Репортаж! Музеят в Ковачевица пази дъха на една отминала епоха!

Днес ще изминем нашите десет хиляди крачки до гоцеделчевското село Ковачевица. Ще разгледаме музейната сбирка, която е подредена в старото селско училище. Ще се докоснем до експонати, свързани с историята на образователното дело в селото. Ще надникнем в еднографския кът и картинната галерия. Ще се запознаем с експозицията, посветена на известния български писател Людмил Стоянов, който е роден в селото.

Още с влизането в Ковачевица вниманието привлича старинна сграда с надпис „Училище Йордже Димитров“. Всъщност старото школо затваря врати преди десетилетия. Преди две години обаче по инициатива на местно семейство сградата е възобновена и превърната в музейна експозиция с галерия.

ЮРДАНА ШИВАЧЕВА, уредник в музея в с. Ковачевица:

– Това е последното училище в Ковачевица, което е функционирало в селото до средата на 70-те години на ХХ-ти век и в което са учили и някои от все още живите обитатели на селото. Самото училище е наречено на своя основен  дарител – Йордже Димитров.

Йордже Димитров е бил местен жител, който е бил и учител в светското училище за определен период от време и всъщност построяването на училището последва негова лична трагедия.

Л. Стоянов

Селото разказва, че Йордже Димитров често спорил и се противопоставял на местните турци по различни въпроси. Това му навлякло тяхната омраза.

ЮРДАНА ШИВАЧЕВА, уредник в музея в с. Ковачевица:

– Те подпалват неговата къща, в която при пожара изгарят три от четирите му деца и след това той, който е бил сравнително заможен човек, дарява средствата за построяването на самото училище. Сградата е построена върху останките на стара църква, която е била ориентирана, разбира се, на изток и всъщност зидовете са зидовете на старата църква, както и някои от носещите греди.

По-онова време Ковачевица било едно от водещите просветителски средища в региона. Тук се е намирало едно от най-старите килийни училища в този край. Основано е през 1820 г. Помещавало се е в малка постройка до църквата.

ЮРДАНА ШИВАЧЕВА, уредник в музея в с. Ковачевица:

– През 1854 г. се основава светското  училище в Ковачевица, което в продължение на доста години се помещава в къщата на главния учител и едва през 1892 г. се построява тази сграда, като за да оценим и разберем значимостта на това училище, трябва да имаме предвид, че тези земи се освобождават чак през 1912 г., т.е. 20 години преди освобождението на тези земи в село Ковачевица функционирало това невероятно училище, в което в най-добрите му години са учили дори до около 150 деца.

В една от стаите в музея е подредена експозиция, която проследява историята на просветното дело в селото и околността. В местното училище по онова време са учили и деца от близките селища и Неврокоп.

ЮРДАНА ШИВАЧЕВА, уредник в музея в с. Ковачевица:

– Може да видите старите чинове, на които са седели децата. Стари учебници. Има колекция от стари карти, черните дъски и също снимков материал от времето, когато Ковачевица е процъфтявало като селище.

Посетителите могат да се запознаят и с живота на някогашните жители на селото.

ЮРДАНА ШИВАЧЕВА, уредник в музея в с. Ковачевица:

-Третата и четвъртата стая са посветени на ежедневието и бита на местните жители и представят основните занаяти – как са се хранили, какво са използвали като дрехи, как са тъчали, трионите, различните съдове, които са използвани в ежедневието.

По принцип Ковачевица е известна с своите дюлгери. Това е бил основният занаят в селото и повече от половината от мъжете са били дюлгери. В целия неврокопски край Ковачевските дюлгери са били най-известните, най-талантливите, най-предприемчивите. Били са известни не само със своите умения, но и с качеството и сроковете на изпълнение на работата си. От Георгьовден до Димитровден са ходели на гурбет в тогавашните османски земи, а по-късно и в освободените части на Гърция и са строели от камък и дърво.

В една от стаите са показани различни оръжия, използвани от местни дейци на Македоно-одринското революционно движение. Най-известният от тях е Камуш войвода.

Специален кът във музейната сбирка е посветен на писателя Людмил Стоянов.

ЮРДАНА ШИВАЧЕВА, уредник в музея в с. Ковачевица:

– Син е на един от най-известните и успели учители от светското училище Стоян Златарев. Името акад. Людмил Стоянов е псевдоним и всъщност Людмил Стоянов напуска Ковачевица още като дете със своите родители, които бягат от Ковачевица в началото на ХХ-ти век. Може да се види бюрото, на което той е творил, пишещата му машина. Има различни снимки, както и екземпляри от голяма част от книгите, които той е написал и издал.

Експонатите са предоставени от неговата внучка – художничката Алисия Санча, която обича да идва и да рисува в селото. В музея са подредени също нейни картини, както и творби на нейния баща – Хосе Санча.

В сградата има и художествена галерия. В нея се показват временни изложби на творци от различни краища на България.

ЮРДАНА ШИВАЧЕВА, уредник в музея в с. Ковачевица:

– Най-големият брой туристи са българите, който обикалят. Това беше особено видимо по време на пандемията и все още и тази година са преобладаващо български туристи, но има и чужденци, включително такива, които идват примерно от Банско. Има от Изрел, има от Франция, Германия. Това, което им харесва, е предимно експозицията на втория етаж. Старите предмети, които са изложени. Начинът, по който са подредени и разбира се няма човек, който да е дошъл в Ковачевица и да не му е харесало.

Така че, ако попаднете в Ковачевица, преди да се потопите в атмосферата на старите калдъръмени улици с впечатляващи с възрожденската си архитектура внушителни постройки, отбийте се в сградата на някогашното училище, за да разгледате музейната сбирка. Наистина има какво да видите и да научите за богатата история на селото.