1 ноември в българската и световната история

Българската история

Датата 1 ноември ще остане в българската история с това, че се чества Денят на народните будители; с това, че Ловеч е освободен на днешния ден през 1877 година и Руско-Турската освободителна война; както и с това, че в Русе започва да излиза “Македонец” – първият български вестник, посветен на положението на българите в европейските вилаети.
1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-и през високосна). Остават 60 дни до края на годината.

2013
Правителствената награда награда „Св. Паисий Хилендарски“ се присъжда на Анжел Вагенщайн – режисьор, сценарист и писател.
Роден е на 17 октомври 1922 г. в Пловдив.
Носител на Наградата за европейска литература Жан Моне; 2004 г., орден „Стара планина“ първа степен, медал „Иван Вазов“.

2012
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на чл.-кор. проф. Елка Бакалова – изкуствовед и културолог, изследовател към Института за фолклор (БАН), член-кореспондент на БАН, преподавател в НБУ от 2000 до 2007 г.
Родена е на 8 декември 1938 г. в София.

2011
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на Христо Ганев – филмов деец, сценарист и режисьор.
Роден е на 2 август 1924 г. в Павел баня.
Носител е на Награда на Министерство на културата за цялостен принос в българското кино, орден „Стара планина“, медал „Иван Вазов“.

2010
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на Наум Шопов – кино и театрален актьор.
Роден е на 27 юли 1930 г. в Стара Загора.
Играе в Народен театър „Иван Вазов“. През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.

2009
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на проф. Крум Дамянов – скулптор.
Роден е на 31 август 1937 г. в Ракитово.
Професор към катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия.
Носител е на съюзни и държавни отличия.

2008
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на Рангел Вълчанов – режисьор.
Роден е на 12 октомври 1928 г. в Кривина.
Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век. На 9 октомври 2012 година е избран за член на Българската академия на науките
Носител на орден „Стара планина“ и орден Св. св. Кирил и Методий.

2007
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на Валери Петров – поет, сценарист, драматург и преводач.
Роден е на 22 април 1920 г. в София.
Преводач на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година.
Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки”.
Носител е на Орден „Стара планина“ I степен.

2006
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на Богомил Райнов – писател и професор по естетика.
Роден е на 19 юни 1919 г. в гр. София.
Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели.

2005
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на арх. Богдан Томалевски.
Роден е на 28 август 1924 година в София.
Главен проектант е на софийските комплекси Лагера и Младост І (от 1964).
Един от проектантите на сградите на Българските професионални съюзи и новата сграда на Министерство на външните работи.

2004
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на проф. Христо Христов – кино и театрален режисьор и сценарист.
Роден е на 11 април 1926 г. в Пловдив.
Председател е на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995-1999 г.), председател на Обществения съвет за кино (1999 г.) и професор в НАТФИЗ.
Първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия (EFA).

2003
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на Йордан Радичков – писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм.
Роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско
Носител е на международна италианска награда „Гринцане кавур” (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда” (1988). През 1996 г. е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен” на Международния съвет на детската книга – за книгата си „Малки жабешки истории”.
В България е носител на голяма награда за литература „Добри Чинтулов” (1980), награда „Аскеер” (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков” (1998), голяма награда за литература на Софийски университет „Св.Климент Охридски” (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура.

2002
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на проф. Стефан Данаилов.
Заслужил артист (1975) и Народен артист (1983), а след 2000 г. – политик от ПП БСП и министър на културата в редовното правителството на Станишев от 17 август 2005 до 27 юли 2009.

2001
Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа“ организират протестен митинг срещу бедността и безработицата, в който участват около 10 000 души.

2001
Правителствената награда „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите се присъжда на художника Светлин Русев.
Светлин Русев (С. Р. Вълчев) е български художник. Роден е на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенско. Завършва живопис във ВИИИ (днес Художествена академия) при Д. Узунов; професор е от 1977 г. Заема постовете: председател на Съюза на българските художници (1973-1985 г.), първи заместник-председател на Комитета за култура (1982-1984 г.), от 1985 г. е директор на Националната художествена галерия. В художествения живот на България се налага в края на 50-те години (композициите „Интерниране“ и „Копачки“). През 1961 г. получава златен медал от Първата младежка изложба в София. Има успешни изяви в областта на кавалетната, монументалната живопис и рисунката. Създава художествени образи с монументално внушение, изградени с точен рисунък и монохромен колорит: „Трактористи“ (1960 г.), „Жена с хляб“ (1961 г.), „Пред разстрел“ (1963 г.), „Преди боя“ (1964 г.), „Клетва“ (1966 г.), „Прощаване с патриарх Евтимий“ (1968 г.), „Безработни 1933 г.“ (1968 г.), „Отдих“ (1969 г.), „Ден последен“ (1972 г.), „Краят на работния ден“ (1974 г.), „Самуилови воини“ (1975 г.), „Батак“ (1977 г.), „Светлина и мрак“ (1978 г.), „Жената на миньора“ (1979 г.), „Размисъл“ (1980 г.), „Очакване“ (1980 г.) и др. Автор е на портрети, в които пресъздава майсторски типажа и психологическото състояние: „Портрет на майката на художника“ (1967 г.), „Портрет на Богомил Райнов“ (1970 г.), „Портрет на Кирил Петров“ (1971 г.), „Портрет на Дечко Узунов“ (1973 г.), „Портрет на Васка Емануилова“ (1975 г.), „Портрет на Николай Шмиргела“ (1977 г.), „Портрет на Николай Райнов“ (1978 г.) и др. Работи и в областта на пейзажа („Пейзаж в червено“, 1969 г.; „Есенен пейзаж“, 1969 г.; „Пейзаж от Балчик“, 1972 г.; „Пейзаж от Мелник“, 1973 г.; „Пейзаж от София“, 1976 г.; „Пейзаж в бяло“, 1977 г.) и натюрморта. В живописния цикъл „България“ (1970-1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихологическия облик на българката. Рисува актови творби и композиции, работи в областта на монументалното изкуство (Централна гара в София, 1975 г.; НДК, 1980 г.; стенописва църквата „Св. Петка“ в местността „Рупите“ до Петрич, 1993-1994 г.). Член е на „Салон д’Отон“ в Париж, на салон „Ника-кай“ в Токио, на академия „Медичи“ в Рим, на Академията за изкуства в Москва; почетен член-кореспондент е на „Кюнстлерхаус“ във Виена.

2000
Новоучредената правителствена награда „Паисий Хилендарски“ се присъжда на писателката Вера Мутафчиева.
Вера Петрова Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София. Тя е български историк, писател белетрист. Лауреат на международна Хердерова награда (1980 г.); почетен член на БАН; носител на почетен знак на БАН “Проф. Марин Дринов” на лента; орден “Стара планина” (1999 г.); Голямата награда за литература на СУ (1999 г.); “д-р хонорис кауза” на НБУ (2000 г.); н. за принос в българската литература “Бронзов бухал” (2002 г.).

2000
Според Индекса на икономическата свобода за 2000 г. на американската фондация „Херитидж“, България е на 95-о място от 155 страни.

1986
В 6 ч. и 53 мин. в завода за хлор в Химическия комбинат в Девня става една от най-тежките промишлени аварии в страната. Вследствие на взрив и пожар 20 души загиват. Причинени са огромни материални разрушения.

1977
Край Хасково е открит пивоварен завод.

1974
Открита е водносиловата каскада „Белмекен – Сестримо“.

1967
Открити са Циментовият завод край Плевен и Заводът за хартиен амбалаж в Пловдив.

1948
В периода 30 октомври – 1 ноември се провежда заседание на Върховния съюзен съвет на Български земеделски народен съюз, с което завършва идейното преустройство на съюза и Български земеделски народен съюз приема изграждането на социализма като своя програма и признава ръководната роля на БРП (к) в обществено-политическия живот, отхвърляйки съсловния принцип.

1944
Създава се Държавен радиохор – първият професионален смесен хор при Радио София, който десет години по-късно се преименува в Българска хорова капела „Светослав Обретенов“.

1928
Цар Борис III открива жп линията Асеновград-Пловдив (10 км), единствената, построена от община.

1925
При интронизацията на първия румънски патриарх Мирон за първи път е поканен и представител на Българската екзархия – митрополит Неофит Видински.
Неофит Видински (Никола Митев Караабов) – бългaрски висш духовник. Става монах през 1891 г. Завършва Петербургската духовна семинария (1896 г.) и Петербургската духовна академия (1900). Протосингел в Сливен (1900-1902 г.), Видин (1902-1905 г.) и в Св. Синод в София (1905-1906 г.). Ректор на Софийската духовна семинария (1906-1912 г.). Ръкоположен за епископ през 1909 г.; един от редакторите на „Църковен вестник“. Избран за видински митрополит през 1914 г. Председател на Църковно-народен събор (1922-1923 г.). Член на Светия синод от 1921 г. до смъртта си и негов наместник-председател (1930-1944 г.). Обявява се в защита на евреите в България по време на II световна война. Автор на богословски съчинения и книгата „Видинска епархия“ (1924 г.).

1909
В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители.
За първи път Денят на народните будители е честван като официален национален празник през 1921 г.
Денят на народните будители възниква след Първата световна война. На 13 декември 1922 година ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За ден на народните будители се приема 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски.

1892
В периода 15 август – 1 ноември се провежда първото търговско-промишлено изложение и земеделско-промишлен събор в Пловдив.
Пловдивското изложение (1892 г.) е първият голям международен панаир в България. Провежда се под името Първо българско земледелческо-промишлено изложение. Негов директор е М. Георгиев. С това се поставя началото на ежегодния Пловдивски международен панаир. Пловдивското изложение се експонира на 90 000 кв. м площ и обхваща 36 павилиона. В тях 24 държави излагат свои селскостопански и занаятчийски изделия и технически открития. Сред показаните изобретения са както чуждестранни, така и български нововъведения: фонографът на Т. Едисон, парни машини по модели на Ив. Недков, Гр. Коцов, вършачки, земеделски плуг, български механизиран стан и др. По време на изложението се провежда преглед на народните песни и танци. За пръв път се организира парична държавна лотария. Организира се и Земеделско-промишлен събор, на който се набелязват мероприятия за ускорено икономическо развитие на България.

1881
Провеждат се избори за Държавен съвет, спечелени от консерваторите.
Консервативната партия е политическа партия в Княжество България, основана непосредствено след Освобождението. Нейни лидери са Гр. Начович, д-р К. Стоилов, Д. Греков, М. Балабанов и др. Първоначално съществува като течение в Учредителното събрание (1879 г.). Застъпва идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. Макар и да не успява да наложи своите възгледи при изработването на Търновската конституция и да не се ползва със симпатиите на мнозинството от българския народ, след пристигането си в България в качеството на български княз Александър I Батенберг възлага на нея формирането на първото българско правителство (юли 1879 г.). Въпреки острото противодействие на по-голямата част от българската общественост, князът й поверява отново управлението на страната (ноември 1879 г.). Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативна партия започва да губи своята сила като политически фактор. Част от нейните водители като Т. Бурмов, М. Балабанов и др. преминават към умереното крило на Либералната партия, възглавявано от Др. Цанков. След Съединението (1885 г.) Консервативна партия престава да съществува. Членската й маса се включва в нови политически партии. Печатни органи: в. „Витоша“ (1879-1880 г.), „Български глас“ (1879-1883 г.) и „Отечество“ (1884-1885 г.).

1880
В Русе започва да излиза в. “Македонец” издаван от Никола Жеков. “Македонец” е първият български вестник, посветен на положението на българите в европейските вилаети (вилает – голяма административно-териториална единица в Османската империя и днешна Турция, управлявана от валия.) Вестника излиза 2 пъти седмично от (1 ноември 1880 – 5 февруари 1895 г.), с прекъсвания (1881 – 1884 и 1886 – 1893 година). Популяризира идеята за освобождение на Македония.

1879
С указ на ген.-губернатора Александър Богориди гимнастическите дружества в Източна Румелия са превърнати в резерв на милицията.

На 1 ноември са родени:
1947
В Смолян е роден Георги Петров Петканов – български юрист. Специалист е по финансово и данъчно право. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1971 г.). Стажант е в Софийския градски съд (1972 г.); районен прокурор в Девин (до 1974 г.); асистент в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1974 г.); Специализира в Московския университет (1983 г.); доктор е по право (1983 г.); доцент (1989 г.), професор (1996 г.). Ръководител е на катедра „Административно и финансово право“; декан е на Юридическия факултет (1991-1995 г.); заместник-ректор е на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1996-1997 г.); председател е на Общото събрание на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (от 1999 г.). Заместник-председател е на СНС по правни науки към Висшата атестационна комисия. Председател е на Съюза на юристите; член е на Бюрото на Международната. организация на юристите демократи; член е на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата (от 1997 г.). Главен редактор е на списание „Съвременно право“. Автор е на учебници по финансово и данъчно право. Депутат е от НДСВ в ХХХIХ Народно събрание. Министър е на вътрешните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2004 г.). Министър на правосъдието е в правителството на Сергей Станишев (2001 г.). Напуска поста през тази година. Книги: „Бюджетната компетентност на нар. съвети в НРБ“ (1988 г.), „Правното положение на младежта в НРБ“ (1988 г., съавтор), „Отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на КАТ“ (1990 г., съавтор).

1929
Роден е Дечо Таралежков – български композитор, кларинетист, алтсаксофонист. Завършва Юридически факултет на СУ (1951 г.) и БДК, специалност “Кларнет” (1955 г.). Учи композиция при проф. Ал. Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в БНТ (през 60-те и 70-те), заместник главен редактор в главна редакция “Музика” на БР (1977-1984 г.); директор на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984-1989 г.). Аранжира шлагерите от 60-те години на ХХ в. “Сън сънувах”, “Закъснели срещи”, “Една българска роза”. Автор на музиката към театрални спектакли и тв мюзикъли “Криворазбраната цивилизация”, “Вражалец”. В началото на 80-те години на ХХ в. сътрудничи на групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Член е на СБК. Орден “Кирил и Методий” I степен Умира на 14 януари 2002 г. в София.

1919
Родена е Мария Кирова Симова – българска заслужила артистка, авторка на пиеси (1969 г.). Произхожда от рода на В. Левски. Завършва гимназия в родния си град (1939 г.). Артистичната си дейност започва през 1940 г. в Южнобългарски театър. Актриса в театъра в Пловдив (1944-1945 г.). От 1955 г. до края на живота си играе в Театъра на народна армия в София. Съчинения: “Сватба” (битова драма в 3 д., 1947 г.); “Сватове” (битова пиеса в 3 д., 1952 г.); “Неспокойно щастие” (пиеса в 5 д., 1954 г.); “Зимна балада” (пиеса в 2 ч., 1963 г.); “Необикновен процес” (пиеса в 2 ч., 1965 г.); “Ако всичко започне отначало” (пиеса в 2 ч., 1969 г.); “При закрити врати” (пиеса в 2 ч. в съавт. с Пл. Симов, 1971 г.). На 14 март 1977 г. в София.

1894
Роден е Траян Тъмен (псевд. на Траян Василев Траянов) – български поет, брат на поета Т. Траянов. Завършва гимназия в София (1911 г.) и учи във Военното училище. Участва в Балканската война (1912-1913 г.), където е тежко ранен в главата и загубва зрението си. През 1916 г. заминава на лечение във Виена, където учи музика, немски език и Брайлово писмо във Виенския институт за слепи. В България се завръща през 1922 г. Член на редакционната комисия на сп. “Съдба” и на читалището на слепите в България. Печата стихове в сп. “Хиперион” и “Съдба”. Автор на стихосбирката: “Изгасналото огледало” (1928 г.), “Слепият гуслар” (1931 г.), “Нощ е наоколо” (избр., 1935 г.); на спомени – “Ден и нощ” (1941 г.). Умира на 7 ноември 1949 г. София.

1888
Роден е Борис Харалампиев Георгиев – български художник. Странства по света, живее продължително като отшелник в Швейцарските Алпи, където създава първите си картини, израз на самотата му: „Ave Natura“ (1914 г.), „Зима“ (1914 г.), „Скитникът и неговата сестра“ (1919 г.) и др. През 1920 г. се установява в Рим. Там рисува сборните семейни портрети „Села ди Сан Джироламо“ (1924 г.), „Троен портрет“ (1924 г.), портрети на кардинал Мели дел Вал (1927 г.), на писателя Дж. Пагини, на майка си – „Oh donna, Santa Madremia!“ (1924 г.), и др., в които възкресява някои от принципите на Италианския ренесанс. Рисува портретите на Рабиндранат Тагор (1926 г., в 3 варианта), на Алберт Айнщайн (1928 г.) и Махатма Ганди (1932 г.). Първата (1922 г.) и втората (1928 г.) му самостоятелни изложби в Б-я са съставени предимно от портрети на бълг. творци – Т. Траянов (1922 г., в 2 варианта), Мара Белчева (1922 г.), д-р Е. Владигерова (1928 г.), Владимир Димитров-Майстора („Земетръс“, 1928 г.), Роза Попова (1928 г.), Л. Стоянов (1928 г.), както и картините „Странстващият пастир“ (1922 г.), „Вечният път“ („Човекът сред природата“, 1925 г.) и др. В периода 1931-1936 г. е в Индия, където създава серия портрети, фигурални композиции със сюжети от живота на париите и от индийския фолклор. От 1952 до 1956 г. живее в Бразилия. Последната му изложба е в Рим през 1961 г. Лауреат на наградата „Короната на Италия“ (1937 г.) за цялостна творческа дейност. Умира на 9 април 1962 г. в Рим.

1884
Роден е Михаил Кремен (псевд. на Михаил Иванов Икономов-Грозев) – български писател. Роден е в Оряхово. От 1902 г. следва славянска филология във Висшето училище (дн. Софийски университет “Св. Климент Охридски”), изключван 2 пъти – през 1905 г. и 1907 г. Продължава следването си в Загреб, Цюрих и Мюнхен. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата войни. След войните работи като учител, библиотекар е в Народната библиотека. Открива представителство за търговия с музикални инструменти “Кремона” (1920 г.) и като импресарио урежда гостуването на певци и инструменталисти. След 9 септември 1944 г. се отдава на писателски труд. Най-значителното му произведение е мемоарно-документалната книга “Романът на Яворов” (ч. I, II, 1959 г., 1965 г.). Умира на 22 декември 1964 г.

1873
Роден е Божан Великов Ангелов – български интелектуалец, литературен критик, общественик. Завършва славянска филология в Софийски университет (1894 г.). Учителства в Свищов, Русе, Видин, София (от 1902 г., във Втора мъжка гимназия). 2 пъти директор на Народен театър в София (1909 – 1911 г., 1918-1920 г.), директор на Софийската народна библиотека (1923-1928 г.) и главен инспектор по български език в Министерството на народното просвещение. Сътрудник на сп. „Мисъл“, „Училищен преглед“, „Съвременен преглед“ и др. Автор на учебници и учебни помагала за началното и средното училище. Издава „История на българската литература в примери и библиографии“. Умира на 2 юли 1958 г. в София.
1962
Роден е Антъни Кийдис – вокалист на американската група Ред Хот Чили Пепърс.

1869
Роден е Димитър Драгиев (Д. Д. Колев) – деец на БЗНС, един от основателите на съюза. Завършва Хасковската гимназия (1886 г.), работи като учител в Раднево, а след това в Стара Загора (1897 г.). Издава в-к „Справедливост“ (1899-1902 г.). Участва в Учредителния конгрес на БЗНС в Плевен (1899 г.), избран в Управителния му съвет (заедно с Я. Забунов, Ц. Церковски и др.). На III конгрес е избран за подпредседател на УС на БЗНС (1901 г.), на IV конгрес – за негов председател (1902 г.). Първият ред. (до 1905 г.) на в-к „Земледелско знаме“ (1902-1934 г.). Министър на земеделието и държавните имоти в коалиционния кабинет на Т. Теодоров (1918-1919 г.). Не влиза в кабинета на Ал. Стамболийски поради идейни разногласия. В Ст. Загора издава в-к „Земледелска правда“ (1919-1934 г.) – орган на десницата в БЗНС. След 1923 г. участва в изборни коалиции с различни партии. Автор на: „Порождение, цел и развой на Земледелския съюз в България“ (1909 г.), „Земледелският съюз и интелигенцията“ (1912 г.), „Из кой път?“ (1914 г.) и др. Умира на 24 март 1943 г. в Стара Загора.

1850
Родена е Анастасия Ангелова Головина – българска лекарка. Родена в семейство на български преселници от Калофер. Следва медицина в Цюрих, завършва в Париж (1878 г.), специализира психиатрия. Работи в Александровската болница в София и като училищна лекарка, а също в болниците в Пловдив, Ловеч и Варна (където е старши ординатор в психиатричното отделение на болницата). Участва в създаването на Дружеството за борба с туберкулозата във Варна. Умира на 5 март 1933 г. във Варна.

На 1 ноември умират:
1953
Умира д-р Александър Ангелов Гиргинов – български общественик, политик, публицист, държавник. Роден е на 29 април 1879 г. в Търново Един от ръководителите на Демократическата партия. Завършва право в Лайпциг. Работи като адвокат в София. През 1931-1943 г. е министър на финансите; по-късно на вътрешните работи в кабинетите на Ал. Малинов и Н. Мушанов. Министър на финансите в правителството на К. Муравиев (2-8 септември 1944 г.). Осъден от т. нар. Народен съд, умира в концентрационния лагер на о. Белене. Присъдата е отменена 1996 г. Автор на трудове по право.

1915
Умира Петър Вълчев Сарафов – български учител, участник в националноосвободителното движение. Роден е на 15 октомври 1842 г. в с. Гайтаниново, Благоевградско. Баща е на Б. Сарафов и Кр. Сарафов. Завършва гръцко училище в Серес (1860 г.); учителства в неврокопските села и в Неврокоп (Г. Делчев), като заменя преподаването на гръцки език с обучение по български език. Сътрудник е на Ст. Веркович. Петър Сарафов е първият български учител в новооткритото училище в Мелник. Един от ръководителите е на учителското дружество “Просвещение” (след 1873 г.) в Неврокоп. През есента на 1880 г. по поръчение на Екзархията възстановява закритото през 1876 г. българско училище в Серес. В края на 1884 г. е наклеветен от гърците, арестуван и заточен в Мала Азия; избягва и се установява в София. Работи като преподавател и преводач от турски език.

Световната история

Датата 1 ноември ще остане в световната история с това, че Джон Адамс става първият президент на САЩ, който влиза в Белия дом, както и с това, че Турция е обявена за република – официално престава да съществува Османската империя

2012
Цистерна се удря в мост в промишлена зона в източната част на саудитската столица Рияд и се взривява. Загиват 26 души, 135 са ранени.

1999
Последният американски войник напуска Панама.

1998
Създаден е Европейският съд по правата на човека.

1993
В Литва е въведен визов режим за граждани на ОНД.

1993
Влизат в сила споразуменията от Маастрихт – поредната стъпка към създаването на единна Европа.
Договорът от Маастрихт е договор за създаване на Европейския съюз, подписан на 7 февруари 1992 г. в Маастрихт, в сила от 1 ноември 1993 г., изменен е с договора от Амстердам от 2 октомври 1997 г., който влиза в сила от 1 май 1999 г. Договорът от Маастрихт е връхна точка на политическото обединение на държавите на Европейската общност (ЕО), на икономическа интеграция и на други интеграционни области. За първи път държавите поемат задължението за създаване на Европейски съюз (ЕС) чрез единна структура, включваща 3 стълба: 1. интеграционните общности (Европейска общност за въглища и стомана, създадена през 1951 г. с Парижкия договор, ЕВРАТОМ и Европейска икономическа общност, наречена вече Европейска общност, създадени през 1957 г. с Римските договори); 2. обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС); 3. сътрудничество в областта на вътрешните работи и правосъдието (СОВРП). С Договора от Маастрихт се създава единна система на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски съд, Европейска сметна палата и др.). Създава се икономически и валутен съюз и се въвежда единно гражданство. Въвежда се фигурата на омбудсмана в Европейския парламент. Определят се минималните компетенции в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, транс европейски мрежи, индустриална политика и др.

1981
Антигуа и Барбуда придобива независимост от Великобритания

1978
В СССР е забранена експлоатацията на самолета ТУ-144.
Ту-144 е съветски свръхзвуков пътнически самолет, конструиран от конструкторското бюро “Туполев”, под ръководството на авиационния конструктор Алексей Туполев.
Първият полет на Ту-144 е на 31 декември 1968 г. близо до Москва, два месеца преди европейския свръхзвуков самолет Конкорд. Външно двата самолета са много подобни, въпреки че се различават по своята конструкция. Създателите на Конкорд обвиняват СССР в технически шпионаж, като за доказателство служат и намерени години по-късно технически планове и документация на самолета у руски шпиони. В отговор руските конструктори заявяват, че сходната им цел е довела до сходни резултати. Поради приликата му с Конкорд, западните медии наричат самолета „Конкордски“. Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на 5 юни 1969 г., а на 15 юли същата година става първият пътнически самолет, преминал 2 Мах. През 1973 г. Ту-144, участващ в Парижкото авио-изложение, катастрофира, при което загиват екипажът и 9 души на земята. Ту-144 влиза в експлоатация по редовни пътнически линии през м. ноември 1977 г. Високият разход на гориво, някои технически несъвършенства и поредната катастрофа при изпитателен полет през м. май 1978 г. водят до преждевременното извеждане на самолета от експлоатация.

1950
Двама пуерторикански терористи извършват несполучлив опит за покушение над президента на САЩ – Хари Труман.
Труман е 33-тият президент на САЩ управлявал в периода (1945–53 г.), от Демократическата партия. Като вицепрезидент на Ф. Рузвелт, след неговата смърт през (април 1945 г.) става президент, преизбран е през 1948 г. Дава заповед за атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки през (август 1945 г.). След II световна война, провокиран от агресивността на Й. В. Сталин, Труман възприема „твърд курс“ спрямо СССР; поставено е началото на Студената война. През 1947 г. обявява доктрината „Труман“, която има важни последици в междудържавните отношения в следвоенния период. Труман взема решение за включване на САЩ в Корейската война (1950–53 г.). През 1952 г. се отказва от участие в изборите и се оттегля от политиката.

1946
Провежда се първият мач в историята на NBA.

1943
В периода 1 ноември – 20 декември щабът на стратегическите Военно въздушни сили на САЩ в Европа формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е присъединена и 205-а авиогрупа на британските Военно въздушни сили. На 6 ноември е бомбардиран Пловдив, а на 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември 1943 г. – София над 130 са убити и около 250 са ранени.

1941
На Ниагарския водопад е открит “Мостът на дъгата”, свързващ Канада и САЩ.

1939
Германия анексира Западна Полша и Данциг (Гданск).

1938
Правителството на Мексико забранява влизането в страната на еврейски бежанци от Германия.

1937
Произведен е първият товарен автомобил ЗИЛ – АМО-Ф15.

1936
Мусолини за първи път определя връзката между Рим и Берлин като „ос“, свързваща неразривно Италия и Германия.
Ос “Рим – Берлин” е военнополитически съюз между Германия и Италия, създаден според Берлинското съглашение от 25 октомври 1936 г. Съюзът е свидетелство за подготовката на фашистките държави за се световна война. На 25 ноември 1936 г. между Германия и Япония е подписва „Антикоминтерновския пакт“, към който на 6 ноември 1937 г. се присъединява и Италия.

1922
Турция е обявена за република – официално престава да съществува Османската империя.
Номадските племена, предшественици на днешните турци, нахлуват в Анадола през ХI в., в периода на т. нар. селджукски завоевания. През следващия век се създава Иконийският султанат. Започва постепенно завоюване на територии по крайбрежието на Мраморно море и на Балканския полуостров. Нашествието на Тимур в началото на ХV в. спира временно настъплението на турците към Европа; разбити са и армиите на кръстоносните походи от 1444 г. и 1448 г., които се опитват да спрат турското нашествие. През втората половина на ХV в. е превзет и Константинопол, превърнат е в столица на новата империя, присъединила и Босна, цяла Гърция, Албания, Молдова, Влашко, Кримското ханство, а в началото на ХVI в. и Палестина, Сирия, Египет, Ирак, Кавказ, както и Централна Европа (Унгария, Полша, Украйна) и Северна Африка (Тунис, Алжир). Тази огромна империя започва да се разпада към средата на ХVII-ХVIII в. В края на ХIХ в. балканските територии получават независимост, африканските земи до голяма степен се подчиняват на интересите на големите западноевропейски държави. По-късно Османската империя губи и арабските страни. Днес Турция е парламентарна република, образувана в края на 1923 г. след свалянето на султаната (1922 г.). Първи президент на Турция е видният държавен деятел и военоначалник Мустафа Кемал Ататюрк. Под негово ръководство в страната се провеждат редица прогресивни и демократични реформи; приема се нова конституция; наблюдава се стремеж за икономическа независимост; създава се държавен сектор в промишлеността.

1918
В Лвов е провъзгласено създаването на Западноукраинската държава.

1914
Състои се Коронелският бой – морски бой, воден около гр. Коронел, Чили, през I св. война между британската и германската ескадра. Намиращата се в Тихия океан германска. ескадра на ген. М. Шпее (2 броненосни и 3 леки крайцера) се среща с британската ескадра на контраадмирал Кредак (2 броненосни, 1 лек и 1 спомагателен крайцер). По време на боя благодарение на превъзходството в артилерията (по скорострелност и маса на залповия огън) германските кораби потапят 2 британски крайцера, останалите успяват да се оттеглят. Коронелският бой принуждава британското командване да вземе мерки за унищожаване на германската ескадра, което довежда до Фолкландското сражение.

1911
Започва експедицията на Робърт Скот до Южния Полюс.
Робърт Скот е английски изследовател на Антарктида. Ръководи експедиции през 1901-1904 г. (открива Земя Крал Едуард, изследва Земя Виктория и ледената бариера Рос) и през 1910-1912 г. (достига Южния полюс на 18 януари 1912 г. – след Р. Амундсен). Загива при завръщане от полюса. На Скот са наречени остров в Тихоокеанския сектор на Южния океан, 2 ледника, научна станция на полуостров Рос и планина в Антарктида.

1894
В Париж френският микробиолог Емил Ру обявява за създаването на антидифтерийната ваксина.
Ру е Френски бактериолог, член на Парижката академия на науките от 1899 г., чуждестранен член на лондонското Кралско дружество от 1913 г. Заедно с Л. Пастьор изследва беса. Основни трудове по имунология и серология. Съвместно с швейцарския бактериолог А. Йерсен отделя и изучава дифтерийния токсин. Независимо от Е. Беринг разработва серум против дифтерията.

1800
Джон Адамс става първият президент на САЩ, който влиза в Белия дом.
Джон Адамс – американски политик и втори президент на САЩ. Между 1785 и 1788 г. е посланик на САЩ във Великобритания. През 1789 г. е избран за вицепрезидент. През 1796 г. е избран за президент и след един мандат се оттегля в родния си град.

1791
Бъдещият император на Франция – Наполеон е назначен за адютант-майор на батальона на Корсиканската Национална гвардия.

1604
В лондонския театър “Уайтхол” се състои премиерата на трагедията на Шекспир “Отело”.
Уйлям Шекспир е английски поет и драматург. Роден е на 23 април 1564 г. в Стратфърд на р. Ейвън, Йоркшир. Богатото и разностранно дело на Шекспир като писател е повлияно от социално-икономическата и обществено-политическата обстановка в Англия и в Европа. Умира на 23 април 1616 г. в родния си град.

1525
Започва експедицията на Франциско Писаро в Перу.
Република Перу е държава в Южна Америка, на тихоокеанския бряг. В състава й влизат и няколко крайбрежни острова. Площ – 1 285 200 кв. км. Население – 23 900 000 жители (1996 г.). Около 50% индианци (главно кечуа и аймара), останалите са испаноезични перуанци, метиси и емигранти. 95% католици. Официален език – испански и кечуа. Столица – Лима. Парична единица – нов сол. Административно деление – 25 департамента. Глава на държавата – президент. Законодателен орган – еднокамарен парламент.

1512
Папа Юлий ІІ (Julius II della Rovere; понтиф от 1503 г. до 1513 г.) на празника на Вси светии освещава Сикстинската капела с тържествена литургия, след като Микеланджело Буонароти през октомври е завършил фреските в храма.
Сикстинската капела (Cappella Sistina; Sistine Chapel) е католическа църква на римските папи. Намира се във Ватикан. Построена е по проект на архитекта Дж. де Долчи и е наречена на папа Сикст IV (папа от 1471 г. до 1484 г.), на когото се дължи издигането на храма. Украсата на Сикстинската капела е създадена от 2 поколения италиански художници – представители на ранния Ренесанс (С. Ботичели, Б. Пинтурикио, К. Росели, Л. Синьорели, Д. Гирландайо, П. Перуджино), които изписват страничните стени, и на зрелия Ренесанс (Микеланджело, който рисува тавана “Сътворението на света”, люнетите (1508-1512 г.) и олтарната стена (1534-1541 г.) ). В ниските части на стените са окачвани гоблени, създадени по картини на Рафаело (съхраняват се във Ватиканския музей).

812
Византийският император Михаил I свиква патриарха и членовете на Сената на заседание с цел да ги склони да приемат поставените от хан Крум условия за мир. Крум иска да поднови договора от 716 г., сключен между хан Тервел и Византия, трета точка на който предвижда взаимно предаване на бежанците или емигрантите от едната и от другата страна, ако се окажат зломисленици против властите. Чрез своя пратеник хан Крум недвусмислено уведомява императора, че ако не побърза да утвърди мира, Крум ще нападне Месемврия и Деволт. През 813 г. хан Крум нанася съкрушителен удар на византийската войска.

На 1 ноември са родени:
1943
Роден е Салваторе Адамо – белгийски естраден изпълнител. От 1947 г. семейството му живее в Белгия. Започва певческата си кариера през 1959 г., когато печели I награда на конкурс на Радио Люксембург. Първият му международен успех е в зала „Олимпия“ в Париж (1965 г.). Издава 18 златни плочи, концертира по цял свят (през 1972 г. в България), участва във филми и ТВ предавания. Сред най-популярните му песни са: „Vous permettez, Monseur?“, „Les filles du bord de mer“, „La nuit“, „Tombe la neige“, „А demain sur la lune“, „Pauvre Verlaine“, „Les gratte-ciel”.

1842
Роден е Стоян Новакович – сръбски учен, дипломат и държавник. Един от идеолозите на „македонизма“ сред сръбската интелигенция в края на ХIХ в. Първоначално има правилни схващания за етническата принадлежност на славянското население в Македония и критикува шовинистичните „теории“, проповядвани от някои сръбски учени, че населението на Македония е „сръбско“. По-късно възприема идеята на австрийски канцлер княз Метерних и обявява населението на Македония за „македонско“. Публикува свои изследвания върху „македонските народни диалекти“ (1889 г.), в които развива тезата, че славяните, заселили Македония, нямат нищо общо със славяните, заселили Мизия, Добруджа и Тракия. Поради това процесът на образуването на бългската народност през средните векове не „обхванал“ славянските племена в Македония. Тази теза става основно съдържание на сръбската политика по отношение на Македония до днес. Умира на 18 февруари 1915 г. в Ниш.

1886
Роден е Херман Брох – австрийски писател. Литературната си дейност започва през 1928 г. През 1938 г. емигрира в САЩ. Творчеството му дава широка картина на австрийското и немското общество в навечерието на краха на монархическа Германия (трилогията „Лунатици“, т. 1-3, 1931-1932 г.), Австрия до I световна война („Съблазнителят“, 1953 г.). На проблема за художественото творчество е посветен романът „Смъртта на Вергилий“ (1945 г.). В романа си „Невинните“ (1950 г.) проследява как аполитичността на хората помага на фашизма да дойде на власт. Антифашистки характер имат новелата „Мимолетно облаче“ (1931 г.) и драмите „Тъй като не управляват, какво правят“ (1933 г.), „Изкупление“ (1933 г.). Монографията му „Джеймз Джойс и съвременността“ излиза през 1936 г. Умира на 30 май 1951 г. в Ню Хейвън.

1878
Роден е Карлос Сааведра Ламас – аржентински политик. Учи в Париж; проф. по право в университета в Ла Плата; въвежда курс по социология в университета в Буенос Айрес. Народен представител (от 1908 г.); министър на правосъдието и народното образование; външен министър (1932 г.). През 1932 г. е автор на Декларацията от 3 август, която призовава американските държави да не признават граници, променени в резултат на война. Автор на Южно-американския антивоенен пакт (1933 г.), подписан от държавите в Латинска Америка, САЩ и 11 европейски държави. Председател на ОН (1936 г.). Награден с “Железен кръст” от нацистка Германия (1935 г.), с Големия кръст на Почетния легион (1938 г.). Нобелова награда за мир за ролята му на миротворец във войната между Боливия и Парагвай (1936 г., първият южноамерикански нобелист). Умира на 5 май 1959 г.в Буенос Айрес.

1871
Роден е Стивън Крейн – един от авангардните американски писатели от 90-те години на XIX в., журналист. Стивън Крейн е роден в Нюарк, щат Ню Джърси, САЩ. Автор е на 12 тома поезия и проза. Негов шедьовър е романът “Червеният знак на храбростта” (1895 г.). Умира през 1900 г.

1834
Роден е Николай Григорович Столетов – руски генерал от пехотата (1898 г.). Завършва Физико-математически факултет в Москва и Военната академия в С. Петербург. Участник в Кримската война (1853-1856 г.); основава град Кисловодск; ръководи Амударянската научна експедиция. През Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на Българското опълчение. През юли-август 1877 г. ръководи отбраната на Ст. Загора и Шипка, участва в боевете край Шейново (дек. 1877 г.). По-късно служи в Русия като командир на бригада, дивизия и армейски корпус. Член на Държавния съвет (от 1899 г.). Умира на 27 юни 1912 г.

1815
Роден е Кроуфърт Лонг – американски лекар хирург. Работи в областта на анестезията (обезболяването) при хирургически операции. Той първи използва етер като упойка при хирургическа операция през 1842 г., т. е. 4 години преди Т. Мортън и Дж. Уорън, но публикува резултатите си много по-късно от тях (1849 г.). Затова за откриватели на анестезията се смятат Мортън и Уорън. Умира на 16 юни 1878 г.

1798
Роден е Бенджамин Лий Гинес – ирландски пивовар и първи кмет на Дъблин. Неговото име носи известното днес в цял свят ирландско пиво. През 1851 г. е избран за кмет на Дъблин. През 1860 г. предприема ремонтна дейност на свои разноски на катедралата Сент Патрик. Заради тази си заслуга е направен баронет. Умира на 19 май 1868 г.

1757
Роден е Антонио Канова – италиански скулптор от времето на класицизма. Учи във Венеция (1768-1774 г.) при скулптора Дж. Торети. Работи във Венеция и Рим. Отначало твори в духа на барока. По-късно започва формално да подражава на античната скулптура. Произведенията му се отличават с грациозност и точно пресъздаване особеностите на героите с яснота и изящество на пропорциите. Известни произведения: “Бюст на Наполеон” (Фонтенбло), “Амур и Психея” (Лувър) и др. Умира на 13 октомври 1822 г. във Венеция.

1578
Роден е Димитрий Михайлович Пожарски – руски пълководец, княз от 1613 г. През 1611 г. като участник в I земско опълчение отблъсква приближилите се до Москва поляци, а през 1612 г. ръководи заедно с месаря К. Минин II земско опълчение, с което прогонва поляците окончателно от руските земи и издига на трона династията Романови. В чест на Пожарски и Минин през 1818 г. в Москва е издигнат паметник. Умира на 20 април 1642 г.

На 1 ноември умират:
1932
Умира Юзеф Тадеуш Маковски – полски живописец. Роден е на 29 януари 1882 г. Учи в Краковската художествена академия и в Париж. Рисува жанрови картини, посветени на градската беднота и детските игри, белязани с лиризъм и човечност. Използва някои похвати на кубизма и примитивизма (“Деца и фенери”, ок. 1928 г.; “Обущар”, 1930 г., и др.).

1908
Умира Едуард Керд – английски философ-неохегелианец. Роден е на 22 март 1835 г., Гринук. Професор в Глазгоу и Оксфорд (1866-1893 г.). Известен е главно с трудовете си върху история на философията. В съчинението си “Критическата философия на Кант” (т. 1-2, 1889 г.), едно от най-значителните в английската литература за И. Кант, тълкува философията на Хегел като последователно осъществяване на “критическия идеализъм” на Кант. Керд счита за основополагащ принцип в диалектиката на Хегел “тъждеството в различията”. Поддържайки идеята за еволюцията, той се опитва да я приложи към изучаването на историята на религията. Вижда в християнството “абсолютната религия” – висш продукт на историческото развитие на религията, а философията на Хегел като “теоретична форма” на християнството.

1907
Умира Алфред Жари – френски писател, предвестник на модерния френски театър. Роден е на 8 септември 1873 г. в Лавал, департамент Майен. Автор на сатиричната поредица пиеси „Крал Юбю“ (1896-1900 г.), на романите „Дни и нощи“ (1897 г.), „Свръхмъж“ (1902 г.), на сатиричната книга „Деянията и мислите на доктор Фострол, патофизик“ (1898 г.), на стихотворните сборници „В минутите на бързотечните спомени“ (1894 г.) и „Нощен реванш“ (издадена посмъртно, 1949 г.).

1903
Умира Теодор Момзен – германски историк и филолог, специалист по история на древния Рим и на римско право. Роден е на 30 ноември 1817 г. в Гардинг, Дания Автор е на над 1 500 труда (на “Римска история” (т. 1-2, 1858-1861 г.), на “Пособие за римските древни паметници”, на студии по епиграфика, с които дава тласък на изучаването на древноримския свят.). Носител е на Нобелова награда за литература (1902 г.).

1893
Умира Ян Алоис Матейко – полски художник. Роден е на 24 юни 1838 г. в Краков. Директор на Краковската художествена академия. По-известни творби: “Стефан Батори пред Псков”, “Ян Казимир в Белани”, “Проповед на Петър Скарга”, “Люблинското обединение”, “Владислав Варненчик”, “Битката под Грюнвалд” и др.

1700
Умира кралят на Испания – Kарл II (1661-1700 г.). Това служи като повод за началото на Войната за испанското наследство (1701-1714 г.), започнала след смъртта на Карл II последният испански крал от Хабсбургската династия.
Карл II е крал на Испанската империя, която обхваща Испания, Неапол, Сицилия, почти цяла Италия и испанските владения от Мексико до Филипините. Карл е от династията на Хабсбургите.

www.focus-news.net