Противодействието на трафика на хора чрез медии дискутираха експерти и журналисти в Благоевград

Противодействието на трафика на хора чрез медии дискутираха експерти и журналисти в Благоевград в рамките на двудневен обучителен семинар, посветен на темата и организиран от Националната комисия за борба с трафика на хора, местната комисия и фондация „А21“.

По данни на Националната комисия за борба с трафика на хора над една трета от всички сексуално експлоатирани жени в Европейския съюз идват от страната ни. България е една от деветте страни, изнасящи жертви за Европейския съюз и всяка година стотици българи попадат в робство.

Видовете трафик в България са трафик с цел сексуална експлоатация, който е сред най-популярните и най-често срещаните, но наред с това има и трафик с цел трудова експлоатация, просия и др.

Когато се говори за трафик на хора, в медийното пространство често присъстват изображения, които свързват престъплението със сексуална експлоатация. Трябва да се търсят начини да се показва човешката страна и да се избяга от стигмата и образи като вериги, белезници, баркодове, оскъдно облекло и др., каза по време на дискусията Иванка Хайнцл от Международен център за развитие на миграционните политики.

Във връзка с медийните публикации и интервюта с жертви Хайнцл повдигна въпроса доколко е нужно да се показват жертвите на трафик на хора, за да е ясна тежестта на това престъпление, като даде пример за интервю с жертва, при което е променено нейното име, до голяма степен и историята, и въпреки това трафикантът я е разпознал.

Принудата е нещо невидимо, тя се случва между двама човека, посочи Иванка Хайнцл и допълни, че при отразяване на информация, свързана с трафик на хора, трябва да се избягват клишетата, свързани с това престъпление.

Своя опит пред журналисти сподели управителят на Приюти за временно настаняване на жертви на трафик на хора в София и Варна Анна Николова. Практиката до момента показва, че има нещо обединяващо, което предполага въвличане в трафик на хора на потенциални жертви и това е уязвимостта, посочи Николова. Тази уязвимост може да е причинена от особено състояние или заболяване на пострадалото лице, но може да е ситуативно – етап или криза в живота на потенциалната жертва. „Ако тази уязвимост я няма, трафикантът по-скоро ще ви подмине, той се фокусира върху тази форма на уязвимост“, допълни Анна Николова.

Опит споделиха също началник секторът „Трафик на хора“ към Главана дирекция „Борба с организираната престъпност“ Кристиян Горянов, мениджърът на Националната гореща телефонна линия за борба с трафика на хора Дияна Китова, Антоанета Василева – първият вицепрезидент на Групата от експерти за борба с трафика на хора към Съвета на Европа, прокурори, журналисти, медийни експерти.