Хампарцумян разби мечтите ни: Гасим пожар с бензин, много по-важно е…

В малък пазар като нашия един внос би балансирал нещата, не може просто да притиснеш пазара

„Много по-важно от това колко е минималната заплата, е какво може да купиш с нея. Защото, ако от другата страна няма съответното количество стоки на съответната цена, това, че заплатата ще отиде в някакви големи цифри, тези, които си спомняте 1997 г., знаят какви бяха цифрите“, заяви пред Нова телевизия финансистът Левон Хампарцумян.

„Трябва да се грижим икономиката да се развива. Работодатели, профсъюзи и всички страни да гледат в една посока, така че тортата, която разпределяме, да стане по-голяма. Защото, ако се опитваме с ограничения и тавани, вероятността е някои стоки просто да изчезнат или да поскъпват, или да се появява черна борса. Неща, които сме преживявали в различни периоди на развитие на държавата.

Същевременно има една голяма цел, която не се решава с декрет на Министерския съвет или на Народното събрание – намаляането на разликата между минималните и максималните доходи, която в България през последните 30-ина години се влошава“, добави Хампарцумян.

По темата, че Европа иска гаранции за адекватност, той каза: „Тогава трябва да дефинираме какво е адекватност. Има едни страни в Европа, които могат да си позволят повече – съответно и най-ниският човек взема повече. Знаете, че затова българите ходят да метат улиците на Барселона или да берат ягоди в Англия. Когато инфлацията обаче е прекалено висока, това че заплатите растат, дефакто гасим пожара с бензин, защото няма достатъчно стоки и услуги, които тези заплати да купят.“

„България е на последно място в Европейския съюз по покупателна способност на минималната работна заплата от много дълги години.

Разбира се, че господин Хампарцумян е много прав, че трябва да увеличаваме „тортата“, но е важно и как я разпределяме. Защото ако не я разпределяме адекватно, хората ще продължават да ходят в Барселона да метат улиците“, заяви
икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

„Очакваме между 900 и 1000 лв. да бъде минималната работна заплата от януари следващата година, ако се запази този текст в Кодекса на труд. Казвам ако, тъй като работодателите се опитват да атакуват текста. Да, ние също имаме забележки по начина, по който беше приет и ги изказахме в Народното събрание. Проблемът е, че беше закован точно на толкова.

Нито директивата казва, че може да се закове в определен размер, нито разпоредбите на Международната организация на труда позволяват това да се случва извън разговорите между синдикати, работодатели и правителство. Защото сами разбирате, че законов текст означава изчидляване колко е средната заплата според приетите граници в Кодекса на труда, изчисляваме 50% и приключваме.

Трябва да кажем ясно, че и текстът, заложев в Кодекса на труда не претендира, че транспонира директивата. В момента ние имаме работна група, в която участват синдикати, работодатели и правителства, в която ще изработим предложения за документи и правила, по които да се определя минималната работна заплата“, каза Ваня Григорова.

Междувременно стана ясно, че от днес основният лихвен процент е 2,17 на сто. Това определи Българската народна банка.

За първи път от години насам показателят прехвърля два процента, като през февруари беше на ниво от 1,82 на сто. Това е поредното повишение, което отразява лихвената тенденция към нарастване.

Размерът на основния лихвен процент се изчислява като средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс за работните дни на предходния календарен месец.

Практически показателят е технически, но ясно отразява тенденцията на покачване на лихвите. Също така е важен за изчисляването на лихвата върху просрочените задължения.

blitz.bg