9 ноември в българската история
-
- ноември 9, 2014
Денят 9 ноември в българската история ще остане със заседанието на Политбюрото, на което Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров и Димитър Станишев, приемате но Кодексът на труда, както и закриването на Държавният съвет.
На този ден са родени: Иван Тургенев – руски писател; Йордан Йовков – български писател белетрист; Павел Вежинов – български писател белетрист.
2013 г.
Учредена е Националистическа партия на България.
2012 г.
Ден на национален траур в България – в памет на българския патриарх Максим Български, починал на 6 ноември с.г.
2001 г.
С решение на ХХХІХ Народно събрание от Наказателния кодекс отпада съдебното наказание за банкери, разрешили необезпечен кредит.
1989 г.
През 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров и Димитър Станишев. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. На 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.
1973г.
Умира Апостол Милев Карамитев – български актьор. Роден е на 17 октомври 1923 г. Завършва ВИТИЗ през 1951 г. Дебютира във филма “Утро над родината” (1951 г.). През 50-те години изгражда образа на пламенен и всеотдаен герой, живеещ със самочувствието на новото общество. В края на 60-те години превъплъщава поредица драматични образи, в които разкрива големия си талант и духовната сложност на героите си, тяхната нравствена извисеност, чувството им за дълг и отговорност пред обществото. Играе в: “Под игото” (1952 г.), “Наша земя” (1953 г.), “Песен за човека” (1954 г.), “Героите на Шипка” (1955 г.), “Това се случи на улицата” (1956 г.), “Легенда за любовта” (1957 г.), “Хайдушка клетва” (1958 г.), “Любимец 13” (1958 г.), “Три звезди” (1959 г.), “Нощта срещу 13-ти” (1961 г.), “Специалист по всичко” (1962 г.), “Приключение в полунощ” (ТВ, 1963 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Малки тайни” (1969 г.), “Свобода или смърт” (1969 г.), “Сватбите на Иван Асен” (1975 г.). Участва и в постановки на телевизионния театър: “Прикованият Прометей” (1967 г.), “Новият” (1967 г.), “Цената” (1969 г.), “Тойфеловата кула” (1971 г.), “Рожден ден” (1971 г.), “Най-достойният” (1972 г.), “Не подлежи на обжалване” (1973 г.).
1961 г.
Започва да функционира първият атомен изследователски реактор край София.
1960 г.
Роден е Александър Морфов – български режисьор и актьор. Завършва НАТФИЗ, специалност “Актьорско майсторство” и “Куклена режисура” (1984 г.). Работи в драматичен театър в Смолян (1989-1990 г.), в театър “София” (1991-1992 г.), в първия частен театър “Ла Страда” (1993-1994 г.), а от 1994 г. е в Народен театър “Иван Вазов”. Асистент е по режисура за драматичен театър на проф. Гр. Островски (1992-1995 г.). Носител е на “Аскеер” за спектакъл и режисура (1994 г.). Като актьор изпълнява главна роля в римейка на “Козият рог” (режисьор Н. Волев). Поставя “Хамлет”, “Дон Кихот”, “Татко Юбю” и др. Особено впечатляваща е постановката му на “Бурята” в Народен театър “Иван Вазов”. През лятото на 1998 г. работи в Швеция. От 2000 г. до 2002 г. е директор на Народен театър “Иван Вазов”.
1951 г.
В България се приема Кодексът на труда. Приета е идеята за кодифициране на трудовото законодателство. Кодексът на труда обхваща трудовоправните отношения, общественото осигуряване и пенсионирането на работниците и служителите. Кодексът е многократно променян, допълван и усъвършенстван, действа и днес.
1942 г.
Умира Георги Порфириевич Стаматов – български писател белетрист. Роден е на 25 май 1869 г. в Тираспол, Русия. Учи във Военното училище в София (1882-1888 г.). Служи като офицер в трети артилерийски полк в Пловдив, а след това в Сливен (1889 г.). Уволнен от военна служба през 1889 г. като русофил. Следва право във Висшето училище (дн. СУ) (1893-1895 г.) и в Женева (1895-1900 г.), завършва в София (1902 г.). Работи като съдебен кандидат в София и военен съдия по време на I световна война. До 1921 г., когато се пенсионира, работи в различни съдебни ведомства в София и провинцията. Не подписва нито една смъртна присъда. Литературната си дейност започва през 90-те години на XIX в. (дебютира през 1891 г. в сп. “Денница”). Сътрудничи на сп. “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Съвременник”, “Съвременна мисъл”, “Листопад”, “Златорог”, “Българска мисъл”, “Изкуство и критика”, на в-к “Литературен глас”, “Вестник на жената” и др. Съч.: “Избрани очерци и разкази” (т. I, 1905 г.), “Лигурийци” (фарс, 1910 г.), “Скици” (1915 г.), “Паладини” (1924 г.), “Разкази” (т. I-II, 1929-1930 г.), “Прашинки” (1934 г.), “Рибари” (1942 г.).
1928 г.
Състои се учредителна конференция на дамските групи към съюз „Добруджа“.
1914 г.
Роден е Павел Вежинов (псевдоним на Никола Делчев Гугов) – български писател белетрист с усет към психологическата, социалната и фантастичната проза. Участва в Отечествената война като военен кореспондент. Автор е на сборник с разкази, романи, киносценарии, репортажно-пътеписни книги, повести на спортна тематика и др. Съчинения: „Улица без паваж“ (1938 г.), „Дни и вечери“ (1942 г.), „Синият залез“ (1947 г.), „Втора рота“ (1949 г.), „В полето“ (1950 г.), „Сухата равнина“ (1952 г.), „На олимпиадата в Хелзинки“ (1953 г.), „Следите остават“ (1954 г.), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957 г.), „Момчето с цигулката“ (1963 г.), „Сините пеперуди“ (1968 г.), „Нощем с белите коне“ и др. Той работи с успех в детското приключенско кино – „Следите остават“ (1956 г.), в криминалния жанр – „Краят на пътя“ (1961 г.), „Произшествие на тихата улица“ (ТВ, 1973 г.), „Синята лампа“ (ТВ, 1974 г.), в мелодрамата – „Това се случи на улицата“ (1956 г.), „Среднощна среща“ (1958-1963 г.), „С дъх на бадеми“ (1967 г.), в психологическата драма – „Неспокоен дом“ (1965 г.), „Процесът“ (1968 г.), „Сърце човешко“ (1971 г.), „Бариерата“ (1979 г.), „Нощем с белите коне“ (ТВ, 1985 г.), в битовата комедия – „Специалист по всичко“ (1962 г.), в трагикомедията – „Тримата от запаса“ (1971 г.), във фантастиката – „Трета след слънцето“ (1972 г.), в епичното повествование – „Зарево над Драва“ (1974 г.), „Сами сред вълци“ (1979 г.). Павел Вежинов има заслуги за утвърждаването на ТВ сериал с популярния партизанско-шпионски филм „На всеки километър“ (1969-1972 г.), отчасти с поредицата „Издирва се …” (1983-1984 г.), „Бронзовият ключ“, „Кутията на Пандора“. Той е сред създателите на оригинална драматургия за ТВ театър – „Вълни отдалече“ (1962 г.), „Вечерен гост“ (1966 г.), „В една тъмна нощ“ (1966 г.), „Черни криле“ (1972 г.), „Неаполитанско капричио“ (1975 г.). Опитът му за екранизация на „Втора рота“ (1964-1965 г.) не успява поради смъртта на режисьора Стефан Сърчаджиев. Умира на 21 декември 1983 г.
1912 г.
По време на Балканската война се създава Лозенградското военно губернаторство за управление на Одринска Тракия начело с ген. Георги Вазов. От 15 март 1913 г. се преименува на Тракийско военно губернаторство с три окръга – Лозенградски, Родопски и Дедеагачки – и 32 околии.
1912 г.
В периода 4 и 9 ноември ЦК на ВМРО публикува декларации в Солун против насилията на сръбските и гръцките войски над македонските българи.
1896 г.
Роден е Христо Георгиев Казанджиев – български белетрист, публицист, драматург. Учи в Германия оперна режисура и музикално изкуства. Работи като артистичен секретар на Народната опера в София и драматург на Пловдивския театър. Автор на сборник “Легенди” (1919 г.), пиесите “Актьорът” (1913 г.), “Блудният син” (1917 г., “Черней горо” (1941 г.), на спомени за бълг. писатели и др. Умира на 3 септември 1955 г.
1891 г.
Роден е полковник Христо Новаков, командир на 12-а пехотна дивизия (18 септември 1944 – 15 декември 1944 г.) и на 7-а рилска пехотна дивизия от 15 декемри 1944 г.
1887 г.
Привърженици на Стефан Стамболов начело с Димитър Петков (на снимката) и Захари Стоянов заплашват със саморазправа непризнатия от правителството наместник на екзарха митрополит Климент Търновски и го отстраняват от София.
1885 г.
По време на Сръбско-българската война след сраженията при Сливница, завършили с българска победа сръбската армия обкръжава Видин. Същия ден започва отстъплението на Нишавската армия в посока на Драгоман и Цариброд.
В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче се съпротивляват упорито и не позволяват на неприятеля да премине линията Драгоман – Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Данаил Николаев, командващ Източния корпус, майор Аврам Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори – при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявяват и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Атанас Узунов те не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и други миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухва, но той се вижда и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче са разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия се вижда изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явява Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия ще се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи се изработват във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор (1878 г.) се счита за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия се подписва на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор). Победата на България в Сръбско-българската война (1885 г.) изиграва изключително важна роля за укрепване на международното й положение и за признаването на акта на Съединението (Българо-турска спогодба от 1886 г.). Заедно с това тя нанася силен удар върху авторитета на сръбския крал Милан и става една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол.
1883 г.
Закрит е Държавният съвет.
Държавният съвет (1881–1883 г.) е висше държавно учреждение със законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Създава се след държавния преврат от 1881 г. Уставът му се изработва по проект на Марин Дринов и се обявява с манифест на княз Александър I Батенберг (на снимката) на 14 септември 1881 г., според който Държавният съвет се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници. От тези съветници една трета се назначават от княза и две трети се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори. Държавният съвет има право да обсъжда всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството. Той продължава своята дейност до 9 ноември 1883 г., когато се отменя от правителството на Др. Цанков с премахването на режима на пълномощията (1881 – 1883 г.).
1880 г.
Роден е Йордан Стефанов Йовков – български писател белетрист, класик на българската литература. Завършва гимназия в София (1900 г.) и Школата за запасни офицери в Княжево (1913 г.). Започва да учи право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, но прекъсва поради липса на средства. Участва във войните като офицер. Учителства 11 години в Добруджа. През 1920 г. е аташе по печата в българската легация в Букурещ. Понижен е през 1925 г. поради липса на ценз – факт, изживян твърде болезнено от писателя. Подава оставка през 1927 г. и става преводач в Министерство на външните работи в София. Дебютира през 1906 г. със стихове – бледи подражания на символизма. Първия си разказ „Овчарова жалба“ печата в списание „Просвета“ през 1910 г. Освен разкази, очерци, цикли разкази и романи Йовков пише драми и комедии. Романтик-реалист, той създава дълбокохуманна психологическа проза, лишена от външноефектна, динамична фабула, но пропита от оптимизъм, стремеж към красота и нравствена извисеност. Заедно с Елин Пелин е един от най-добрите майстори на българския разказ. Съчинения: „Разкази“ (т. I-II, 1917-1918 г.), „Жетварят“ (1920 г.), „Последна радост“ (1926 г., 2 издание, 1933 г., под заглавие „Песента на колелетата“), „Старопланински легенди“ (1927 г.), „Вечери в Антимовския хан“ (1928 г.), „Разкази“ (т. I, II, III – 1928 г., 1929 г., 1932 г.), „Албена“ (1930 г.), „Милионерът“ (1930 г.), „Боряна“ (1932 г.), „Чифликът край границата“ (1934 г.), „Женско сърце“ (1935 г.), „Ако можеха да говорят“ (1936 г.), „Обикновен човек“ (1936 г.), „Приключенията на Гороломов“ (1938 г.). През 1970 г. излизат „Събрани съчинения“ в 7 тома под общата редакция на С. Султанов. Йовков умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив.
1878 г.
Роден е Любомир Бобевски – поет. Роден в Тетевен. Автор е на песента “Съюзници- разбойници” и на химна “О, Добруджански край”. Умира през 1960 г.
1877 г.
Руски части под командването на генерал-майор Леонов освобождават Враца. На същия ден руски части превземат и първия гребен на Зелените хълмове край Плевен.
1869 г.
В Калофер е основано читалище “Напредък”.
1864 г.
Роден е полковник Атанас Раковски – първият началник на ПВО на България.
1848 г.
Роден е Никола Дончев Войновски – български революционер, военен ръководител на четата на Христо Ботев. Учи в Габровското класно училище, по-късно завършва частно търговско училище в Галац, Румъния, където изучава румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Работи в търговски къщи. Продължава образованието си в Одеското военно училище. В началото на май 1876 г. постъпва в четата на Христо Ботев. Военните му способности се проявяват при завладяването на парахода „Радецки“, боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Христо Ботев оглавява голяма част от четата и я повежда към Централна Стара планина. Загива в бой с турска потеря. Умира през 1876 г. в с. Чифлик, Ловешка област.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;
www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
