Имен ден! Черпят над 30 прекрасни имена, спазват се вековни традиции

Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия

На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец, един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Свети Георги е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани.

Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.

Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според народните представи Свети Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.

За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица.

Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

Обредни хлябове Почти всички традиционни български празници се свързват с приготвяне на пита. Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесват се в чисти нощви с мълчана вода. Жената трябва да е празнично облечена и накичена със зелена китка. По време на месене се остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто се покрива с женска риза – за да се раждат женски агънца, а най-отгоре се оставя китка.

На връщане от “сутрешното къпане” се събират билки и други лечебни растения, с които се украсяват портите на къщите и кошарите на животните. Дори и да не се ходи на сутрешната роса, всяка къща се украсява със зеленина – здравец, чемшир, коприва, гергьовче, оман, дивисил, разцъфнали клонки от люляк, бук или глог. В някои региони се вярва, че някои билки – особено гергьовчето – добиват най-голяма лековита сила около празника. Със зеленина се окичват не само домовете, но и съдовете, които се използват за съхранение на мляко, сирене, масло.

Вярва се, че Свети Георги като пазител на нивите, яхва своя кон и рано сутрин обикаля посевите и ги благославя. Затова стопаните, които имат ниви, стават рано сутрин, ритуално ги обхождат и заравят по средата първото червено великденско яйце, което се пази във всеки дом.

Всички моми и момци, които са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни любовни песни. Всички са закичени със свежи клонки, цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутрин, още преди изгрев слънце, и продължава целия ден.

Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България, отбелязван от над 180 000 души.

Днес имен ден имат Воин, Гeo, Гeoргинa, Гoцe, Галина, Гaля, Гана, Ганка, Ганчо, Ганя, Генко, Генчо, Георги, Георгия, Герга, Гергана, Гергин, Гергина, Гинка, Гиньo, Гиргин, Гиргинa, Гошо, Гюрo, Гюргa, Гюргeлeнa, Гюрга, Гюро, Жорж, Жоро, Йoргo и Пoрицa.