На гости в Джигурово! Баба Роска и дядо Никола Златкови прославиха Джигуровския „парламент“

Село Джигурово отстои на 6 км от общинския център Сандански и това обстоятелство създава предпоставки за няколко  предимства, по- малка емиграция, жизненост на селището и житейска перспектива. Кметът, като институция, а и като истински патриот, го определя като проспериращо село, в което живеят много трудолюбиви хора. Има сериозно ромско присъствие. Забележително е, че трудно ще познаеш кой е ром, кой не. Част от циганските къщи са най-хубавите в селото. Проблемът е, че от няколко години по различни поводи декларират и се пишат мюсюлмани, турци, което въобще не отговаря на истината.

Млади семейства има ли в Джигурово?

-В Джигурово имаме  млади семейства, но повече от ромски произход, защото при тях като че ли няма криза. Те си се женят, правят си сватба, раждат си деца и в училището  85% и повече са от ромски произход. Но това няма значение.

Разбрах, че това ромско население изповядва исляма. От кога така?

-Тук по стария архив в Джигурово има три семейства признати за турци, останалите се водеха цигански, ромски.

Като оптимистичен факт кмета отчита, че тютюнопроизводството отново се завръща като основен поминък за доста семейства в Джигурово. Така ли е?

-Тази година е малко по-добро положението. Явиха се  три-четири фирми, които сключиха договор с наши тютюнопроизводители и имаме надеждата за в бъдеще да бъде малко по-добре. Имаме договорирани около 480 декара тютюн. Това е много радващо. Преди години тук в Джигурово се произвеждаха от  150 до 200 тона тютюн. Сега се очаква хубава реколта и хората ще бъдат много по-задоволени.

Село Джигурово е известно в региона с още две забележителности –  селския парламент и джигуровския явор в центъра на селото. Яворът е свидетел на много  събития, а под неговата корона се провеждат привечерните сесии на Джигуровския парламент. Иначе казано, това е мястото, където  в свободното време хората се срещат, разговарят, коментират и анализират важни селски и обществено-политически събития  в страната и чужбина. Както е редно, потърсихме за разговор и  за интервю общопризнатия председател на селския парламент Митко Чорпов.

Чичо Митко, това ли е вашия Джегуровски парламент тук под явора?

-Под явора, но сега е работно времето и няма ги членовете, само ние тук – председател и заместник-председател.

От колко време тук се събират хората, за да дискутират различните теми?

-От много време. Това е площада в Джегурово.

Какъв е дневният ред?

-Различен, коментираме най-различни неща -политика, земеделие и лакардийки, както се казва на по-прост език.

Тук хората по-искрени ли са, отколкото в другия парламент?

-Много, защото ние няма за какво да лъжем. Там много ни лъжат, а и ние трябва да им вярваме. Нашите депутати, парламентаристи, оприличавам ги като един момък или пък една мома и да лъжа, ще те взема миличка, сладичка, така-онака, докато тя легне и си свършат работата и той стане, подбере се и бяга, не й дава дори ръка да стане. Ето това е, лъжат те. Стига толко лъжи, бе, стига толко лъжи. За пенсиите нали ние сме работили, ние сме дали, ние сме внесли в тая хазна. Къде са ни парите, кой ги изяде? Тия пари са наши. С тях работят. Ами като работите, ще ги върнете. Нали като вземеш назаем, се връщат. Нали и банката дава пари, но с лихва. Аз имам 35-36 години трудов стаж и се пенсионирах на 64 лв. Пенсия и от овчарски, напрегнати години.

А защо теб те избраха за председател на този селски парламент?

-Понеже аз живея тук и съм общителен човек, имам контакти много и малко повечко разбирам от другите.

Вашият Джигуровски парламент стана много известен. Сега виждам, че тука си получил и писмо от Караков. Може ли да го отвориш да видим какво е?

-Може.

Защо сте станали толкова известни?

-Ами благодарение на председателя на парламента.

Значи пак на теб?

-Пак на мен разбира се.

Нека да видим тук какво е получил чичо Митко от Полша

Писмото започваше така:

-Уважаеми народни представители, представящи единствено себе си, и така трябва да е, защото представителната демокрация е едно от най-големите измами. Моля да прибавите към дневния ред и моите няколко точки за обсъждане, най-добре някъде на топличко, защото под явора все още може да е студенко. Погалете явора от мен, за да бди над вашето здраве. Откакто разбрах, че и дърветата  имат нервна система и изживяват нещо като емоции, имам покорно благодарствено отношение към тях.

Нататък следват философски и религиозни авторови тези, които биха били полезни, ако понякога се включват в дневния ред на Джигуровския парламент. Как автора Михайл Кирков, живущ от няколко десетилетия в град Краков, в Южна Полша, беше научил за Джигуровския парламент, нито някой от местните знаеше, нито пък някой го познаваше.

Чичо Митко, ти като много знаещ и информиран човек този многовековен чинар тука хората знаят ли от кога е, как е израснал?

-Един инженер, лесовъд, преди 35 години идва тук, изследваше го и каза, че е над 850 години.

Това е символът на Джигурово?

-Да.

Ако можеше, да проговори какво би разказал за селото?

-Много работи. Тук, когато идват бежанците, отдолу се населяват.  Тук в хралупата до него имало фурна за печене на хляб, някъде към 25-26-та година. После като ги оземляват, хората си правят по у дома фурнички за печене на хляб.

Бежански фамилии?

-Бежански. Тук са 80 на 100 бежански фамилии. Местните са малко, те са били 20-30 къщи, тук на горния край на селото. И тук ги населяват, понеже бягат 12-13-та година от турците.

Това ли е тук селския мегдан, около чинара, хора, празници?

-Да, това е. И горе при кметството имаме, там се събираме на празника на селото, когато е Свети Петър и Павел. Там се играе хорото, там  музиката свири. А иначе тук се сбираме ние, нашия парламент.

И понеже думата на представителите на Джегуровския парламент не се чува по-далеч от селския мегдан, дадохме шанс на председателя да изложи пред нашата камера и микрофон важни препоръки към управляващите България.

-Да хванат тия нашите депутати, нашите министри, да я оправят тази златна България. Тая хубава България, докъде ни свалиха нас едно време, когато дойдеха комунисти на власт и съсипаха България. Сега дойдеха демократите на власт и  също съсипаха България. Не е ли срамота да няма образование? Който не е образован, той знае какво е. Аз съм необразован, аз знам колко е мъка да не си образован. Трябва да направят децата да учат. Да са невежи, това е много мъчно.

Учените и образованите напуснаха България, отидоха в чужбина.

-Това е лошо. Аз имам син, който е в Америка. Висшист, геоинженер. Две години ще стане, откакто е в Америка. Е, защо да бяга? Защо да няма тук къде да се развива? И не е само моя син. И много други са така. Как имаше работа за хората едно време, а сега няма работа? Защо да отиваме ние на Гърците да сме измикяри? Знаеш ли колко са патили нашите родители от гърците? Защото нашите роднини са от Гърция изгонени, 25-та година, бежанци, прокудени, остават всичко- къща, стока, всичко! С една черга на гърба бягат, идват тук, започват отново  отначало да създават живот.

Смяташ ли, че нещата в България ще се пооправят лека по-лека, ще улегнат, ще тръгнат?

-Ще се оправят. Аз може да не съм жив, но ще се оправят. Както като дойдоха комунистите постепенно се оправи, всичко тръгна напред, и това ще стане така, то си има преходен период.

Каква е причината?

-Причината е от ръководителя отгоре, от началниците, те се карат, дразнят се. На хората нищо не дават. На нас нищо не дават. Как ще се оправи? От българския парламент нямам възможност, но от Джигурския парламент, имам възможност .Пожелавам на българския народ радост и щастие! Да не се предава! Да се бори за неговите бъднини! Аз помня и по-бедни години и по-хубави. И пак ще дойдат щастливи години за българския народ. Пожелавам всичко най-хубаво.

Няколко дни преди екипа ни да посети село Джигурово тук се беше случило третото Джегуровско чудо. В дома на Роска и Никола Златкови козата Рошка беше родила шест живи и здрави яренца. Бабата беше толкова развълнувана от събитието, че трудно ни го описа.

-Окози се тук. И паднаха четири ярета. Две комшийки стоят на пътя и аз отидох да им се похваля, че четири ярета имаме и докато се върна тук паднаха още две, та станаха шест.

Това за първи път Ви се случва, нали?

-За първи път.

Сега видяхме две. Останалите къде са?

-На гара Пирин има едно,на Лилялово има две, тук една жена взе за дамазлък, и стават шест, а нас си спряхме две.

Това е изненада може би и за цяла България, шест ярета от една коза.

-И то живи, здрави и шестте яренца.

Козата щеше ли да ги изхрани?

-Е-е-е, не можеше тя сама да ги изхрани.

Вие затова ли раздадохте четири от тях?

-Затова. Защото тя може да изхрани две до три  най-много. Иначе шест невъзможно е това. Живи и здрави, хората са също доволни, където ги раздадохме, много са щастливи.

За дамазлък?

-За дамазлък. От Кресна чак дойдоха. И техния началник или бизнесмен, как да го кажа, животновъд, каза: „Колко искаш пари, толко ще ти дадем. Трябва да ни дадеш едно женско яре”. И така, дадох им едно женско яре.

Може ли да се каже, че козата е майка героиня?

-Да, може. Това е рядък случай.

Много се надяваме, че от всичко казано до тук сте разбрали няколко неща: че в Джегурово има установени традиции, че живота си тече по-собствен ритъм, хората постепенно се адаптират към съвременните условия и потребности, че селото си има собствен парламент, в който дебатите, ако не са по-съдържателно от истинското Народно събрание със сигурност са по-искрени, а чудесата на природата направиха известни в цяла България баба Роска и дядо Никола Златкови. Колко малко им трябва на хората, за да бъдат щастливи.

баба Роска

дядо Никола