Йордан Янев в Зодия Професионалист

Йордан Янев: Опитай 100 пъти, ако не стане опитай, още 3 пъти и започвай отначало

Имам среща с Йордан Янев на пистата в интерната. г-н Янев е първият българин, класирал страната ни в призовата осмица в дисциплината “дълъг скок” на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Основател е на клуб – АК „Джордан“ – Благоевград. Спортиста отдавна не е давал интервюта. Не защото интереса към колоритната му личност е затихнал, а защото той самия не желае да разговаря с медиите… Обаче, аз въоръжен с диктофон съм решил, че на всяка цена ще представя на читателите на Топ Преса, стария си приятел, Джордан. Не само, че сме приятели, но и сме записвали в едно и също звукозаписно студио, преди 15-16 години. Искам първо да уточня за читателите, че името Джордан произлиза от Йордан, а не от Майкъл Джордан – “Въздушния”. Доколкото знам, Янев е известен, още преди Майкъл да започне да играе в НВА.

Разкажи ни за живота си… Спортист, музикант, организатор на конкурси… Успоредно ли вървяха тези неща?
– Треньор съм официално от 1987, но с настъпването на новото време имах много идеи за реализиране и осъществяването им. Дойде началото на деветдесетте години и всички се юрнаха да правят нещо, като си мислеха, че тази свобода развързва таланта на всеки. То тази свобода беше и малко объркваща, защото всеки се мислеше, че ядене , пиене, иху, аху. Но си е нужна и организация и работа. Погрешна беше представата за демокрация. Тя се изроди малко по- късно, и за това не напразно, през тези години се хвърляха доста пари. Който имаше хвърляше, като си мислеше, че това е начина на живот. Само че човек, като мене който пътува от малък, още от 9 – 10 клас и вижда как стават нещата… И в социалистическия и капиталистическия лагер… Няма как да се самозалъжа. Макар, че и аз съм изпадал в такива състояния на самозалъгване. Дали ще падне комунизма, дали няма да падне. Аз съм човек, който е опитвал доста неща, близки до спорта и изкуството, и като музикант макар и не много професионалист. Е, имало е и моменти, когато съм работил и професионално, като музикант по заведения. Там се искаше подготовка все пак. И така преминавайки, през различни трансформации, но основата си ми е било спорта, то се обособи, като основна работа. А иначе трите неща спорт, музика и любов са вървели винаги ръка за ръка. Като приоритетно, беше спорта разбира се. Дълъг житейски стаж ,дето се вика. Нормално е по тоя път човек да изпитва някаква степен на удовлетвореност и на разочарования. Повече са били позитивните неща. Защото аз съм човек, който занимавайки се с нещо, което не е ли прехвърлило над 50 % значително, или не го започвам изобщо. Ние българите си имаме своите пословици и поговорки, както всяка друга страна разбира се: “Три пъти мери, един път режи” . Така горе долу, като надделее сигурността в дадена област, започвам… Така е било в много неща.

Аз искам да те върна, още по назад във времето… В шампионските години. Олимпиадата в Москва. Какво беше чувството? Какви бяха тренировките?
– Никога не съм мислил, че ще ставам атлет. Като всяко момче бягах по топката. Футбола си е футбол, както и сега Футбола си е футбол – цар футбол… По стечение на обстоятелствата, заминах за Пловдив, исках да уча там в спортен колеж и нямаше изпити за футболисти, приеха ме атлетика. Рано влязох в големия спорт и националния отбор и това ме поблазни, че пътувайки в чужбина. Ако започна нещо от начало, ще трябва да изкачвам дълъг път. И така продължих с атлетиката. В ония времена спорта беше много лансиран и част от изкуството. Ние бяхме уж лицето на държавата, пред света. В това число и ансамбъл “Пирин”, ансамбъл „Филип Кутев”. Тоест, като взимайки медали, показваме на света, че ние сме прогресиращ строй. Комунистическия строй, още не беше социалистически-прогресивен, което си пише пълна измислица и лъжа. Нямаше как да стане това, но това си бяха партийни задачи на партийците идвайки от Съветския съюз. Трудно беше времето от 1974 година до 1990-та. Някой да ме излъже говорейки ми несъстоятелни неща, нереални. А пък аз съм видял реалността, виждал съм с очите си отивайки в Испания, Западна Германия. Като видиш, чуеш, пипнеш, няма как да дойде някой и да те излъже, че не е така. Това ме направи още по- смел. Тази борбеност се изрази в нивото ми, като спортист, а и в части и в музиката. Правили сме групи отначало блъскаш репетираш всеки ден, докато стигнеш някакво ниво. Девиза “Опитай 100 пъти, ако не стане опитай, още 3 пъти и започвай отначало” води до някакъв прогрес. Този прогрес се изразява в това да изкача един олимпийски връх. Минавайки, през страшно много здравословни перипети. Заболях от бъбреци, камъни, операции, кризи… Ако трябва да направя една равносметка и се върна назад в годините, бих го изживял по друг начин. С малки изключения, не мога да бъда недоволен, защото това ми даде едно удоволствие от пътуванията по цял свят. Изразено в цифри е доста над 100 пъти съм излизал от България, а и горе -долу са ми и толкова медалите спечелени от различни първенства. Визирам и успехите си и след 40 годишна възраст, които са ми по-сладки. По-сладки са ми, защото изживях втора младост, втори спортен път. Съпоставяйки времето, когато съм бил по- млад, по- силен и по- енергичен. При второто ми завръщане в спорта, някъде около 45-50 състезания съм направил и доста излизания в чужбина, които ми донесоха много положителни емоции. Но минах и през доста болки, няма как нашия спорт е индивидуален и иска жертви. Минава се през различни неразположения. Болки в краката, контузии, разтягания, скъсах ахилес. Но съм захранен с волята, която ме е съпътствала, за да стигна това високо световно олимпийско равнище. Няма как да не се бора. Това ме е направило силен човек. Съжалявам единствено, че не успях да стана световен шампион. Станах вицесветовен и трети на олимпиада. Говоря за второто ми завръщане.

Как се роди клуб “Джордан”?
От 1993 година, когато станахме клубове, държавата каза няма вече шапки, няма дружества, няма вече окръжни съвети. И всеки клуб трябваше да се обособи, като собствена единица. И така от 1993 година ние сме клуб “Джордан. Името беше избрано случайно. Някой го предложи, аз тогава имах фирма “Джордан” – импресарска агенция занимаваща се с конкурси, организация, концерти и шоу програми. Проверихме дали и клуба, може да е “Джордан”. Така се кръстихме, за да сме по различни, защото почти всички бяха с името “Пирин” и като дойдеше една сметка за телефон и не можеше да се разбере на кой е 😉 😉 Миналата година чествахме 20 години от създаването на клуба. Не само създаване, а и просъществуване и израстване, може да се каже. Отличията ни са към 600, само от републикански мащаб.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса