Стоян Мавродиев: Татуирането не е нещо, което може да се научи за един ден!

Кога започна да се занимаваш с рисуване?
– Като малък, в гимназията 7 за 8 клас започнах да уча рисуване. Завърших гимназията с рисуване, след това кандидатствах в университета. Първата година не ме приеха. Отидох в казармата, след това кандидатствах пак и ме приеха. Нали помниш, през 90-те години беше много трудно. Нямаше работа. По магазините нямаше нищо. Родителите не можеха да ми помогнат финансово, да ме издържат, и намерих начин сам да се издържам. Започнах да правя татуировки основно за пари. Никога не съм мислил, че това ще ми е професията в живота. Ходех пеша на училище. Минавах отзад, зад казармата…А когато валеше ставаше много кално, локви… В моя клас имахме 30 момичета и аз отивах целия в кал… не ми беше много приятно.Трудни времена бяха тогава.

Помниш ли първата татуировка, която направи, с каква машинка?
– Първата татуировка, беше чисто любителска с правена машинка, с електро моторче от касетофон. Иглите бяха от струни. Острехме ги на шкурка… Първата татуировка я помня на един приятел от махалата. Имаше желание да се рисува и ми гласува доверие.

И стана добре, така ли?
– Да стана добре, малко трайбълче на ръката. Изпълнихме го, той и до ден днешен му се радва. В течение на време се запознах с едни момчета, те не правеха татуировки, но имаха студия по Слънчев бряг и за тях работеха хора. Отвориха тука едно студио на завоя. След време си тръгнаха…След това фризьорката Ели, реши да се свърже с мен те отваряха салон и искаха да си плащат наема по леко защото знаеш всяко начало е трудно. Започнах да се интересувам малко повече за техника за модели. Свързах се с хора, които работят по чужбина и малко по малко взех да се уча на занаят. Това не е нещо, което може да се научи за един ден, това е рутина, която се натрупва, тя има и чисто инженерна част не само художествена. Ти трябва да знаеш, тая машина какво представлява, какво съдържа в нея, как да работи правилно. Трябва да поставя боята максимално безобидно в кожата, за да може това нещо да остане във времето, не да е хубаво само за момента. Като погледнеш този татус и след 10 години, пак да си е хубав, като в началото. Трябва да знаеш боите какви са. Всеки един цвят е строго индивидуален, сам за себе си. Има по редки бои, има по гъсти бои. Трябва да се съобразяваш и с мястото, което ще татуираш. Има по болезнени места, има и по меки, където боята захваща, то не е боя, то е мастило пигмент, да захваща по- лесно. Има и такива, които трябва малко по- специално отношение.

Тук в твоето студио гледам има доста бои. Те качествени ли са?
– Боите с които аз работя са направени точно за тази цел, да се татуират хора с тях. Те са клинично одобрени със сертификат. Аз принципно се снабдявам с тия неща, само от Щатите. Там това е много голяма и много добре развита индустрия. Хората знаят какво правят. Ние, докато сме били ограничени, те са правели татуировки много професионално.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса