РАМАЗАН БАЙРЯМ В РОДОПИТЕ!

Често наричат Рибново шареното село, но не само заради цветните шалвари и забрадки на жените. Високо в Родопите има място и за пъстра култура. Тук на 30 км от Гоце Делчев традициите и обичаите все още са живи, а морала и патриархалните ценности са закон. И въпреки, че големият град е далеч, днес в Рибново живеят почти 3 000 души, всички българомохамедани. Признават, че думата „помаци“ ги обижда и не се определят нито като турци, нито като българи. И ако през есента и зимата тук е шумно и весело, през лятото времето в Рибново сякаш е спряло и както казват местните – по време на рамазан в Родопите е тихо, а ежедневието – едно и също. Труд и молитва.

– Свещеният рамазан е нещо велико за нас! Защо? Защото, когато човек говее, изпълнява една от длъжностите. Тази длъжност като задължение остава между човека и твореца. Никой не знае какво върши. В средата на месец Рамазан на молитва и смирение са се отдали и в семейството на Недим и Айше Мусанкови. Разказват, че 30-те свещени дни са истинско изпитание за всеки вярващ мюсюлманин.

Недим:

– По това проличава дали ние спазваме истински религията или само имитираме. За съжаление има доста хора, които само имитират исляма. Това е мерилото, може би така да се каже, за всеки един мюсюлманин, който използва Рамазана.

Освен за душата, месецът е мерило и за физиката. Причината се крие в така нареченото говеене.

– Говеенето какво представлява всъщност? Да се въздържаш от храна, от пиене, от съвкупление, говоренето на лоши приказки… В началото на този вид ибадет започва в три часа и тридесет минути. Наистина рано и продължава до девет часа и 12 мин.

Айше:

– Откакто се помня, откакто ми се полага този месец, аз го спазвам, никога не съм си оставила Рамазана. Ако някой ден съм се почувствала по-зле, оставяш го и после го наговяваш.

И така, след повече от 12 часа без храна и вода е време за вечеря в джамията, известна като „ифтар“.

А след вечерята следва молитва или намаз, която Недим и 13-годишният му син не пропускат.

Айше:

– Общо взето ние сме свикнали с това нещо. В момента синът ми е на 13 години и той кара Рамазан. Всеки ден е с нас. Става, каквото има яде, нямаме определена храна, която трябва да ядем по време на Рамазан. Готвим, както в ежедневието си.

– Още от малък като започнеш и лесно се свиква. Като по-голям няма да ти бъде толкова трудно. Някои дни ми е трудно, други – не. Различно е.

Айше:

– Ти като му обясниш спокойно, че от днес вече трябва да спазва месец Рамазан или Намаз, няма проблем. Нито ще го биеш детето, нито ще го насилваш, както някъде казват, че ги насилваме и забрадки да слагат. Не!

Това вече е много важно в семейството. Много от родителите започват да им обясняват какво е религията. Тук от децата, които се хранят, мога да ви кажа, че сигурно 70% от тях говеят.

Айше:

– Нашата малка дъщеря ходи на детска градина. Много пъти казва: „Аз искам да ида с шалвари на детска градина“. Е, няма как да идеш на детска градина с шалвари. Приключва.  Надява, каквото надява. Одеве: „Кои шалвари да надена?“, като чу, че някой ще идва. В момента тя е с шалвари. Това  ни е традиционната носия. Това не е ислямска носия. Това е традиционна носия, наша носия. Ислямската носия, знаете – хиджаб, забулване, бурки при нас не се ползват.

Краят на Намаза поставя началото на семейната вечеря затова Недим и синът му бързат да се приберат, за да седнат на трапезата.

– Мекици, манджа с картофи, това е картофена торта, му казваме ние, с яйца и картофи.

Остава по-малко от час до полунощ, а Рибново все още не спи. Джамията в центъра започва да се пълни с хора и е време за поредната молитва.

– По наши наблюдения не можем да се оплачем, че хората са така безгрижни към това нещо или безотговорни. Има доста хора, които са се отдали на Твореца, на Създателя и изпълняват тази заповед. Да, естествено, че има и млади, и по-възрастни, чиято вяра е по-слаба. Казват: „Аз не мога да издържам, аз не мога да търпя“ и продължават светския си живот. Както виждате, от малки свикват с начина на живот в исляма – с Намаза, с Рамазана, с абсолютно всичко свикват и когато стигнат периода, годините, които вече са задължителни, съответно за момчета и момичета, за тях не е никаква трудност да навлязат в това, защото те още от самото раждане те навлизат в тази среда.

След час и половина Намаз идва време за сън, но за кратко.

– Всеки ляга, отмаря по малко и пак ставаме в 3:30 часа. Още в 3:00 ядеш, приготвяш се и идваш отново пак на молитва в 3:45.

А, за да няма успали се, грижа полагат 12 младежи от селото в 2:30 през нощта тъпани разцепват тишината в Родопите.

– Всяка година се организираме и събуждаме хората за закуска, за да може да говеят през месец Рамазан.

 Момчетата не подминават къща, а тъпанът бие, докато на прозореца не се появи светлина.

Това е и последната възможност за хранене, следващото ще бъде след повече от 12 часа. Въпреки това, семейства, като това на Недим и Айше, не се оплакват. Признават, че религията все още е едно от малките неща, които ги крепи, защото много хора в Рибново оцеляват с пари от чужбина.

Недим:

– Всичко идва от чужбина. Масово в последните няколко години хората излизат от България, за съжаление, защото няма никаква работа.

Айше:

– Той две години и половина беше в Германия След това решихме и аз да отида – 9 месеца стоях там, без да връщам, за да мога да взимам борса, 9 месеца  се изискват. Сега съм си тук и съм си при децата, обаче не ги карам на полето, примерно, да копаят на нивата, Предпочитам да ги оставя за няколко месеца сами, отколкото да ги карам с мен на полето, да ми реват и да ги бия…

И така в шареното Рибново често ежедневието е сиво. След края на Рамазана на дневен ред е само трудът на нивата. Затова всички тук очакват с нетърпение есента, когато гурбетчиите се прибират и семействата се събират. И въпреки, че често определят жителите на Рибново като странни, те се наричат просто хора с пъстра душа.