15 ноември в българската история
-
- ноември 15, 2014
Денят 15 ноември ще остане в българската история с това, че след победите при Драгоман и Цариброд и Пирот е превзет от Българската армия по време на Сръбско-Българската война (1885), както и през 1990 година Седмото Велико народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България.
2010
С указ на президента се връчва орден „Стара планина“ първа степен на Кръстю Станилов – за изключително големите му заслуги за развитието на българската икономика и по повод 75 години от рождението му, и на проф. Богдан Богданов за значимия му принос към развитието на науката, образованието и гражданското общество и по повод 70 години от рождението му.
2000
Опозицията иска оставката на председателя на XXXVIII Народно събрание Йордан Соколов, но не получава достатъчна подкрепа при гласуването.
Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София. Завършва специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1956 г. Специалист е по гражданско и търговско право. Секретар е в Държавния арбитраж от 1956 до 1958 г. Соколов е адвокат в София от 1958 г. до 1980 г. Член е на адвокатския съвет. Членува в Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България. Член е на Централната избирателна комисия за парламентарните избори през юни 1990 г. Юридически съветник е на президента Желев в периода 1990-1991 г. През 1990 г. става член на Националния клуб за демокрация в СДС. Член е на Националния координационен съвет на СДС. Соколов е член на Националния изпълнителен съвет на СДС от април 1995 г. до март 2002 г Заместник-председател е на СДС от февруари 1997 г. до март 2002 г. Депутат е в XXXVI Народно събрание. Министър на вътрешните работи през 1991-1992 г. Депутат от Плевен е в XXXVII Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател e на ПГ на СДС в XXXVII Народно събрание. Участва в заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на 4 февруари 1997 г. Депутат от Плевен е в XXXVIII Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател е на XXXVIII Народно събрание. Йордан Соколов е ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Председател e на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията и на Съвета по европейските въпроси. Депутат e от Стара Загора в ХХХIХ Народно събрание от парламентарна група на Обединените демократични сили. Член е на Комисията по правни въпроси и е заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в ХХХIХ Народно събрание. Йордан Соколов владее руски и френски език.
2000
Създадено е ново гражданско-политическо движение, наречено „Път за България“. В основата му са вижданията на депутата от СДС Светослав Лучников, който критикува президента Петър Стоянов, затова че се опитва да се дистанцира от СДС. В него влизат формации като – Българският демократичен форум, Съюз „Истина“, Съюзът на офицерите от военните на Н. В. училища.
1990
Великото народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България.
1990
Министърът на външните работи Любен Гоцев е приет от генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер.
Организацията на Северноатлантическия договор е доброволна система за сигурност на независими държави. Северноатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон от външните министри на 12 държави (Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, САЩ, Франция, Холандия); Гърция и Турция се присъединяват през 1952 г., ФРГ – през 1955 г., Испания – през 1982 г., Унгария, Полша и Чехия – през 1999 г., България – през 2004 г. Договорът създава съюз за колективна отбрана по смисъла на чл. 51 от Хартата на ООН („…неотменното право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията…“). Основни органи за формиране на политиката и вземане на решения са Северноатлантически съвет, Комитет по планиране на отбраната, Група за ядрено планиране, Военен комитет (с особен статут) и Генерален секретар. Дейността на НАТО се допълва от независими парламентарни и неправителствени организации: Северноатлантическата асамблея (от 1999 Парламентарна асамблея), Асоциация на Атлантическия договор (ATA), Междусъюзническа конфедерация на запасните офицери (CIOR). След 1989 г. НАТО приема нова стратегическа концепция, по силата на която организацията засилва своята координация и сътрудничество с други международни организации – ООН, ОССЕ, ЕС, ЗЕС и др. След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. е създадена коалиция срещу световния тероризъм. България получава покана за членство на 21 ноември 2002 г. на срещата в Прага, и става пълноправен член на 30 март 2004 г.
1971
В София започва първият конгрес на Съюза на научните работници.
Съюзът на научните работници в България е творческо обществено-професионално сдружение, основано на 30 октомври 1944 г. с пръв председател академик Асен Хаджиолов. В периода 1958 – 1990 г. Сдружението издава собствен бюлетин – “Научен живот”, а от 1990 г. – сп. “Наука”. От 1948 г., Съюзът е член на Световната федерация на научните работници.
1971
В Москва България подписва спогодба за създаване на Международна спътникова система и организация за космически връзки „Интерспутник“, която влиза в сила от 15 юли 1972 г. В “Интерспутник” днес участват 24 държави. Организацията предоставя директен достъп до глобални и регионални системи за сателитни комуникации, за телекомуникационни оператори и корпоративни клиенти. Услугите на “Интерспутник” се осъществяват посредством три руски сателита – Express-6A, Express-3A, Express-A1R, както и сателитите LMI-1 и Yamal-200.
1948
Произнесени са присъдите срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП, с което се слага край на легалната опозиция. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница и отвличане на самолет на българските авиолинии.
Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е в Оряхово на 9 март 1882 година. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните й дейци, Лулчев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 до 1931 г. е избиран последователно за народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е неин представител в Националния комитет на Отечествения фронт. През юни 1945 г. Лулчев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Народен представител е в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г.. Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 година.
1927
Българският съюз за мир подава петиция пред Общото събрание на ОН срещу жестокостите на румънската администрация над българското население в Южна Добруджа.
1924
В София е проведена конференция на комунистическите дейци в добруджанското движение, която взима решение за оформяне на комфракции начело с Централна добруджанска комфракция (Върбан Петров, Дочо Михайлов и Ради Ганчев).
1885
По време на Сръбско-българската война българските части влизат в Пирот (na 27 ноември по нов стил).
В започналото контранастъпление българската армия разгромява сръбските войски при Драгоман, Цариброд и достига Пирот. Противникът в състав три пехотни дивизии и конна бригада е подготвил отбраната на Пирот с цел да спре настъплението на българския Западен корпус до подкреплението на нови резерви или до намесата на Великите сили. Настъплението на Западния корпус започва рано сутринта на 14 ноември. Противникът открива силен огън. През деня особено тежки боеве се водят на левия фланг. До вечерта са овладени височините Диван и Черни връх. Успехът на левия фланг позволява да развият настъпление и войските от центъра. До вечерта те приближават Пирот, но поради откритите си флангове остават извън града. На следващия ден (15 ноември) настъплението продължава, като дясно-фланговата колона атакува противника и овладява командните височини. Левият фланг постига същия успех, което позволява на войските в центъра да овладеят града. Противникът напълно разстроен бързо се оттегля, а българските войски преминават в решително настъпление.
На 15 ноември се раждат:
1933
Роден е Васил Димчев Стефанов – български театровед и критик. Завършва театрознание във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1958 г. (дн. НАТФИЗ,). Литературен сътрудник и редактор е в списание “Театър” в периода 1958-1970 г. От 1970 г. е научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН. Защитава кандидатска дисертация на тема “Проблеми на композицията в съвременната българска драма” през 1969 г. Член е на СБП. Печата за пръв път през 1954 г. Автор е на театрални студии, теоретико-критични изследвания, статии за актьори, режисьори и спектакли. Директор е на НТ “Иван Вазов” от 1990 до 1999 г. Книги: “Драма и композиция” (1965 г.), “Съвременен куклен театър” (1971 г.), “Театрални срещи” (1973 г.), “Абсурдизмът или Театър на отчуждението” (1977 г.) и др.
1872
Роден е Иван Атанасов Русев – български офицер, генерал-майор от 30 май 1917 г. Завършва Военното училище в София през 1892 г. и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург през 1900 г. През Балканската война от 1912-1913 г. е началник-щаб на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. По-късно става началник-щаб на II военно-инспекционна област. През Първата световна. война е началник-щаб на Втора армия, а след това командир на 7-ма пехотна Рилска дивизия и на 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Русев е първият директор на трудовата повинност през 1920-1921 г.; министър е на вътрешните работи в кабинетите на Ал. Цанков и Андрей Ляпчев в периода 1923-1927 г. Осъден е на смърт от т. нар. Народен съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.
Редедактира „Военен журнал“ (1902-1903 г.) и в-к „Военни известия“ (1902 г.). Съчинния: „Добро поле и втора пехотна Тракийска дивизия“ (1921 г.), „Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците. 1912-1912” (1923 г.), съавтор е на „Учебник за подготовка на подофицери“ (1927 г.) и др.
1866
На 15 ноември 1866 г. (27 ноември по нов стил) е роден Стефан Иванов Данаджиев – български лекар-невролог и психиатър, член на БАН от 1902 г. Завършва медицина във Виена през 1893 г., където специализира психиатрия и нервни болести в периода 1893-1894 г. Завежда Нервно-психиатричното отделение на Александровската болница в София от 1901 г. до 1924 г. Секретар е на Природо-математическия клон на БАН в годините 1921, 1922, 1935 и 1936 и е негов председател през 1928 г. и 1929 г. Член е на Виенското психиатрично и неврологично дружество, на Международната лига за борба с епилепсията.
Трудове: „Върху неврастенията – нервна слабост“ (1896 г.), „Невменяемостта в нашия наказателен закон“ (1922 г.), „За афекта. Раздразненото състояние в углавния процес“ (1927 г.), „Принципите на психическата хигиена“ (1935 г.), „Психопатични личности“ (1941 г.) и др. Стефан Иванов Данаджиев умира през 1943 година в София.
1864
На 15 ноември 1864 г. (на 27 ноември по нов стил) е роден генерал-майор Станю Топалов, главен интендант на Главно тилово управление през Първата световна война (1915-1918).
1861
На 15 ноември 1861 г. (на 27 ноември по нов стил) е роден Петър Марков Тантилов – български офицер, генерал-лейтенант от 1918 г. Става офицер с първите четирима българи от командата на “волноопределяющите се”. Завършва артилерийска школа в Царско село, Русия (1884 г.) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1908 г.). През Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на батарея на 1-ви артилерийски полк и се проявява при отбраната на Сливнишката позиция. След войната е инспектор на артилерията от 1887 г., неин началник от 1889 г., командир е на артилерийски полк и инспектор на въоръжението в периода 1904-1912 г. През Балканската война е началник на артилерията в III-та армия и участва в настъплението към Лозенград, Люлебургас, Бунар Хисар. Произведен е в генерал-майор през 1914 г. През Първата световна война е началник на 1-ва Софийска дивизионна област през 1915 г., на Нишкия укрепен район от 1915 до 1916 г. и на Главното тилово управление (през 1916 г.), както и инспектор в Главната квартира. От 1918 г. е преминава в запаса.
1792
Роден е Никола Пиколо – български учен и книжовник. Пиколо получава първоначалното си образование в Търново, а по-късно заминава за Букурещ, където учи при известния гръцки просветител Константинос Вардалахос. По-късно става учител по френски език в гръцката школа на остров Хиос. От 1817 г. до 1820 г. живее в Одеса, след което заминава за Лондон и Париж, за да популяризира освободителната борба на гръцкия народ. Преподава в Йонийската академия на остров Корфу, следва медицина в Болоня и Пиза; практикуващ лекар е в Париж и Букурещ. От 1840 г. до края на живота си живее в Париж. Занимава се с научни изследвания, сътрудничи на различни френски и гръцки списания и вестници; развива активна книжовна дейност; защитава идеята за автономия на България; завещава 12 000 франка за търновските училища. Никола Савов Пиколо умира през 1865 г.
На 15 ноември умират:
2007
Умира Николай Зидаров, български поет.
2000
Умира Д-р Петър Дертлиев – български лекар, рентгенолог, политик. Завършва медицина, специалност „Белодробни заболявания“ в Медицинския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Арестуван е многократно като организатор на стачки между 1934 и 1940 г. Избран е за народен представител на БРСДП (о) във ВНС през 1946 г. През 1948 г. е осъден на 10 години затвор по политически причини. Председател е на БСДП от 1990 г., директор на вестник „Свободен народ“ от същата година. Петър Дертлиев е почетен председател на БСДП.
1985
Умира Димитър Панов (Д. П. Иванов) – български драматичен и филмов актьор. Работи в самодейни и провинциални театри. Дългогодишен актьор в Пловдивския театър (от 1959 г. до смъртта си). Създава характерни роли в „Ревизор“ на Н. В. Гогол, „Чичовци“ и „Хъшове“ на Ив. Вазов, „Прокурорът“ на Г. Джагаров и др. По-известните му роли в киното са в „Горещо пладне“ (1966 г.), „На живот и смърт“ (1974 г.), „Хайде, дядовци“ (тв, 1981 г.) и др.
1938
Умира доктор Петър Ников (П. Н. Попов) – български историк медиевист, член на БАН от 1937 г., доктор на Виенския университет ( 1912 г.). Петър Ников е роден през 1884 г. Следва в Мюнхен история, нумизматика, византология, класическа филология; във Виена получава докторската си степен по история на Балканския полуостров. Ученик е на професор доктор К. Иречек. През 1920 г. постъпва в Софийския университет. Автор е на исторически студии за българо-унгарските отношения и татаро-българските отношения през средновековието. Занимава се специално с история на Видинското царство и на последните Шишмановци.
Отделни издания: „Възраждане на българския народ“ (1928 г.), „Църковно-национални борби и постижения“ (1928 г.), „Българското възраждане във Варна и Варненско“ (1928 г.), „Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция“ (1934 г.), „Второ българско царство…“ (1937 г.).
През 1928 г. започва заедно с професор В. Златарски и професор Мутафчиев издаването на „Българска историческа библиотека“. От 1936 г. ръководи Катедрата по история в Софийския университет, председател е на Историческото дружество от 1935 г.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни”;
www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
