Анна Начева : 100 години читалищна дейност в Сатовча!

 Читалище „Св.Св. Кирил и Методий” в село Сатовча е създадено през 1926г. Той е едно живо духовно средище, което скоро ще навърши сто годишнината си. Сега искам да Ви срещна с библиотекаря на читалището г-жа Анна Начева, която изпълнява много, много дейности тук в този духовен център.

Г-жо Начева, моля, разкажете ни за читалището и за неговата библиотека?

-Нашето читалище, както казахте предстои да честваме стогодишнината му, което е  цял един век. Не случайно тази сграда ,сградата на читалището в Сатовча се намира в центъра. Емблематична е, но не само тя, а и хората на читалището, лицата на читалището през всичките тези години оставих следа след себе си – внушителна, ярка и незаличима следа. Нашето читалище независимо от двете поредни пандемични години развиваше своята дейност, но ни липсваше живият контакт с човека. Липсваше ни детският глъч в нашата сграда и ние сега сме благодарни, че животът тук се възвръща, започваме да пеем, да рецитираме, да се срещаме, да се смеем, да чуруликаме и нещата се връщат в своят естествен ритъм. Да се похваля, макар че всички знаят медиите отразиха много широко нашата последна морална награда, че „Юнеско” вписа в списъка на световното нематериално културно наследство пеенето на високо от Долен и Сатовча. Това беше един много дългоочакван акт, но това пеене е много емблематично, както сте чували то е много уникално, много специфично и заслужава наистина това световно признание. Искам да кажа, че освен това групата за пеене на високо и пеенето на високо от Долен и Сатовча са носители на Хертерова награда през 1988г., която също е едно внушително признание, както и са вписани в регионалната и национална листа живи човешки съкровища. Нашата задача на читалищните деятели, както и на хората, които се занимават с фолклор, с духовност дори и на педагогическите среди, които много ни помагат да направим така , че това пеене да се възприеме и да се предава в семейството, и да остане, и да пребъде.

Бихте ли споделили спомените си от Вашето пребиваване тук в читалището, когато сте била още ученичка?

-За мен читалището е нещо свято. Още от най-ранните ми години, а аз от детската градина съм облякла народната носия  и никога не съм забравила това преживяване. По-късно като ученичка непрекъснато съм присъствала във всички програми и дейности на читалището. В последствие започнах работа в читалището и така шеснадесет години, после малко прекъсване, после пак, но никога не съм представала да имам живот извън читалището, то сякаш е моят втори живот и това не го казвам като някаква хвалба, това си е факт.

Започнахме с читалището, да завършим с днешният ден на читалището ,а именно за какво се готвите в момента?

-Готвим се за 6-ти май, празника на Сатовча. Започваме да събираме групите и тези, които са за попълване ги попълваме. Пеем на 6-ти  май, правим грандизиозно тържество, което се приема от абсолютно всички.