Само в Топ Преса! В Разлог има една козеферма, в която любовта към животните и земята се предава от поколение на поколение.

Близо до Разлог има една козеферма, в която любовта към животните и земята се предава от поколение на поколение.

Една семейна ферма, в която има прекрасни животни и много любов.

Иван Мутафчиев, фермер:

– Колко кози имате в момента?

– Около 250, но са малко, не е това, което искаме, но на един път не става, стъпка по стъпка.

– Търпение трябва.

– От 2009 г. Доста години са вече. Хубаво е, че младите поемат нещата в свои ръце и ние разчитаме на тях за всичко – иновации, нови продукти, участия в изложения – и се опитваме да оцеляваме и да вървим напред.

– Има поколения лекари, поколения адвокати, но лично мен много ме радва, когато видя поколения фермери.

Георги Мутафчиев, фермер:

– Наследствеността във фермерството у нас не е много често срещана. Това, което забелязваме на Запад е малко по друго яче, но самото разбиране за фермерството лека по лека и при нас започва да се осъзнава – че без фермерство няма да има храна. Това е една нисша, която трябва да се продължава, още повече,  когато е минало най-трудното, първите години…

– Първите пет години?

Иван Мутафчиев, фермер:

– Да, първите пет години. При хората е същото. Трябва да започнат да ходят. Така е и в бизнеса. Когато не знаеш, питаш, разпитваш, интересуваш се, гледаш каква стока да вземеш, как да я храниш, как да произвеждаш от нея всички неща и с годините става по-лесно, защото всичко е канализирано. Макар, че пак се учим от много неща.

Георги Мутафчиев, фермер:

– Ние непрекъснато изпробваме различни идеи. Някои от тях са успешни, други – не. Сега в момента работим по обновяване на фермата, за да може да се получи една така по-красива и по-приветлива обстановка дори и за посещения от деца, от групички, от ученици, за да могат да имат досег до тези животни. Преди седмица в Германия забелязахме, че и в техните зоопаркове калоферската коза вече е експонат!

– Сериозно?

– Да, това е едно животно, което все по-рядко се среща, пък ние имаме условията да дадем достъп на хората – да го докоснат, да го видят, да го пипнат, да научат нещо интересно.

Иван Мутафчиев, фермер:

– Идеи има! Младите вече ни дават повече напътствия, ние слушаме. Няма начин, трябва да се слуша. Докато бяха малки, те слушаха, сега вече ние слушаме! За да върви работата, трябва да има разбирателство и идеите да бъдат едни и същи, да се приемат, за да може да се изпълняват, доколкото може.

– То не може без спорове. Спорите, нали?

– Това не са спорове, караници са! Но след караниците вече имаме решение.

– Георги,  на колко години започна?

– Ами, предполагам, че 14 или 15-годишен тийнейджър. Така започна и моето занимание с производство на млечни продукти – една-две години след това, в центъра на Брюксел на едно изложение на уникални храни от Източна Европа, на което взехме тогава участие.

– И стигаме до 2021 г., когато ти си нашият български представител на Форума за млади фермери.

– Точно така. Ние участваме в различни изложения, в различни срещи и осъзнаваме, че всъщност не можем да се борим с голям капацитет като мляко, като сирене, но за сметка на това можем пък да бъдем по-иновативни, да създаваме по-бутикови продукти. Именно тогава, 2021г., започнахме и с разработката на първите напитки от течна суроватка от козе мляко. Сега, на този етап, по-отношение на млечните продукти разработваме една нова линия от напитки, които са базирани на суроватката от козе мляко. Те ще бъдат газирани с натурална газирана вода и с биологични концентрати от различни плодове. В момента работим и по наш проект, който е за изграждане на един нов цех, който отново ще бъде тук, в град Разлог, за лиофилизация и сушене на неорганични плодове. Освен тези натурални сирена, които правим, за първа година се разработват и нови видове сирена, които са с различни билки, с микс от гъби и трюфели, с различни подправки, с цел да може в крайна сметка хората да открият и нови вкусови комбинации. Така се получи, че бяхме  първата и за момента може би, да не кажа единствената ферма, но си оставаме една от малкото ферми в района с био козе мляко, която продължава да работи, тъй като и трудностите на професията в този 10-годишен период, в който работим, се отразиха на доста хора. Така ние успяхме да запазим нашата идентичност и в крайна сметка да запазим и продуктите, и работата си, която извършваме и дори да опитваме и да се развиваме.

– Може би кризите по-лесно се преодоляват, когато стопанството е семейно и цикълът е затворен?

Иван Мутафчиев, фермер:

– Да, не е лесно да направиш всичко това. И да затвориш цикълът не е лесно, защото трябва да се занимаваш и със стоката, и с производството, и с пазара, който е най-важен, но затова трябва да имаш хора около себе си, които да работят. И другото, което според мен е важно, е хората да започнат да се кооперират, трябва да се кооперират по-някакъв начин, да се свързват и с други изкопни цени и за всичко така, че да може да се върви напред. Това е пътят, по-който можем да оцеляваме и да се развиваме.

– Дали ще ни стигнат, общо казано, силите, ако щете и като народ, да се преборим с всички несгоди и всички кризи?

– Абсолютно! Тук няма две мнения по въпроса. Ние трябва да оцеляваме.

– Вие сте, като че ли от малкото хора, изключения, хубави изключения, които все пак успявате да се запазите, ето даже и увеличавате! На какво, според вас, се дължи това нещо?

– Първо трябва да си инат и да работиш на инат над всичко. Като не върви, да кажеш: „Днес не върви, утре ще тръгне!“ На другия ден пак не върви, пак казваш: „Днес пак не върви, другия ден пак ще тръгне!“ След лошото винаги идва хубаво,  така че човек трябва да може да изтърпи моментите, които са трудни и вече да почне да работи нормално и трябва да вървиш нагоре полека лека.