Хирургът д-р Д. Димитров: Ракът вече не е смъртна присъда за болния, за 1 г. извършихме над 10 операции на право черво с тумор на 7-8 см от ануса, след седмица пациентите са у дома

Д-р Димитър Димитров e хирург в МБАЛ – Благоевград. Той се върна в България през 2008 година, след 11 години работа в болници в Израел. В благоевградската болница д-р Димитров вече седем години прилага наученото във водещите клиники в Израел, основно лапароскопски /безкръвни операции/ на хирургични и гинекологични заболявания. През тази година той извършва и операции на черво, така наречените ниски предни резекции на право черво при пациенти с доброкачествени и злокачествени образувания с разположение на тумора много близко до ануса. Статистиката сочи, че онкологичните заболявания на дебело и право черво се нареждат на трето място по честота за мъжете /след простата и бял дроб/ и при жените /след гърди и бял дроб/.

– Д-р Димитров, въведохте преди една година операции при доброкачествени и злокачествени образувания, като разположението на тумора е много близко до ануса. Какви са предимствата на тези хирургични интервенции?
– Първо искам да посоча, че за пациентите диагнозата рак вече не е смъртна присъда, разбира се, ако онкологичното заболяване е открито навреме и е лекувано адекватно. Промени се концепцията в световен мащаб и ние се придържаме към съвременните методи. Вече не извършваме тежки, инвалидизиращи операции, а органосъхраняващи, които връщат пациентите към нормален живот. Пример са хирургичните интервенции, които извършваме с автоматични съшиватели, когато не се изваждат изкуствени стоми. Това са операции, които са изключително трудни за изпълнение ръчно, без съшивател, защото се работи много ниско, в малкия таз, участъкът е тесен, работата е трудоемка и изисква много време.

Ниски предни резекции на право черво са операции, които се извършват при пациенти с доброкачествени и най-вече злокачествени образувания на правото черво, като разположението на тумора е много близко до ануса, туморната формация е само на около 8 см. Автоматичните съшиватели скъсяват оперативното време, през което болният е под пълна анестезия. Преди една година за първи път извършихме в благоевградската хирургия обработката на самото черво и възстановяването целостта на стомашно-чревния тракт се извърши изцяло с помощта на автоматични съшиватели, така наречените степлери. При този вид хирургични операции възстановяването на пациентите е много бързо, обикновено на 6-7-ия ден се възстановява функционирането на стомашно-чревния тракт. На 8-ия ден пациентите са в добро общо състояние, готови за изписване и връщане към нормалния начин на живот.

Искам да уточня, че се касае за изключително ниски анастомози, не говоря по принцип за тумор на черво, а за тумор на 7-8 см от ануса. Сами разбирате, че въвеждането на този нов метод на опериране е труден и сложен процес. Този вид операции в западните държави с напреднала медицина са рутинни, извършват се от години. За една в МБАЛ – Благоевград година извършихме 10 такива интервенции на пациенти между 60- и 80-годишни, като по-голям брой са оперираните мъже.

– Досега как се лекуваха пациенти с такива заболявания?
– Класическата операция в България е, като вадят допълнително така наречената протективна стома. Това означава, че се вади най-често тънко черво на предната коремна стена, за да може да се даде възможност на анастомозата да зарасне, и от 3 до 6 месеца, след като анастомозата е достатъчно здрава, се „връща“ червото.
Сега с извършването на операциите по западен модел ние спестихме на пациентите неудобството чревното съдържимо да изтича в торбичка на предната коремна стена, спестяваме му втора голяма операция под пълна упойка след шест месеца за затваряне на стомата.
В някои университетски болници в столицата също се правят този вид операции, точна статистика колко такива операции са извършени досега в страната ни няма.

– Може ли всеки пациент да се оперира по този модел?
– За съжаление в нашата страна на този етап основният проблем е финансов, защото Здравната каса не покрива разходите за доставка на автоматичните съшиватели и е въпрос на финансови възможности от страна на пациента и неговите близки да ги купят. Сега цената за два съшивателя е около 1200-1700 лв. в зависимост от фирмата-производител.

– Д-р Димитров, колко голям екип участва в този вид операции?
– Хирургията е колективен труд и за осъществяването на сложни операции са необходими добре обучени анестезиологичен и хирургичен екип. Успехът ни е общ, а не мой, индивидуален, само добрата екипна работа дава възможност за въвеждане на новости. Благодаря на колегите, с които заедно осъществяваме този вид интервенции. Бързото възстановяване на пациентите е невъзможно без доброто обгрижване от екипите на реанимация и хирургия.

– Какво още се промени през изминалите години в хирургия в МБАЛ – Благовеград?
– Вече седем години извършваме и лапароскопските операции при лечение на хирургични и гинекологични заболявания. Успяхме да въведем нов метод на лечение при рак на гърдата, тези методики са залегнали в медицинските стандарти за лечение. Отдавна вече не се правят операции с махане на подлежащите мускули, с остраняване на всички лимфни възли от подмишницата, защото по този начин има риск от оток и инвалидизация на ръката. При нас вече имаме извършени операции на гърдата, включително при девойки и млади жени, които вече са се върнали към нормалния си начин на живот, без да са травматизирани.

Имаме осъществени пластични операции, при които белегът почти не се забелязва. Разбира се, занапред целта ни е да въведем още нови методики за лечение. Една от тях е при рак на гърдата първите няколко лимфни възела в подмишницата да се изследват със специални технически средства и ако са чисти, да не се прави тази тежка операция с отстраняване на всички лимфни възли. Пациентка с рак на гърдата, при която е направена органосъхраняваща операция, след последващите изледвания се изписва на 3-4-ия ден и забравя, че е оперирана.

За съжаление има много бюрократични пречки, на този етап не можем да започнем да оперираме по тази методика на двойно контрастиране на лимфни възли. А имаме спонсор, който може да ни закупи апаратура, с която веднага да започнем да работим.

– Какви други пречки срещате?
– За съжаление стандартите за лечение в България са остарели, включително и цените, по които Здравната каса заплаща, не са актуализирани. Между 60-70% от коремната хирургия са лапароскопските операции, но апаратурата ни е остаряла и не ни позволява да извършваме големи лапароскопски операции.

В момента Здравната каса не финансира достатъчно добре и не плаща реалната цена, специално в коремната хирургия клиничните пътеки на този етап са недофинансирани. В Израел безкръвна операция на жлъчка е 5000 лв. по цена на Здравната каса, а в България – 1000 лв., операция на дебело и право черво в Израел е 11 000 лв., при нас болницата получава само 2500 лв. Добрата новина е, че очакваме през следващия месец да получим нова лапароскопска апартура за гинекология и хирургия от Министерство на здравеопазването, което ще ни даде възможност да разширим обема и вида на операциите по лапароскопски начин на черво, задстомашна жлеза, стомах, бъбрек и други органи.