Просто ще продължавам да работя в тази насока.

На 800 метра имам повече време за реакция и съответно достигане на максимална скорост. На 400 и 200 метра това не е така, тъй че трябва да имам много ясен план. Обръщанията също са от голямо значение. Според моя треньор моите се получават много добре. Същото важи и за подводната част. Затова ме кара да акцентирам на тях. Бързите обръщания печелят време, не само плуването.

– Трудно ли се държи темпо, когато около теб няма противници, както бе във финалите на 400 и 800 метра свободен стил?

– И на двете дистанции така си разпределих силите, че втората да ми е по-силна, да натисна тогава. Успях да задържа темпото и това ме доведе до тези резултати. Иначе обикновено във водата не гледам къде са другите около мен. Това може да те накара да се увлечеш по темпото на другия, пък той да има запазени сили за по-късен етап и тогава да те задмине. Та, предимствено гледам себе си, но при някои ситуации е важно да се следят съперниците. Ако знам, че имаме постигнати близки времена например.

– Всъщност имаш ли някакъв специален ритуал преди старт?

– Не бих казал. Сядам на стола и си представям как ще направя плуването.

– Би ли посветил на някого успехите си на европейското?

– На моя личен треньор Николай Вакареев и на покойната Йорданка Пенина. Тяхна е огромната заслуга за постигнатото от мен.

– В такава форма не съжаляваш ли, че няма да плуваш на световното във Фукуока за жени и мъже по-късно този месец, въпреки че имаш покрити нормативи?

– Не съжалявам. Ако плувам в Япония и после на юношеското световно в Израел, ще се натрупат много състезания едно след друго и това ще доведе до доста голямо напрежение. Затова не съм разочарован.

– Учиш средно образование. Планове за след това?

– Извън басейна съм на индивидуална форма на обучение в спортното училище в Сандански. Явявам се на изпити. Когато ми остава време на лагерите, гледам да уча, за да се подготвя и да съчетавам двете неща.

Към момента нямам точен план за продължаване на образованието си. Минавал ми е през главата вариант с университет в САЩ. Черпя информация за тях от моите съотборници в националния отбор. Има обаче време. В момента това не ми е приоритет. Сега основните ми цели са световното за юноши в Израел и олимпиадата в Париж догодина.

– Какво ще те направи доволен там?

– Да участвам във финалите на 200, 400 и 800 метра свободен стил.