Вдигане на пенсии и заплати – как да се опази бюджетът

Епохата на нулевите лихви свърши, а с нея и “безплатното” финансиране на държавния дълг

Министерството на финансите събуди позаспалата кампания с краткия си доклад за състоянието на публичните финанси и обявените намерения за промени в данъци и разходи. Успокояването на политическите страсти е необходимо условие да се насочат усилия в разрешаване на действителни проблеми и подготовка за истински рискове.

Бюджетната консолидация изисква разумно управление и контрол върху държавните разходи, особен фокус върху ефективността на публичния сектор, както и предвидима данъчна система, с ниски данъци при широка основа, добра събираемост и избягване на популистки експерименти.

Затова правителството трябва да изготви и предложи бюджет за 2023 г., заедно със средносрочна бюджетна прогноза до 2026 г. с ниски дефицити, реформи за ограничаване на ръста на разходите и мерки за събиране на приходите без повишаване на данъчната тежест. Добре е, че министърът на финансите в своя доклад поставя на дискусия рисковете за влошаване на бюджетната стабилност и се ангажира с предложения за коригиращи мерки.

Погледнат “отвисоко”, при растяща икономика в зависимост от темпа на растеж, бюджетът трябва да е с излишък, балансиран или с нисък дефицит. Затова у нас имаме редица принципи и ограничения, залегнали в Закона за публичните финанси. Дори с натрупващите се предизвикателства в глобалната икономика обаче, прогнозите сочат икономически растеж в България през 2023 г., макар и по-нисък от отчетения през 2022 г. – но нищо не дава основания да преглътнем бюджетна рамка с дефицит над 3%.

Връщайки се към политическия аспект, служебното правителство трябва да изготви и внесе в новото Народно събрание бюджет с нисък дефицит, при това с проекция за ниски дефицити до 2026 г., заедно с проекти за изменения на закони (където е нужно), които да осигурят фискалната консолидация. Добре е, че такава заявка беше публично дадена; също е добре, че министърът обмисля мерки както в приходната, така и в разходната част. А тестът за основните политически партии и коалиции не е в медийните им изяви днес, а в пленарната зала след месец и малко, когато трябва с гласа си да одобрят дисциплинирана и благоразумна бюджетна рамка.

Важно е да припомним, че към момента задачата пред държавата не е да увеличава приходите и да намалява разходите – в действителност достатъчно е общите разходи да растат с по-нисък темп от общите приходи. Можем да имаме нисък дефицит през тази и следващите годиниЫ без да се поставя въпрос за “рязане” на разходи. Но и това трябва да е безпощадно ясно – ако това се неглижира, сме много близо до значително раздуване на дефицита.

Да погледнем състоянието с приходната страна на бюджета. Приходите растат с 16,7% за двата месеца на годишната база, а данъчните и неданъчните – със 17,5%. В приходната част действително имаме номинален спад на приходите от ДДС през януари и това трябва да се изследва внимателно от приходните органи. Така общите приходи растат с по-нисък темп – 12,5% през януари. Но през февруари вече нарастването е с 21,6% – значително над инфлацията. За януари се вижда и солиден ръст в приходите от подоходния данък и осигуровките – логично с оглед на растящите доходи и заетост.