Представят творби на кюстендилски художници с еврейски произход

На 9 март се отбелязва 80-годишнината от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Характерна особеност на град Кюстендил е, че отношенията между различните етноси в него винаги са били мирни и безконфликтни. Това е и предпоставка за градивно съсредоточаване на способностите и усилията на кюстендилци в областта на изкуството и културата.

В изложбата, която ще бъде открита днес, се представят творби на две поколения кюстендилски художници от еврейски произход: Мориц Бенционов (1898 – 1941) и Арон Алкалай (1924 – 2012).

По-възрастният е Мориц Бенционов. Той е и по-познат на публиката, на кюстендилци изобщо. Докато другият – Арон Алкалай, със сигурност името му ще бъде ново за голяма част от посетителите на галерията, защото той емигрира 1948 г. в Израел. „Роден е 1924 г. в Кюстендил, но държа да подчертая, че четейки тяхната биография, ровейки се из техния творчески и житейски път, е очевидно, че в сърцето си те са кюстендилци до края на живота си. Особено Арон Алкалай, който след емигрирането си се завръща за първи път в България през 1972 г. Можете да си представите как се е чувствало в нашия град, как е посрещнат в него. Всичко му е било ново и непознато, но той все пак успява да осъществи изложба тук и да подари на нашата галерия, макар и малко, но много ценни за нас произведения“, разказа уредникът в галерията Светла Александрова.

По думите й по отношение на Мориц Бенционов, той има трагична съдба – умира от туберкулоза едва на 43 години. Но по спомените на художниците от Кюстендилската школа, от поколението на класиците на тази школа – Асен Василев, Богомил Лазов, Дюлгеров, Елисеев и т.н., те действително помежду си изразяват мнение, че той е най-талантливият измежду тях. Дори и Майстора отчита този негов талант.

„Той, както казах, умира доста млад – 1941 г. Боледува почти през целия си живот. Завършвайки Академията, се отдава на свободно творчество, но не успява да направи едно мащабно творчество. За щастие, след смъртта му през 1948 г., когато неговият брат заминава за държавата Израел, той решава – много благородно и човеколюбиво, разбира се, да подари на нашия град цялото наследство от брат си, така че ние разполагаме със 72 творби“, допълни Александрова.

Що се отнася до творбите на Арон Алкалай – той емигрира веднага след завършването на Академията. Завършва 1948 г. и същата година той отпътува за Израел. Така че за доста голямо време в Кюстендил просто няма никаква връзка с него, защото емигрира цялото му семейство. В последствие обаче той е поканен през 1998 г. като гост на пленера „Свети Лука“. Същата година той е поканен да направи самостоятелна изложба в Кюстендил.

„Ние разполагаме едва с шест негови творби, но слава богу, когато той е пребивавал тук, в Кюстендил, по това време, той е подарил на свои приятели, както и споменатият вече Иван Пенев, някои свои произведения, така че те благородно, великодушно ни ги предоставят за тази изложба“, заяви Александрова.