Банско – стръмният слалом от земеделските ниви до Световните купи

Едно, две, три… единадесет. Това броене е най-характерно за абитуриентите. Но е актуално и за най-добрия зимен курорт у нас – Банско. Защото толкова са вече Световните купи, които са се провеждали и се провеждат и в момента в града под Тодорка. Този уикенд елитът на световния сноуборд – мъже и жени, се състезава на писта „Томба“ в Пирин планина. Преди това са организирани други две Световни купи по този спорт, както и осем Световни купи по ски. Всичко това изстрелва зимния курорт в орбитата на световните новини. И не само него. А и България. Как Банско извървя този дълъг и нелек път, този забележителен слалом – от малко градче с развито земеделие, животновъдство и занаяти до признанието за Зимна столица на Балканите?

Първите плахи и в същото време важни стъпки са направени през 60-те години на миналия век. През 1966 година е извършено специално проучване и е взето решение за изграждането на първата ски писта в Пирин планина. По онова време експертите са категорични, че склонът под връх Тодорка в посока на местността Шилигарника може да се превърне в отлично трасе за скиорите. Отнема доста време и усилия, за да се случи това. Пистата е с дължина 3500 метра и се нарича “Тодорка – Икрище”. Предвидено е да се използва във времевия период от декември до май. Тя започва от самото подножие на връх Тодорка и стига до Шилигарника.

„Дойдох през 1966 година тук, тогава Банско приличаше на град от селски тип /населеното място е обявено официално за град още през 1914 година/ – навсякъде ниви със земеделски култури. Доста по-късно имаше само един хотел – „Пирин“. След него се направиха хотел „Стражите“ и комплекс „Хаджирускови къщи“. В планината пък почти нямаше ски съоръжения“, спомня си Михаил Белчински, който вчера навърши 82 години.

Той и връстниците му най-добре знаят как е изглеждало населеното място преди повече от 50 години и каква визия има днес. Белчински е известен като един от най-енергичните туристически шефове в Банско. На 1 април 1980 г. става не на шега директор на „Почивно дело и курортно лечение“. По онова време e работил от тъмно до тъмно и е бил един от малкото, които са вярвали, че бъдещето на градчето е в туризма. Една вечер обаче се прибрал бесен вкъщи. Ядосали го партийците. Той им заявил, че няма да уплашим никого с индустрията си, а ще привлечем света с туризма. Случката се разиграла през 1982 г.

Точно 80-те години на миналия век са този период, в който започва да се говори за стопански туризъм в Банско. Доста късно, но по-добре късно, отколкото никога. Защото над града, в Пирин планина, условията за туризъм са идеални, природата е дала всичко на това населено място. По-стара пък е идеята за развитие на ски спорта в града под Тодорка. Тя обаче е някак сама по себе си, свързана е не толкова с туристическите дейности в Банско, колкото с развитието на самия спорт. Чак след 1980 година се стига до извода, че двете неща са свързани, но това се избистря като решение по-късно в партийното и държавното ръководство, от които зависи развитието на масовия туризъм в града.

През 1980 година започва работа по приета програма на Окръжния комитет на БКП в Благоевград за интензивно развитие на спорта в окръга през годините 1981-1985. За Банско се предвижда да се направи Дом на скиора, който да е със 120 легла, а също и седалков лифт, да се проектират три писти със ски влекове. И стартира изграждането на спортна инфраструктура над града – правят се нови влекове, нови писти, нови пътища.

„Най-хубавото е, че успяхме радетелите за развитието на туризма в Банско да надделеем над упоритите и вярващи си партийни другари и секретари. Те не спираха да ми повтарят, че почивното дело няма да ни нахрани. От гняв ченето ми блокираше. Но времето показа, че съм бил абсолютно прав”, твърди Михаил Белчински.
Той признава, че се разплакал, когато открили кабинковия лифт за новия и модерен ски център в Пирин планина. „Това, за което мечтаехме, се случи. Винаги съм бил убеден, че няма да изплашим света с ТКЗС, а трябва да привлечем света тук с природата, която Господ ни е дал“, твърди ветеранът в туризма и някогашен управител на хотелски комплекс „Хаджирускови къщи”. Бай Мишо и останалите по-възрастни банскалии са наясно и с друго – един курорт не се ли развива непрекъснато като инфраструктура и ниво на обслужването, ще спре да бъде посещаван. Затова искат да се изгради втори лифт.
„Не е добре, когато в нашия бранш се стигне до претоварване, а точно това се случва в последните 7-8 години с единствената кабинка. Не може да караш туристите да чакат с часове, за да стигнат в планината и да се очаква, че ще се върнат отново в града ни. Само с втора кабинка ще има надграждане на туризма в курорта“, категоричен е Михаил Белчински.