Костите на Гоце Делчев митарстват 43 години след неговата смърт, преди да намерят покой в Скопие

Тленните останки на един от най-великите български революционери Гоце Делчев митарствот 43 години след неговата смърт, за да бъдат положени през 1946 година в Скопие, където той никога не е стъпвал. Днес България и Северна Македония го почитат като национален герой, заради което водят тежък спор. Учителят, превърнал се в легендарен войвода и революционер, е сред най-големите авторитети в освободителните борби на българите в Македония и Одринско.

Продължител на идеята на Васил Левски за създаване на мрежа от революционни комитети, които да подготвят въоръжено въстание. Един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съавтор на устава на организацията.

Пада убит в сражение край село Баница, на 21 април по стар стил (4 май по нов) през 1903 г. Едва на 31 години.

До фаталния край се стига след като четата на Гоце Делчев е обградена от хиляден турски аскер рано сутринта в село Баница, Серско. Потерята е командвана от майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце.

При опита да пробият блокадата войводата и петима негови другари загиват. Тефиков не допуска да се гаврят с телата на убитите. Турците обаче отнасят трупа на войводата до Сяр за разпознаване, после го връщат в Баница, където е погребан.

Гоце и другият войвода Димитър Гущанов са положени заедно, а четиримата четници в съседен гроб.

Участникът в сражението от 1903 година, войводата Михаил Чаков, пише в спомените си след години: “…Срещу Гергьовден 1906 година смятахме да разкопаем гроба, където бяха заровени двамата – Делчев и Димитър Гощанов, от селяните в Баница, и които знаеха как са сложени в гроба. На 22 април вечерта започнахме разкопаването, което за щастие остана незабелязано от турския пост отсреща… За голямо наше учудване, когато разкопахме трупа на Делчев – целият му гръден кош не беше разложен и много естествено, че не можеше и не трябваше да го изкарваме. Краищата – ръцете, краката и черепът, бяха съвършено разложени. Прибрахме краищата и черепа, а гръдния кош наново заровихме внимателно и се прибрахме в селото… Взех около 4-5 кг суров спирт, поставих костите в едно дървено корито, полях ги със спирт и ги държах три дни в коритото. Вечерта на третия ден ги изкарах от спирта, изтърках ги със сухи кърпи и преди да напусна селото, казах на дядо Никола Мутафчиев, клисаря на черквата, у когото бяхме на квартира: „Дядо Никола, ще вземеш още утре рано да направиш едно сандъче, в което ще прибереш костите на Гоце, но ще имаш предвид да събереш и другите кости, които останаха в гроба. И когато Господ спи, ще ги пренесеш в черквата и ще ги поставиш под самия Свети престол в олтаря. Змия езика ти ще изяде, ако друг освен теб узнае, че това са костите на Гоце Делчев…”

Клисарят дядо Никола донякъде изпълнява поръката на войводата Чаков. Единствената неточност в спомените на войводата са, че повторно разкопаване на гроба не е имало. Доказват го думите на друг участник, дядо Коце Мутафчиев от Банско, който в седмиците преди сражението е най-близо до Гоце Делчев.

В десетките свои писма до внуците си в Банско той ги заклева с думите:”Идете в Баница и вземете Гоце. Половината му кости още са там.”

Друго доказателство, че част от Делчев е още в покрайнините на Баница е панихидата и откриването на мраморен кръст на 3 май 1943-та. На същото място, където са били погребани до 1906 година. Тогава Баница отново е българска. На запазена снимка от панихидата се виждат и три от сестрите на Гоце – Руша, Велика и Елена.

Отпред на мраморния паметник е изписано: “Тук почива Гоце Делчев, легендарния борец за свободата на Македония“, а на гърба на паметника: “В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово – войвода. Стефан Духов от с. Търлис – четник; Стоян Захариев от с. Баница – революционер; Димитър Палянков от с. Броди – революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“. Паметникът е взривен от гърците през 1946 година.

През 1912 г. в разгара на Балканската война в Баница влиза българската войска, заедно с която се сражават четите на войводите Михаил Чаков и Таската Серски. Те издействат разрешение от главнокомандващия генерал Михаил Савов сандъчето със съхранените кости на Гоце Делчев да бъде преместно до Ксанти на по-сигурно място.

Тогава започват и перипетиите с мощите на войводата.

Клисарят Никола Мутафчиев слага сандъчето с костите в голяма войнишка мешка (чувал) и се качва на влака Сяр – Ксанти. Влакът е пълен с български войници. Двама от тях се оказват крадци, които решават да отмъкнат чувалчето. Когато откриват костите обаче изпадат в ужас и изхвърлят сандъчето от влака в Серското поле.

Ужасеният от изчезналите тленни останки наа войводата клисар веднага обяснява на най-старшия офицер във влака какво е пренасял. Незабавно композицията е спряна, следва реч какво кощунство е извършено. Виновните крадци си признават къде са метнали сандъчето, а всички войници получават заповед да претърсят района, докато не съберат отново костите на великия войвода.

В крайна сметката със сандъчето е намерена и предадено на Михаил Чаков в Ксанти, където той е назначен от българската власт за градоначалник.

Идва обаче Ньойският договор и през 1919 година градът трябва да бъде предаден на Гърция. Тогава Чаков качва на файтон съпругата си Костадинка и нейна приятелка с тайната мисия да пренесат костите на героя в Пловдив.

Пътят обаче се оказва прекалено неравен, а конете твърде буйни. Файтонът се накланя и почти преобръща, а багажът се разпилява. Въпреки премеждието двете жени съхраняват заветното сандъче и продължават напред. “Това е Божи знак, Божия поличба е. Гоце не иска да напусне Македония, защото тя остава пак под чуждо робство”, казва Костадинка на приятелката си.

До май 1923 година тленните останки на Гоце Делчев се съхраняват на специално място в една от стаите в дома на семейство Михаил и Костадинка Чакови в Пловдив, където денонощно гори кандило.

След това те са пренесени в София и тържествено се полагат за съхранение в току що построения Дом на македонските българи, на ъгъла на улиците “Пиротска и “Георг Вашингтон”.

Преди това тленните останки на героя, заедно с костите на Георги Сава Раковски за една седмица са изложени на всенародно поклонение в църквата “Света Неделя”.

В Македонския дом в София, в ново специално изработено резбовано дървено сандъче костите на героя се съхраняват до октомври 1946 г., радвайки се на огромна почит.

След Парижкия договор от 1946 г. под диктата на Сталин се извършва предателство на Георги Димитров към паметта на героя.

На 8 октомври 1946 година в София пристигат представители на т.нар. македонско правителство, за да получат и пренесат костите на Гоце Делчев в Скопие.

Те биват посрещнати тържествено пред Македонския дом на улица „Пирот“, преименувана тогава на „Маршал Тито“.

Поставено на английски лафет и тържествено конвоирано от английски войници, сандъчето с костите на Гоце преминава през Дупница, Горна Джумая, Петрич и в Струмица поемат към Скопие. Най-трогателна е гледката в Симитли, където стотици бежанци от родния на Гоце изпепелен Кукуш са налягали с плач покрай преминаващия лафет, сбогувайки се завинаги със своя земляк и герой.

След края на Втората световна война Баница отново влиза в територията на Гърция. През 1946 година вандали буквално взривяват гроба ­на войводата и неговите съратници. Мраморни осколки са останали и до ден днешен като свидетелство за митарствата и драматичната съдба на тленните останки на Гоце Делчев.

Сега костите на Гоце Делчев се намират в каменен саркофаг в църквата “Св. Спас” в Скопие.

В Скопие се хващат за тезата на войводата, че Македония и Одринско трябва да извоюват своята свобода и независимост след вътрешна подготовка и въстание, а не да се разчита на намеса на България, нито пък след това да се присъединяват към царството.

Гоце Делчев е обявен за национален герой на Северна Македония, споменава се и в химна на западната ни съседка. Той е опора и на македонския национализъм, който се налага от младата държава.

Сега легендарният революцинер е почитан ревностно и от двете страни на границата.

На Гоце Делчев са кръстени град Гоце Делчев и селата Ново Делчево и Делчево в Пиринска Македония, Царево село във Вардарска, хребетът Делчев (Delchev Ridge), връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида, както и най-високият връх на планината Славянка – Гоцев връх. Името на героя носят още улици и квартали в много градове в България и Северна Македония.

Времето ще покаже дали България и Северна Македония един ден ще честват заедно големия революционер. Вече го направиха за цар Самуил, но засега Скопие упорито отказва да подели Гоце Делчев.