Горещи думи! Константин Пашкулев пред Топ Преса: Емил Димитров ми каза искам като умра да продължиш да ми пееш песните“ и аз му казах „Емо, обещавам ти”.

Константин Пашкулев е роден на 23 март 1966 г. завършил е български език и иистория в ЮЗУ – Благоевград по времето, когато според думите му все още не е бил “платен ПУЦ”. След като започва работата си като преподавател по български език и литература, завършва задочно журналистика в СУ “ Св. Климент Охридски”. Автор е на 9 стихосбирки и една литературоведска монография Автор е на текстове на поп и рок песни, кавъри на чужди песни и македонски песни. Работил е с Композиторите Александър Кипров, Николай Кръстилов, Стоян Джамбазов – Джемби, Здравко Георгиев, Ицо Петроff, Евгени Димитров – Маестрото и Годжи, Васил Делиев и Петър Станков.Песни по текстове на поета за участвали в конкурсите “Пирин фолк” – Сандански, “Пирин фолк” – Банско и в четвъртфинала на конкурса за BG песен за “Евровизия”. Те са звучали от ефира на БНТ 1, “Фолклор” ТВ, “ФЕН” ТВ. Регионалната ТВ “Алома” засне и излъчи биографичния филм “В света на Коцето”, а биографични очерци и интервюта за него са излъчили “Нова телевизия”, Канал “Пирин” и ТВ “Седем дни”. Като журналист е участвал с авторски материали в Програма “Хоризонт” на БНР, в-к “Телеграф”, регионалните – радио Благоевград, Дарик радио, в-к “Струма” и в-к “Нова Места” и други местни медии.
Константин Пашкулев е първият съставител на дискографията на Лили Иванова – систематицазия на всичките и издадени на звуков носител песни, класифицирани по албуми, композитори и текстописци. През 2001 година, непосредствено преди турнето на Лили Иванова в Щатите и Канада, българският вестник “Форум” в Монреал, публикува обзорната статия на Константин Пашкулев за българската мегазвезда “Песента е живот”.
Сценарист и режисьор е на 4 концерта спектакли:
“Присъда любов” – 2001 г. с рецитал на Драго Драганов
“Без маска” – 2005 г. с рецитал на Донна Карпатова
“Присъда песен” – 2006 г., с рецитал на Мими Иванова,
заснет и излъчен от Канал “Пирин”
“Моят град” – 2008 г., с рецитал на Донна Карпатова.

Колко време си се занимавал с журналистика?

-32 години на свободна практика. Завърших Български език и История, започнах като учител в село Дебрен. Липсваше ми студентският живот. Тогава беше още евтин и още първата година записах задочно журналистика в Софийския университет.Изкарах малко по-съкратен курс – вместо пет, три години, защото ми признаха много специалности от фиологията в Благоевград.

Къде практикуваше журналистика?

-На най различни места. Първо започнах на първият частен вестник „Нов пирински вестник“ беше за благоевградският регион през 1991г.След това стана „Пиринско дело“ старият вестник, след това стана „Пирин нюз“.След това бях и на радио „Благоевград” и програма „Хоризонт”. Разбира се съм бил и на Топ Преса, преди това на вестник”Хроника”пак местния.

Защо реши да се откажеш?

-Защото вече е свързана с много първо нерви,второ физическа дейност. Трябва много обикаляне, много тичане , звънят ти шефовете и примерно „има едно събитие в Делчево”. Преди, когато бях по- здрав физически имах колело и това ми беше автомобила с който тичах по тия места.Освен това станаха страшно малко парите и понякога,  за да направя едно интервю,а аз съм правил интервюта с много големи певци като Васил Найденов, Йорданка Христова, Лили Иванова и като  седнем на едно интервю аз съм длъжен да платя по една водка и например две водки и две безалкохолни ми излизат колкото хонорара на интервюто.

Разбрах,че пишеш книги. От колко време се занимаваш с това и кое те вдъхнови?

-Пиша стихове от ученик. Едва 1992г.издадох първата си стихосбирка. Тогава получавахме много малко пари като учители и намирах спонсори. За първата книга ме спонсорира един приятел от София, след това втората местен бизнесмен, третата също един журналист Тодор Минев,четвъртото издание също го спонсосираше той  ,покойник е вече. И 5,6,7,8 до 10 само спонсори, но поезия се пише както казахме с предварителния разговор само когато си влюбен или разочарован. В един момет преди 11 години реших, че вече няма какво ново да кажа първо и второ всеки втори в България пише поезия, че е най-лесно и те са такива стихоплетци, римуват повече и мисля, че пишат стихове като направят няколко изречения. Реших, че няма нищо ново какво да кажа на моите читатели и за това благодарение на Веселин когато му прочетох първите романи бях поразен и казах „Весо, как се реши да тръгнеш към проза, аз също искам, но не съм готов”. В един момент обаче реших,че съм готов и написах повестта след „Тютюна”,а именно  „Кармата на Ирина”. Това е продължението на романа”Тютюн”, който е любимият ми роман. Когато го прочетох за пръв път бях в осми клас, а той тогава се изучаваше в 11 клас .Аз в 11 клас вече го знаех на изуст. След като написах това реших,че вече аз съм за проза и драматургия. След това написах четири пиеси,много интересни и предпоследната ми книга, която излезе преди няколко месеца е „Пираминалното раждане Кича”,която е една иронична повест. В момента излиза 20-тата ми книга „Неказаното за Емил и Лили”, което са лични спомени от познанствата ми с тях. С Емил бяхме много близки ,а с Лили Иванова само едни добри познати,но съм имал много лични контакти с тях и всичко това е описано в тази книга, която ще излезе до две седмици.

Какви са бъдещите ти планове за тази година?

-Ами записвам и песни. В момента правя и нови такива, като повечето са хитове на Емил Димитров, защото с него бяхме много близки. Гласът ми много прилича на него, той ми го е казвал лично,като сме били на купон и аз като запея и той вика ”ее пееш много хубаво,като мен почти. Искам като умра да продължиш да ми пееш песните“ и аз му казах „Емо, обещавам ти”.

Топ Преса финансира клипа към песента „Южно Градче“ :